Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02 22:13 - БНТ "On the wrong side"
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове:
1



Дума 15. Февруари 2018 , брой: 32 Иво Атанасов
Никак не е трудно да се обори декларираната от генералния директор Константин Каменаров категоричност, че обществената телевизия отразява всички гледни точки в обществото. Това вече стори назначеният от него програмен директор на БНТ1 Емил Кошлуков, давайки пример с предаването "Денят започва с култура", в което, в един и същи ден, трима представители на една и съща партия говорят по политически въпроси. Още е "топъл" и скандалът с посветеното на лагерите издание на "ИСТОРИЯ.BG", в което и петимата в студиото бяха привърженици на едно и също мнение.
В повечето случаи БНТ наистина спазва изисквания от Закона за плурализъм. Но има и тежки пробиви, които ще продължат, ако не бъдат забелязани и признати като проблем. А може и да зачестят. Особено ако и на десетия етаж в БНТ споделят артикулираната не само в медийния регулатор позиция, че по някои въпроси не бива да има друго виждане. Ако се присъединят към простодушното възклицание в някои форуми какво би могло да бъде различното мнение за лагерите. Че ги е нямало ли? Или, че това е нещо добро?
Колкото и странно да им изглежда на тези хора, друго мнение има. Въпросът е дали обществената медия ще изпълни задължението си да осигури плуралистична атмосфера за дискусиите. Не е нужно дори да се позовава на споделяни от комунистическите среди твърдения. Достатъчно е да отвори дневника на Евдокия Филова, която пише, че ген. Луков бил начело на легионерите-фашисти. И да остави на зрителите да преценят дали съпругата на тогавашния премиер Богдан Филов е по-достоверен източник, или онази журналистка, която сега навярно пак ще обиколи студията, за да уверява, че Луковмарш няма защо да се забранява.
Не е необходимо БНТ да цитира и съветски дейци от онова време. Достатъчно е да се позове на Парижкия мирен договор, задължил България да предаде на съд лицата, свързани с военни престъпления. Или на декларацията на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., потвърждаваща създаването на Народния съд. Или на президента Франклин Рузвелт, който заклеймява българските управници като криминални престъпници. Или на най-дълго служилия държавен секретар на САЩ и носител на Нобелова награда за мир Кордъл Хъл, който смята, че не е нужен никакъв съдебен процес за виновните за войната, те трябва да бъдат незабавно обесвани. Или пък Чърчил, според когото също военните престъпници трябва да бъдат разстрелвани още при залавянето им, а ако се стигне до съд, той да е политически, а не юридически акт. Може да отбележи и премиерската му реч пред Камарата на общините от 2.VII.1944 г., че жалка клика престъпни политици три пъти хвърля България във войни "on the wrong side", на грешната страна. И наистина, страната ни се явява все като победена и няма друг изход, освен да преподпише вече взетите решения както в Букурещкия договор от 1913 г., така и Ньойския от 1919 г. и Лозанския от 1923 г. Забележително е, че в случая Чърчил не разсъждава коя идеология и практика е по-лоша - фашистката или комунистическата, или пък двете са съпоставимо вредни, както е прието да се говори днес, не призовава за някаква абстрактна справедливост, а държи да бъдат наказани не само нашите управници, но и страната ни за това, че все сме "on the wrong side".
Повечето от абонираните сега за ефира коментатори не се вълнуват, че сме били от грешната страна. Ако все пак изтърват по някоя дума, то ще е за да внушат, че в края на предишния капитализъм е нямало как да се отстоява друга политика. Натискът от Хитлер е много силен, затова подписваме протокол за присъединяване към Тристранния пакт, а ратификацията му в Народното събрание е съпроводена от шумни овации. Затова и обявяваме война на Великобритания и САЩ, отваряме концлагери за противниците на участието ни в хитлеристката коалиция и дори определяме премия за отрязана партизанска глава. Но ако преди 9.IX.1944 г. е нямало как, нима след това е имало? Когато отново сме сред победените, а съдбата ни е предопределена от великите сили, и не само върху онази прословута салфетка?
Извършените след тази дата насилия трябва да се изучават и помнят. Но защо сторените преди това престъпления трябва да се забравят? Нали фашизмът и комунизмът са еднакво зло? Защо за единия режим е нужно да има памет, а другият да се оневинява, тъй като нямало как? Ако "ИСТОРИЯ.BG" е наистина историческо предаване, то не може да вади от историческия контекст само едните лагери - съвсем не първите по време. С такъв подход някои представиха Ботев за терорист, а Левски - за заговорник срещу законната османска власт. А ако е политическо предаване, не може да откъсва взетите тогава решения от политическата ситуация, в която се озовава България. За такъв плурализъм става дума, а не дали лагерите са нещо добро или лошо. За плурализъм, който да ни предпази от поредното залитане, за да не се наложи някой нов Чърчил да ни каже, че пак сме от грешната страна.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1178153
Постинги: 2913
Коментари: 1363
Гласове: 757
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031