Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2018 20:38 - Кой уби европейската социалдемокрация? Дълбоки структурни и технологични промени промениха европейските общества
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове:
0



Дума 20. Март 2018 , брой: 54 Матю Карнитшинг  Politico
Социалдемокрацията, най-влиятелната сила в европейската политика от десетилетия, умира. И резултатът може да бъде политическо раздробяване, нестабилност и парализа.
През последните месеци социалдемократическите партии бяха извадени от властта в Чехия, Австрия, Франция и Холандия, нареждайки се в дългата поредица от загуби след 2010 година.
Италианската Демократическа партия се представи слабо в националните избори, завършвайки зад антиелитарното Движение "5 звезди" и дясната коалиция на бившия премиер Силвио Берлускони. Така в 28-членния Евросъюз само Малта, Румъния, Португалия, Словакия и Швеция остават под социалдемократично управление.
Междувременно членската маса на някога доминиращата в Германия Социалдемократическа партия (ГСДП), която все още се олюлява от унизителното си поражение на изборите през септември, гласува за друга голяма коалиция с консерваторите на Ангела Меркел.
След Втората световна война социалната демокрация стоеше заедно с дясноцентристите като една от двойките стълбове на европейската демокрация. Нейният упадък, придружен от рязкото нарастване на популистите както от десницата, така и от левицата, вероятно ще доведе политиката на континента до положение, което нито е стабилно, нито предвидимо.
Лявоцентристите може да оцелеят в някаква форма, но вероятно ще бъдат сянка на себе си. Френската социалистическа партия, която спечели едва 6,4% на парламентарните избори миналата година, и гръцката ПАСОК, която според последните анкети е малко над 6%, подсказват, какво може да се крие зад това В някои страни, включително в Германия, смъртта на социалдемокрацията може да доведе де факто до еднопартийно управление, като една доминираща центристка партия избутва отвъд хоризонта по-малките от нея.
Маргинализирането на социалната демокрация също би имало дълбоки последици за ЕС и неговите институции, където двете най-големи партии десетилетия наред са диктували заедно ситуацията във вечна, макар и неофициална, голяма коалиция.

Трети път

Суматохата наскоро от избирателни поражения извади наяве кризата на движението, но пълзящо гниене го измъчваше от известно време. Много хора обвиняват финансовата и икономическата криза, която започна през 2008 г. и завари правителствата неподготвени. Но докато съпротивата срещу строгите икономии доведе до спада на социалната демокрация, корените на нейните нещастия се простират много по-далеч. "Отслабването на политическата левица отдавна е в действие", твърди Ян Ровни, политолог в Sciences Po в Париж. "Това се дължеше до голяма степен на дълбоки структурни и технологични промени, които промениха лицето на европейските общества, промениха икономическите модели на континента и дадоха нова сила на политиката на идентичност".
Някои смятат, че ерата на икономическата либерализация, която последва падането на Берлинската стена, е засяла семената на упадъка на социалната демокрация. Това беше времето на политиката на "третия път", насърчавана от британския лейбърист Тони Блеър и Герхард Шрьодер, германският канцлер, който се обличаше с костюми на "Армани". Двамата бяха убедени, че социалната демокрация се нуждае от съвременна трансформация, особено като стане по-приятелски настроена към пазара. Други европейски партии последваха водещата им роля.
Други обаче смятат, че промяната не беше обновяване, а предателство. След десетилетия на задържане в топлия пашкул на следвоенна и благоденстваща Европа, работниците се оказаха изложени на насрещните ветрове на световната търговия.
Германия, родното място на социалната демокрация, илюстрира промяната. Програмата на Шрьодер "Дневен ред 2010", която бе набор от реформи, орязващи много от социалните защити и ползи, които германците бяха приели за даденост, разделиха партията и й струваха изборите през 2005 година.
Оттогава ГСДП не е ръководила правителството. През 1998 г. партията събра над 40 на сто от гласовете. Миналия септември тя спечели само 20,5%. Голяма част от традиционните избиратели на ГСДП отиде при Левицата, една твърде лява партия. "ГСДП никога не преодоля травмата на "Дневния ред 2010", казва Албрехт фон Луке, виден немски политолог и автор.

Жертва на собствения си успех

Тогава, както сега, въпросът е какво би могла да направи социалната демокрация по по-различен начин. Макар критиците да обвиняват Шрьодер и Блеър, повечето икономисти по онова време твърдят, че Европа е станала неконкурентна и претоварена от дългове. Единодушно приетото средство за защита: подробна ревизия на икономиката и бюджетни съкращения. Малцина твърдяха, че да се разчита на спираловидните дефицити за финансиране на социалната държава е устойчиво. По-малко все още виждаха присъщите опасности при прегръщането на пазара.
Просто казано, просперитетът убива социалната демокрация.
Основополагащите идеали на движението - щедра социална държава с универсално здравеопазване, образование, пенсии - отдавна са реализирани, което помогна на поколения европейци да се издигнат от пролетариата в средна класа. В много страни средният социалдемократ днес има бяла или синя якичка. Нещо повече, технологията завинаги промени характера на заетостта. Дните на изнурителна работа на монтажната линия отдавна са отминали. И големите индустриални профсъюзи - някога основна база избиратели на социалдемокрацията - избледняват, оставяйки лидерите на движението да преследват процъфтяващата средна класа.
В резултат на това социалната демокрация загуби причината за съществуването си. В немската предизборна кампания партията се мъчеше да намери централна тема, накрая се зае с въпроса за "справедливостта". За мнозина от лявото движение този лозунг звучеше като подигравка.
"Хората вече не виждат големи различия между големите партии", каза Кевин Кюнерт, лидер на младежкото крило на ГСДП, който се противопоставяше на нова голяма коалиция. "Всички партии са проевропейски, в някаква степен за опазването на околната среда и по някакъв начин за статуквото. Къде е ясният профил?"
Кюнерт и други леви от ГСДП искат партията да направи повече, за да защити получаващите минимални заплати, самотните работещи майки и други в долния край на скалата на доходите. Но във време на силен икономически растеж и намаляваща безработица това е малка публика.

Движение вдясно

Това е пренаселено поле. С течение на годините центристките политики на социалната демокрация улесниха навлизането на всякакви леви партии, от прогресивни движения като Зелените до популистките групировки като испанския "Подемос", които изсмукаха гласоподавателите. Тази фрагментация е причината, поради която в много страни е невъзможно настъпването на социална демокрация, каквато преследват лейбъристите на Джеръми Корбин в Обединеното кралство.
Още по-голяма заплаха е крайната десница. В страни като Франция и Австрия социалдемократите дадоха голяма част от причините за нарастването на десния популизъм. Подкрепата на социалдемокрацията за щедри права за убежище и имиграция е вписана в ДНК на международното движение. Но това е позиция, която много от еднократните поддръжници на социалдемокрацията вече не споделят.
Непрекъснатият поток на имигранти през последните десетилетия, съчетан с кризата с бежанците в Европа, лиши от мъжество много избиратели с по-ниски доходи. Макар някои да се притесняват, че ще загубят работата си заради по-евтина работна ръка, други са загрижени за въздействието, което потокът бежанци ще има върху тяхната национална идентичност.
Партии като френския "Национален фронт" и "Алтернативата за Германия" се хранят с такива страхове. Социалдемокрацията все още не е намерила успешна стратегия за противодействие на подобни настроения.
"Виждаме дясна промяна, за която левите партии нямат отговор", каза Фон Луке.
Успехът на младите, харизматични политици като френския Еманюел Макрон и австрийския Себастиан Курц поражда надежда сред социалдемократите в Европа, че въпреки предизвикателствата, пред които са изправени, точната личност може да ги освободи от депресията. Но резултатите на Матео Ренци в Италия предполагат, че това е малко вероятно. Възхвалявана преди като бъдещето на европейската социалдемокрация, звездата на Ренци залезе. Ренци спечели над 40% от гласовете през 2014 г. с обещание да съживи застоялата италианска икономика. Много италианци мечтаеха за връщане към добрите стари времена. Но това не се случи. Неговата Демократическа партия не успя да изпълни икономическите си обещания. Макар икономиката да се е подобрила малко, повечето италианци не чувстват ползите. Младите хора в страната в голяма степен са изключени от затварящия се пазар на труда. Както навсякъде в Европа, разочарованите избиратели в Италия се струпаха при популистите.
"Все още има роля за социалдемокрацията в Европа", настоява Михаел Брьонинг, анализатор от фондация "Фридрих Еберт", която е подкрепяна от ГСДП. "Проблемът е, че социалдемократическите партии забравиха как да мобилизират", добави той. "След като преоткрият как да направят това, ще се убедят, че все още има какво да правят", добави той. 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3068271
Постинги: 3519
Коментари: 2407
Гласове: 1313
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930