Дума 9. Март 2018 , брой: 47 Юри Михалков
За 140-годишнината от Освобождението допуснахме България да се превърне в тепих, на който Западът гледаше да удари държавата, на която дължим спасението си като нация.
Естествено, че няма как да ни харесва тропането по масата на руския патриарх Кирил пред президента Румен Радев, но то бе израз и на болка. На болка не от отвятото вече имперско величие, а от проявено лукавство, непочтеност и неблагодарност. Нас ни боли, че се намират лица, сили, институции и държави, които не признават българското спасяване на 50 000 евреи. Защо Русия да не я боли от нашата неблагодарност?
Тя ясно пролича от ходовете на премиера. Той прие патриарха, но изпрати и благодарности към Полша, Румъния, Черна гора, Украйна, Молдова и Финландия - без последната всички са враждебни към Русия. На "първо четене" всичко е наред - България им благодари, защото техни войници са се били и са загинали за свободата й.
Само дето зад този ход прозират сатанински цели. Първо, фалшифицира се историческата правда, а съответно - и националната памет. От соцвреме знаехме, че за освобождението на България са воювали поляци, румънци, финландци, молдовци - това се споменаваше и на честванията, пишеше го и в учебниците. Израснали сме с тази истина. Не може да се опасяваме от обвинения в неблагодарност. Само че тези етноси са били мобилизирани и изпратени да се бият за нас от Руската империя. Имало е, разбира се, и доброволци, но като цяло поляци, финландци, украинци са воювали за нашата независимост по волята на руската корона и политика. А не са били изпратени да се бият за свободата на българите от собствените си държави, които тогава просто не ги е имало.
Руската императорска армия е била многонационална - в нея е имало грузинци, азери, казахи, туркмени и др. Премиерът ни обаче не благодари на Грузия, Азербайджан или Казахстан. А избра държави, които САЩ и ЕС насъскваха срещу Москва и ги превърнаха в антируски остриета.
Нечистоплътният замисъл да се омаловажи решаващата роля на Русия пролича и в друг аспект. Премиерът ни благодари чрез изпращане на писма или в телефонни разговори. Той направи опит да институционализира българската благодарност, включително към страни от НАТО и ЕС. Ще го прави и занапред, ако остане на власт. Така ще предаде "благодарствената щафета" и на следващите. Тази щафета може да се раздуе така, че бъдещите поколения ще прехвърлят съдбоносната роля на Русия за българската свобода в "леката категория" на националната памет. Може да се стигне дотам, че бъдещите поколения да кажат, че важен принос за нашето освобождаване имат НАТО и ЕС. Направо Западът?!
Ходовете на премиера Борисов са директно насочени към онези 85% от българите, за които Русия остава приятелска. Сатанинството в тях е да се скъса "пъпната връв" на историята между България и Русия и страната ни безвъзвратно да мине към лагера на руските врагове.
Ще го позволим ли?

 

Bojko, Бойко, а защо не благодари на фрау Меркел за Берлинския конгрес от 1878 година?