Главният въпрос пред руснаците е какво следва след иногурацията на новоизбрания президент на 18 май. Дума 9. Март 2018 , брой: 47 Петър Куцаров
Изборите в Руската федерация навлизат в своята активната фаза. На 18 март т.г. ще стане ясно кой ще управлява Русия през следващите шест години. Президентските избори в Русия се определят като епохални и исторически. Защото ще бъдат, може би, последни избори за действащия президент Владимир Путин и защото той се ползва със значителна над 70-процентна подкрепа на руснаците. При подобна разстановка, изборът на президент като че ли е предопределен, тъй като Путин няма сериозен конкурент. И този факт се възприема като аксиома.
Но има и друго. В руското общество се заражда нещо ново, което зрее, и след президентските избори все повече ще се проявява. Главният въпрос, витаещ сред руската общественост, е: какво следва след 18 май, след иногурацията на новоизбрания президент и сформирането на правителство? И този въпрос не е против или за Путин. По-скоро това е повик към действащия президент. Руснаците като че ли усещат, че всичко, каквото е могъл, Путин е сторил за годините на своето управление, макар че в момента се извършва

смяна на поколенията във властта

и се създава кадрови ресурс, който впоследствие ще поеме държавното управление. Посоченото усещане витае и сред руския елит, независимо от извършените промени във върховете и кадруването на регионално равнище. Руското общество е в очакване на промени. В отговор на тези очаквания е извършено изтегляне на руски войски от Сирия като елемент от предизборната кампания. Путин се движи към нов мандат и дава знак на руското общество, че военната операция е завършила успешно. Нека припомня 1996 г., когато преди президентските избори Борис Елцин подписа върху бронята на танк указ за завършване на антитерористичната операция и изтегляне на руските войски от Чечня. Изтеглянето от Сирия, освен политически има и военен аспект - руската военна доктрина не предполага отделянето на ресурс за официално участие в няколко локални военни конфликта. Затова на помощ идват руските частни военни компании, които вече участват в Сирия, Либия и Судан, видяхме какво се случи с нападението над тях. Подобно участие ще има по всяка вероятност и в Йемен. От тази гледна точка изтеглянето от Сирия има и предизборен политически ефект - доказателство, че обещанията се изпълняват. Към ползите от кампанията в Сирия трябва да се калкулират и "печалбите" на Русия от разширяването на политическото и военно влияние, от демонстрацията на модерни въоръжения и изпробването им, а също от придобитите сведения за възможностите на американската армия.

На фона на предизборната надпревара

заслугите на действащия президент никой не оспорва - той има решаваща роля за възраждането на Русия от разпадаща се регионална държава към велика сила. Много важно е, че президентът Путин възвърна гордостта и самочувствието на руснаците за своята държава и за своя далновиден ръководител, който е най-влиятелната личност в света през последните години. Въпреки посочените успехи, опонентите на Путин смятат, че той не успява да настрои механизма за работни контакти с Тръмп и руско-американските отношения се намират в долна мъртва точка; дири се решение на ситуацията в Донбас; допинговият скандал остави олимпийския отбор на Русия извън Зимната олимпиада в Южна Корея, много от шампионите на Сочинската олимпиада са лишени от медалите си, а никой от висшите спортни функционери не е наказан; стагнацията в икономиката е преодоляна, но темпът на растеж не е висок (показателна е ролята в президентското обкръжение на Алексей Кудрин, който разработва програма за икономическо развитие на страната до 2024 г. със структурни реформи и 4% икономически растеж); в областта на културата се обсъждат най-вече отношението към филма "Матилда", заграбването на музея на Международния център "Рьорих", сагата с научната титла на министър Медински... Въпреки това рейтингът на действащия президент остава много висок след 18-годишно управление.
Съществуват и други "подробности" в руския политически пейзаж, уронващи авторитета на властта. След неочаквания за управляващите младежки протест против корупцията на 26 март 2017 г., властта потърси собствен дневен ред за младежта: дирене на млади управленци, подхвана се идеята за цифровата икономика и темата за Русия на бъдещето, където за младите има място в икономиката на 21 век.
Въпросът е какво следва след май 2018? Всички усещат, че трябва промяна, но какво да се прави, коя идея може да грабне сърцата и да обедини всички руснаци? На Путин му е необходим нов качествен "скок". Има признаци, че в администрацията на президента се обсъждат визираните проблеми, че се подготвят и разработват варианти и виждания за преодоляване на бедността, предвижда се даже конституционна реформа, но липсва увереност за бърза практическа реализация. Главната задача на президентската администрация на този етап е утвърждаване на медийния образ на Путин като строител на съвременна Русия - образ, който да остане в аналите на историята. Предстоят и

сериозни персонални промени

След като Медведев реши да не отговаря на обвиненията в корупция, става ясно, че той повече не ще бъде председател на правителството. И неслучайно втората половина на 2017 г. премина под знака на гадаене кой ще бъде следващият руски премиер.
С цел ангажиране на част от опозиционните сили, неординарна стъпка на Путин би могло да бъде назначаването на някой от претендентите за президентското кресло, в зависимост от тяхното представяне в президентската гонка, за премиер на Русия. Путин може да определи за поста и кмета на Москва Сергей Собянин. А на Ксения Собчак, ако добре се представи на президентските избори, може да бъде даден министерски пост. Подобен ход ще подготви бъдещо нейно участие в избори за губернаторското кресло на Санкт Петербург.
Сериозни трудности по време на самите президентски избори според мен няма да има. Целта на опозицията е активиране на руското общество така, че Путин да не може да спечели с много голям процент, едва ли е реално желанието за балотаж. Призивите на Навални за бойкот на изборите се възприемат несериозно даже от опозиционните кандидати.
Според наблюдатели Путин през следващите години ще постави акцент върху вътрешната политика, за да отговори на въпросите на руснаците за тяхното положение и перспектива. Смята се, че

ще бъде даден старт на три реформи

на държавното управление, на правната система и за икономическа реформа. Изказват се опасения да не би реформите да носят предимно технократичен характер: целта на правната реформа да е не независим съд, а съдът да работи по-бързо; реформата в икономиката да се сведе до увеличаване на производителността на труда, а реформирането на държавното управление да се изправи пред чиновническата бюрократична армия.
При всички случаи, предвид усложнената международна обстановка и нерешените вътрешни въпроси, предстоящият президентски мандат на Владимир Путин ще е съпроводен с немалки трудности и ще са необходими сериозни усилия, за да се съхрани досегашната оценка за неговата роля в най-новата история на Русия.