Ако Израел наистина желае мир в Близкия изток, трябва да приеме новата арабска инициатива в региона, казва палестинският посланик у нас
Дума 27. Февруари 2018 , брой: 40 Ина Михайлова
Д-р АХМЕД АЛ-МАДБУХ е роден на 15 ноември 1966 г. в гр. Бейрут, Ливан. Бакалавър по политически науки от Ливанския университет, магистър по обща медицина в Медицинския университет в Ростов на Дон, Русия. Защитава докторат по "Урология" в Московския държавен медико-стоматологичен университет. Завършва и дипломатически курс в Московската дипломатическа академия. Преди да влезе в дипломацията, е завеждащ урологичното направление на Медицинския център "Артмед" в Москва. Член е на Европейската асоциация по урология и нефрология, Световната асоциация по стерилитет и импотентност и Руската асоциация по урология, нефрология и импотентност.
Д-р Ахмед Ал-Мадбух е акредитиран като извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина в РБългария на 21 януари 2009 г. Доайен е на дипломатическия корпус у нас от 2014 г.

"Войната в района на Близкия изток се води единствено в името на установяване на контрол върху енергоизточниците в региона"

"Очакваме следващия месец посещение на президента на България Румен Радев"

- Ваше Превъзходителство, от 9 години сте в България. Как изглеждат България и българите през очите на дипломат от Палестина?
- Прави впечатление големият напредък в социалния живот. Надявам се това да даде отражение и върху жизненото равнище на хората. Това, че страната ви председателства ЕС, е много важно. Надявам се България да постигне целите, които си е поставила в рамките на председателството.
- Разкажете малко повече за Палестина. Какви хора са палестинците?
- Ние сме правнуци на ханаанците, които са населявали Палестина преди 5 хилядолетия. Земята на Ханаан е спомената в Светото писание, в Стария и в Новия завет. Ханаанците са се занимавали с търговия. Предците ни са откривателите на пурпура, който цял свят използва като багрило.
Нашата земя е на кръстопът между три континента - Африка, Азия и Европа. Затова и големите държави винаги са били с поглед, обърнат към това място. Палестина е люлката на трите световни религии. В държавата ни се намират и църквата "Рождество Христово", и църквата "Възкресение Христово". В Палестина е и третата по значение светиня за мюсюлманите в света.
Държавата ни е била под римско и гръцко владичество, кръстоносците са минали оттук. След навлизането на исляма тя става част от Арабския халифат. По-късно Палестина е включена в пределите на Османската империя, а след това преминава под управлението на Великобритания. Така се стига до нейното предаване в ръцете на ционисткото движение и създаването на държавата Израел на наша територия.
В момента палестинският народ продължава онова, което е направил Исус Христос, хвърляйки камък в Храма. Ние хвърляме камъни по злото, по окупацията, надявайки се да сложим край на тази окупация и да създадем нашата независима демократична палестинска държава.
Ханаанците са основателите на много градове в Палестина - Ерусалим, Ерихон, Хайфа, Яфа, Назарет, Газа, Тверия. Преди пет хилядолетия йевусеите (ханаанско племе) основават Ерусалим и първоначално името на града е Йевус. След това има и други имена, но основно Ур Салим (Ерусалим) означава на езика на ханаанците "Град на мира". Арабите наричат града ал-Кудс, което означава "свещен", Светая Светих.
- Изпреварихте въпроса ми какво представлява Ерусалим за палестинците и защо решението на американски президент Доналд Тръмп предизвика толкова тревога.
- Предвидих го! За нас Ерусалим е сърцето на Палестина и на всеки палестинец. Не можем да си представим Палестина без Ерусалим. Те са едно. Затова е абсурдно Тръмп или който и да било да подари град на 5 хилядолетия на държава, която се е родила преди около 7 десетилетия.
Ерусалим ще остане столица на Палестина, независимо дали Тръмп е взел и оповестил някакво свое решение. 129 държави в ООН гласуваха в подкрепа на това, че решението му няма сила. Само 9 държави бяха "за". Населението на седем от тях не надвишава 1 милион души.
- Каква е Вашата прогноза за развитието на Близкоизточния конфликт? Възможно ли е американците да са посредници за мира в региона?
- Международните резолюции и решения, международното право позволяват на всеки народ, който се намира под окупация, да води борба срещу нея с всички средства, с които разполага. На определен етап прилагахме въоръжена борба и това беше законно. Сега решението на мнозинството е борбата да продължи под формата на мирна съпротива срещу окупацията, което включва и политически, и дипломатически средства и усилия, както и средствата на масовата народна борба - демонстрации, митинги.
Разрешаването на конфликта в региона е пределно лесно. През 1993 г. подписахме споразумение с Израел. Ние признахме държавата Израел и получихме признание за Организацията за освобождение на Палестина. Но предвиденото в това споразумение, включително прекратяването на израелската окупация, трябваше да се изпълни до 1999 г. За съжаление Израел не спази и това споразумение, както не спазва и много други.
След подписването на споразумението от Осло израелците ускориха процеса на колонизация на окупираните палестински територии. Към момента броят на израелските заселници, незаконно пребиваващи като колонизатори на окупирания Западен бряг, наближава 1 милион души. Дясното екстремистко правителство в Израел не желае да бъде постигнат мир и възпрепятства всички усилия в тази посока. За съжаление се стигна до появата на президента Тръмп, който дойде и обеща, че ще бъде сключена сделката на века, ще бъде постигнат мир. Тръмп говори не за политическо решение, а за сделка. Като че ли всичко на този свят подлежи на покупко-продажба, като че ли всичко е търговия. И така той просто изключи Ерусалим от процеса на преговорите за постигане на мир, подари го на израелците. Което предизвика ожесточена реакция от палестинския народ и ръководство. Ние окачествихме тази позиция на Тръмп като изцяло заставане на страната на Израел. По този начин САЩ сами се поставиха в позиция да не бъде възможно оттук нататък да бъдат посредник между нас в мирния процес.
Президентът на Палестина Махмуд Абас произнесе важна реч в ООН (на 20 февруари т.г.). Той призова за свикване на международна конференция за мир в Близкия изток до средата на т.г. Сред резултатите от тази конференция трябва да бъде приемането на Държавата Палестина като пълноправен член на ООН и взаимно признаване между Палестина и Израел с посочване на границите отпреди войната през юни 1967 г. Абас предложи да се създаде международен механизъм, който да подпомогне двете страни в постигането на решение относно окончателното уреждане на висящите въпроси в рамките на този конфликт. Тези висящи въпроси са Ерусалим, границите, бежанците, заселническите колонии, водите, военнопленниците (както ние наричаме палестинците политически затворници в Израел). На практика президентът начерта график за постигането на мира.
Всички страни по време на самия процес на преговорите, който предстои, следва да се въздържат от всякакви едностранни действия. Най-важно е да се прекрати процесът на заселническа колонизация от израелска страна, както и преместването на посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим, като бъдат приложени Резолюции 476 и 478 на Съвета за сигурност на ООН. А ние няма да предприемем процедура за присъединяването ни към редица международни форуми, организации, органи и конвенции, както още навремето поехме ангажимент пред американците. След като бъде приложена арабската мирна инициатива, която предвижда изтегляне на Израел от всички окупирани от него арабски територии, срещу което арабските и ислямските държави поеха ангажимент да установят с Израел пълноправни политически, дипломатически, икономически и др. отношения, ще може да бъде проведена регионална международна конференция в Близкия изток, за да бъде установен мир в региона.
Преговорите, които се очаква да започнат, трябва да имат своите референтни източници. На първо място - спазването на международното право, включително на Резолюции 242 и 338 на СС на ООН, като се стигне до Резолюция 2334 от 2016 г., която определя заселническите колонии на окупираните територии като незаконни. На второ място - уреждане на въпроса за границите отпреди войната през 1967 г. и приемане в известни граници на равностойна размяна на територии между двете държави. На трето място - безспорно Източен Ерусалим е столица на Държавата Палестина, както и трябва да се разреши въпросът за бежанците въз основа на Резолюция 194. Ако Израел наистина сериозно желае мир, би следвало да приеме тази по същество мирна инициатива. Ние не искаме нищо повече от онова, което се съдържа в международните резолюции и решения.
- Лично Вие имате ли надежда за мир? На подкрепата на кои от големите държави разчитате?
- Разчитаме основно на нашия народ, на нашите вътрешни сили. Кой там в региона, а и в света може да каже на Тръмп "Не!"? Ние обаче му казахме! Ние, окупираните, ние, на които земята е разделена, му казахме голямо "Не!" Отказахме да приемем неговия вицепрезидент, когато дойде на обиколка в района. Отказахме да приемем неговия личен пратеник. Разчитаме на вътрешните си сили и след това на онези от великите държави, които уважават международното право и резолюции, отнасящи се до палестинския проблем. Русия е на наша страна, Китай, Индия, БРИКС. Имаме подкрепата на 138 държави в света, които ни признаха за самостоятелна държава. Вече сме пълноправен член на 105 международни органи, институции, конвенции. Броят на държавите, които признават нас, е по-голям от броя на държавите, признали Израел.
- В Близкия изток е тревожно. В Европа също не е спокойно - имаме "Брекзит", мигранти и други проблеми. Като дипломат съзирате ли голямото зло, което ни заплашва? Откъде идва то? Защо хората не живеят в мир, нали дипломацията е за това?
- Обикновено интересите на великите държави влизат в сблъсък, противоречат на интересите на народите. Войната в района на Близкия изток - и на територията на Сирия, и на Ирак, и другаде, се води единствено в името на установяване на контрол върху енергоизточниците в региона. И точно тези интереси налагат този регион да се държи в състояние на напрежение, на неединство, на разделение. Представете си какво би се случило, ако се постигне действително единство между арабските държави. Ако страните от Персийския залив, които са богати на петрол, се обединят с държавите люлки на цивилизациите, каква огромна мощ ще имат. Такава икономическа мощ дава възможност за развитие на въоръжаването, тя би се превърнала в първа военна сила и т.н.
Силите, които способстваха за създаването на Израел, използваха евреите като гориво за военната си машина за продължаване на размирната ситуация в тази част на света. За да се сложи край на напрежението, за да се постигне мир, предложихме Арабската мирна инициатива. Срещу изтегляне на Израел от всички окупирани от него територии през 1967 г. той ще получи пълноценни отношения с всички арабски държави. Представете си как би се променило лицето на Близкия изток, ако се постигне мир между Израел и арабските му съседи!
Ционисткото движение заедно с империалистическите сили обаче възпрепятстват постигането на мир в региона. Ицхак Рабин вярваше, че трябва да бъде постигнат такъв мир, и бе убит от ционисткото движение. Ехуд Олмерт също вярваше, че трябва да се постигне мир в региона, и беше отстранен от политиката, като го обвиниха в секс афери. Сега Бенямин Нетаняху, който е от ултрадесните екстремисти и който е на власт от дълго време, не иска мир. За него мирът се свежда до това, че границите на Израел са дотам, докъдето са стигнали израелските войници. Той не приема нищо друго. Той говори на езика на войната и видяхме резултатите в Газа и в Южен Ливан. В момента срещу Нетаняху се надига силна кампания от обвинения в корупция. Той обаче има на въоръжение плеяда ционистки партии, които също като него не желаят мир.
- Какво е днешното състояние на българо-палестинските отношения и какви са техните перспективи?
- Палестинско-българските отношения са в постоянно развитие. Има разменени посещения на високо равнище между двете страни. Подписват се двустранни споразумения. В момента подготвяме няколко такива спогодби. Очакваме следващия месец посещение на най-високо равнище на президента на РБългария Румен Радев. По време на визитата ще бъдат подписани няколко споразумения.
При последното гласуване в Общото събрание на ООН във връзка с резолюцията за непризнаване на решението на Доналд Тръмп за Ерусалим, България гласува "за". Което отразява задълбоченото виждане на МВнР на България относно палестинския въпрос и начина на уреждането на конфликта на базата на международното право и на международните резолюции и решения.