Сега е времето БСП да излезе с цялостно виждане за ценностните основи и за същината на демократичната и социална алтернатива
Дума 3. Април 2018 , брой: 64 
По време на последната сесия на Европейския парламент, на 14 март т.г., министър-председателят на Португалия Антониу Коста произнесе реч и участва в двучасова дискусия на тема "Бъдещето на Европа". От особен интерес бе анализът му как страната е преодоляла прекомерния бюджетен дефицит и високия външен дълг, по които Португалия бе поставена в режим на задължителна стабилизационна програма от международните финансови институции с всички произтичащи ограничения и санкции.
Отговорът на премиера Коста на този интерес бе пределно категоричен: "В Португалия ние разработихме алтернатива на остеритета (т.е. на драстичните бюджетни съкращения), която се основава на ускорен растеж, повече и по-добри работни места и по-голямо равенство. Ръстът на доходите даде по-голяма увереност на икономическите оператори, в резултат на което бяха постигнати най-високите темпове на растеж от началото на столетието, довели на свой ред до устойчив ръст на частните инвестиции и заетостта."
Правителството на социалисти, комунисти и други леви, силно подкрепено от профсъюзите, е спазило общите правила, но по свой собствен начин, в резултат на което страната е излязла от режима на прекомерни дефицити, като за миналата 2017 г. е бил регистриран най-ниският бюджетен дефицит за целия период след възстановяването на демокрацията (от 1974 г. насам). В резултат Европейската комисия току-що е извадила Португалия от списъка на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси.
Премиерът Коста ясно очерта и основите, на които се гради тази алтернатива:
- Споделянето на общ дом и на общи ценности не означава отказ от собствената ни идентичност, нито отказ от свободата да правим своя собствен избор. Бъдещето на Европа е несъвместимо с един-единствен начин на мислене. Демокрацията в Европа не може да бъде натикана в усмирителната риза на постулата, че друга алтернатива няма;
- Тъкмо напротив, това означава всички ние да се споразумеем да създадем такива правила, по които да можем да живеем заедно и които оставят на всеки от нас свободата да следваме своя собствен път в съгласие с онова, по което сме се договорили. Както в голямо семейство, споделящо общ дом между 28 или 27 членове, това невинаги е лесно;
- Правилата не са за това да направят всичките ни политики идентични; те са, за да осигурят възможността споделените ангажименти да бъдат спазвани чрез различаващи се политики, избрани по демократичен и суверенен начин от нашите избиратели.
Министър-председателят назова и сърцевината на алтернативата, избрана от правителството и мнозинството португалски граждани - суверенната демокрация, чрез която гражданите възстановиха доверието си в демократичните институции и вярата си в Европейския съюз. По думите му: "Ето защо не страдаме от екзистенциална криза. Желаем да градим бъдещето си в ЕС заедно с всички, които искат същото."
При това, нещо особено важно - не популизмът в различните му вариации е верният отговор на насъщните проблеми на хората, които несъмнено следва да са във фокуса на вниманието ни. Но онова, което отличава демократичната политика от популизма, е, че демократичната алтернатива не експлоатира страховете и разочарованията, а напротив - откликва на проблемите, противодейства на страха и отчаянието и възражда очакванията за по-добро бъдеще, като открито назовава истината за положението и за необходимата тежка работа за поправянето му.
И още един твърде показателен щрих от обсъждането в Европарламента на 14-и миналия месец. Просторната пленарна зала бе разделена точно на две части: почти пълна лява, заемана от социалисти и социалдемократи, комунисти и леви, зелени и еколози, бурно аплодиращи португалския министър-председател - и практически празна дясна част на отсъстващи християндемократи, либерали, консерватори и разни видове националисти, нежелаещи дори да чуят за друга, напълно реалистична демократична социална алтернатива. Толкоз за поученията, които продължават да ни се сервират, че нямало такова нещо като ляво и дясно...
Днес БСП е изправена пред изпитанието да представи своето обновено виждане как да се развива България през следващите години, така че да бъде овладяна многостранната криза на обществото ни и да се възвърне увереността в способността ни по демократичен път да отговорим на насъщните нужди и дългосрочните очаквания на хората.
Напоследък в дискусиите сред левицата упорито се издига тезата за необходимостта да възприемем някакъв вид популизъм като начин партията да утвърди и разшири подкрепата си сред обществото. Според подобни мнения, преди да предлага политики, БСП трябвало да формулира някакъв ляво-реформаторски популистки проект, при това - подчертано популистки! Защо? Защото в момента левият проект и левите политики можели да бъдат само популистки!
В основата на такова твърдение се преповтаря далеч не новата теза, че обединение следва да се търси не толкова въз основа на идеология и ценности, а около програма, разбирана като чисто прагматичен набор от практически мерки, ориентирана към непосредствени цели. Би трябвало да е ясно едно - тръгвайки да печели доверие, БСП не може да си позволи подобен набор конюнктурни послания и декларативно звучащи намерения.
Напротив, сега е времето партията да излезе с актуализирано цялостно виждане за ценностните основи и за същината на демократичната и социална алтернатива, заложена в нейната Програма за България като страна на свободни граждани в справедлива държава с общество, в което солидарността е всекидневна реалност, а не куха фраза. Именно въз основа на такова виждане е нужно да се формулира реалистичен план за действия, които дават конкретно съдържание на програмните ценности и идеи с поне три съставни части:
Първо - да бъде представена възможно най-точна и обективна картина с необходимите данни за дълбочината на кризисните процеси, сриващи възможностите за достоен живот - резултат на многогодишното управление на ГЕРБ, както и на реалните ресурси, които могат да осигурят очаквания от хората обрат в развитието на страната, при условие че бъдат ангажирани в приобщаваща и реалистична обща рамка;
Второ - въз основа на такава равносметка да се набележат във взаимовръзка най-неотложните антикризисни действия в секторите, пряко засягащи всекидневието на хората - от работната заплата и осигуровките до личната сигурност и свободата на словото;
Трето - същевременно този род действия да се впишат в средносрочен проект, подчинен на утвърждаване на обществените интереси като предпоставка за защита на личните. При това наред с всичко останало централно внимание заслужава настъпващият нов етап на повторна приватизация на вече приватизирана бивша държавна собственост, свързан с още по-остри сблъсъци между по правило неявни структури, силно ощетяващи обществото и с пагубни последици за доверието в политическия живот и в устоите на държавността, без каквото напредък няма.
Ето защо сега, десет години след приемането на Програмата на БСП, е необходимо връщане към нея с въпроса - съдържа ли тя разбирането за социалната демокрация именно като суверенна демокрация, даваща нужната основа за национално отговорни решения, вписващи се в борбата за преосноваване на Европейския съюз като отрицание на брюкселската техно/бюрокрация в полза на истински Социална Европа на гражданите, а не на банките.
Левият проект, съдържащ се в програмата, се гради на първо място на Конституцията на Република България като основа за друго качество на управление и публичен живот в сравнение с налагания от ГЕРБ и партньорите му. Сега въпросът е дали БСП ще може да докаже, че на тази основа партията разполага с конкретно виждане за днешния и утрешния ден на България, т.е. - че всъщност има такава партия, способна да предложи и инициира необходимата на обществото промяна?