Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2018 21:05 - Велислава Дърева и Анжел Вагенщайн: Настъпи сталинградската битка за паметта
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Има ли антикомунистическа глупост, изречена в България, която да не бъде подхваната за замазване на истината, казват двамата в разговор на Александър Симов за "Поглед инфо"
Дума 9. Февруари 2018 , брой: 28 
Александър Симов: Спас Гърневски преди няколко месеца, слизайки от парламентарната трибуна, изсъска: по-добре фашист, отколкото комунист. В друга държава нямаше ли подобно изявление да сложи край на всяка политическа кариера?
Велислава Дърева: Това е част от едно много любимо напоследък обяснение - приравняването на фашизма и комунизма, дори фашизмът се води като по-малкото зло. Спас Гърневски не прави никакво изключение от цялата тази компания, която врещи в течение на 28 години от телевизор в телевизор. Тоталното отричане на антифашистката борба - ето това е мястото, където ги стяга чепикът. Цялата българска десница е до такава степен истеризирала от този антикомунизъм, не знам от коя пещера идва такава неприязън към антифашистката борба, към резултатите от Втората световна война! Те буквално страдат, че нацистка Германия не е победила. И понеже сега е годишнина на Сталинградската битка, искам да ви прочета какво е написал Богдан Филов в своя дневник на 4 февруари 1943 г.: "Сталинград най-после падна, въпреки геройството и саможертвата на германските му защитници. Военното значение на този факт може би не е много голямо, обаче важно е психологическото отражение". Първото изречение е ключово. Тук има една много деликатна инверсия, от която оттук нататък ще започне да се гради цялата антикомунистическа позиция. Значи германските окупатори и агресори са герои и защитници, от което следва, че съветската армия е окупатор - в собствената си страна. И оттук нататък като тръгнем, това отива все по на запад в Европа. Ето в това изречение открих онова зрънце, от което после поникнаха такива големи плевели, които сега с покрили всичко в държавата.
Симов: Сега покрай първи февруари започнаха да се появяват някакви десни публицисти, които вадят бомбастични числа - жертвите на комунизма първо бяха хиляди, след това станаха десетки хиляди, сега са вече стотици хиляди. Казва се, че Народният съд тук е издал много повече присъди, отколкото в Нюрнберг. Не е ли така?
Анжел Вагенщайн: При нас каквато и глупост да се произнесе, тя започва да се умножава в пространството. Това е такава глупост, която не знам в друга нормална страна да може да се тиражира. Първо, Нюрнбергският процес е процес срещу елита на националсоциалистическата партия, с други думи - срещу главните военнопрестъпници от Втората световна война. Чували ли са в България за т.нар. малки нюрнбергски процеси? Парлелно с Нюрнбергския процес и особено след него в същия Нюрнберг, в същата зала са се състояли 12 процеса срещу 5025 нацистки престъпници, изпълнени са 806 смъртни присъди. Има ли антикомунистическа глупост, изречена в България, която да не бъде подхваната за замазване на истината? Само във Франция по т.нар. народни съдилища са издадени 21 000 смъртни присъди. При нас досега говореха че е ликвидиран интелектуалният цвят на нацията. Понякога подозирам, че наистина е ликвидиран, защото тия, които ги слушам... простак до простака.
Симов: Наскоро имаше телевизионно предаване "История.бг", посветено на социалистическите лагери. Там се появи една за мен псевдоисторичка Даниела Горчева, която произнесе следната реплика: Цар Борис, каза тя, е събирал евреите в лагери, но само за да ги спаси от депортация. Лагерите в царска България като курорти ли са били за евреите?
Вагенщайн: По този въпрос аз вече писах. Според сезона между 17 и 18 хиляди души са били в лагерите. Днешните германци са много стриктни, когато анализират що за лагери са били това. Тези български лагери са означени в Германия като лагери за принудителен робски труд. Заради това аз получавам пожизнена пенсия от г-жа Ангела М. - заради това, че съм бил в лагер за принудителен робски труд. Допускам за момент, че Симеон Кобургготски съчини тази легенда. Това са мъже от 18- до 58-годишна възраст. А къде са децата, старците, жените, болните - тях не ги крият, нали? Те са затворени, в Пловдив например, имат право да излизат на улицата само в своята махала Орта Мезар, само 2 часа на ден. Има списък и кои заведения в тази махала нямат право да посещават. Забранено им е да минават през центъра на града, да ходят на театър, на кино, на ресторант, на обществена баня. И си представете онези "скритите" 18 000, които знаят че са оставили деца, болни старци, родители, заключени по три семейства в една стая, без никакви доходи! Вече малцина помнят, че от София са изселени 24 000 души.
Симов: На 1 февруари властта отива цялата на паметника, който построиха пред НДК. От ваши статии обаче разбирам, че част от тези имена не можем да наречем мъченици на комунизма и ангели с морални сърца.
Дърева: Мисля, че там са някъде около 5000 имена. Разбира се, може да има и хора, които с пострадали, без да имат някаква вина, това е неизбежно. Но не е необходимо човек да се взира внимателно, за да открие на тази черна стена имената на убийците на Гео Милев, на Йосиф Хербст, на Христо Ясенов, на Никола Вапцаров, на тези дечица - шестте ястребинчета, на общо над 250 убити български деца, там са имената на ген. Вълков, на ген. Русев, на цялата трета секция към военното министерство - хората, които извършват масовите репресии през 1925 г., на ген. Луков също така - този "герой, дето тук всяка година се правят едни факелни шествия с барабани, човек го заболява стомаха, като ги гледа. И даже една година имаха наглостта да носят плакати, които приравняваха Васил Левски с ген. Луков! И няма никаква реакция от официалните български власти. Няма никаква реакция от т.нар. Европейски съюз. Държа да кажа - Европейският съюз мълчи позорно, а става и съучастник на един откровен неонацистки преврат в Украйна. Където на всеки ъгъл вдигат паметници на бандеровците - които някога са горили живи хора и сега пак ги горят и превърнаха Одеса в крематориум. Европа мълчи.
Вагенщайн: Ето, това тук е френски рицарски орден на офицер за заслуги, който ми е връчен за моето участие в Съпротивата срещу фашизма. И така за Франция аз съм оФицер на ордена за участие във въоръжената съпротива срещу фашизма, а в България аз съм терорист. Кое от двете е истината?
Симов: Г-н Вагенщайн, аз ви питах за едно изречение от декларацията на ГЕРБ срещу комунизма, но все пак, какво мислите за текста като цяло?
Вагенщайн: Да ви кажа, аз съм много преживял, аз съм вече доста възрастно момче и много неща са ми се случили. Аз съм потресен просто, потресен, като гледах и слушах обсъждането на декларацията в НС. И тогава се сетих за една библейска фраза: "И пожалил Бог града, защото праведник един живял в него." Мечтаех в тази група на ГЕРБ и т.нар. патриоти един човек да вдигне ръка "въздържал се" - не "против", а "въздържал се", защото те знаят колко сложно е всичко това, колко противоречив е този ХХ кървав, наистина кървав век на Европа. Един праведник само да беше се въздържал, би ми било облекчение. Аз съм в отчаяние от състоянието на морала в това НС, особено на десницата. Искам да кажа, аз съм учил драматургия, това ми е занаятът. Няма пиеса, още от времената на Есхил и на Еврипид, която да започва от третото действие. Има първо действие, за него не се споменава. Като че ли Деветоюнският преврат се е състоял на 9 септември - не, той се е състоял 1923 г., тогава е рязана главата на Стамболийски и не са комунистите, които са я рязали тази глава. Има един континуитет в историята, има следствие на времето. Това, което се е случило 1923, 1924, 1925 г., е означено като кървав стълб от бляскави имена, които ще потрисат поколенията. Видях потресеното поколение на ГЕРБ - един не вдигна ръка да каже "въздържам се" в името на този кървав стълб от бляскави имена. Такава касапница не е преживяла Европа. Неслучайно Цанков е наречен "кървавия професор". До смъртта си не получава нито една покана и нито едно разрешение да посети някакъв европейски университет, защото е кървав до дъното на душата си. Страшното също е да наречеш освободителите си поробители, а поробителите си да ги премълчиш. Да наречеш Съветската армия окупаторка, това значи да не знаеш, че Първа и Втора българска армия са окупирали цяла Сърбия с изключение на две области - Банатска и Белградска. Ние сме окупаторите, не Червената армия. Трябва да има някаква мярка, у нас вече мярката е загубена, безсрамно загубена, възмутително замазана е истината.
Дърева: Мисля си за това, което според мен е най-важно. Например пак да напомня: само през 1925 г. - не според мои твърдения или на някой друг, само през 1925 г. избитите комунисти, земеделци, поети, писатели, журналисти, военни, юристи са 30 хиляди. Това е по данни на английската парламентарна анкета, която идва в България, и също така по данни на една американска анкета. Аз не мога да измисля тези числа. Цялото училищно образование, цялото университетско образование е тотално подменено, децата не трябва да знаят - те не трябва да знаят нито кой е направил 9 юни, нито защо го е направил, нито какви са последиците от това, нито кой е отрязал главата на Стамболийски, нито кой "в пристъп на неизбежна отбрана" е убил едно детенце на година и 7 месеца с 12 куршума.
Симов: Но чуват термини като "съветизация", "България 16-а република на СССР", тъй като това било важно да се научи.
Вагенщайн: Нещо повече, когато става дума за след Втората световна война, до ден днешен все още ние не можем да осъзнаем в цялата дълбочина факта, че България е победена страна във Втората световна война! Затова не е така просто да наречеш тези войски, които са влезли в България, окупационни войски. България е победената страна. България е страната, чиято армия е извършила безобразия и в Сърбия, и в Македония, и в Гърция. Слава богу, в България Филов не е бил окачен надолу с главата на някой стълб, като Мусолини в Италия, а е бил съден. Да се разберат тези 10 дни на гнева, на страшния гняв заради това от какво излиза Европа, от каква кървава яма, от каква яма на жестокост. И още един случай, който много добре познавам. В лагера край Ваймар лагерниците с ръце и с нокти са разкъсали своите надзиратели. Да се разберат тези първи страшни дни на апокалипсиса, страшни дни на Европа, за да можеш да си позволиш след това да наречеш Съветската армия "армия-окупаторка". Армия, която спаси България от подобни ексцесии, каквито е имало и в Германия, да не говорим в Полша какво се е случвало... В Италия 12 хиляди фашисти са разстреляни за една нощ по предградията на Рим! Това е още преди народните процеси, още преди решението на съюзниците. Защото е решение на съюзниците: строг съд на всички военнопрестъпници. Ето, ще ви го кажа: Решението на съюзниците, което се нарича Лондонско споразумение за военните трибунали и т.нар. народни съдилища. Под това решение само в окупационната зона на Германия има 925 процеса срещу нацисти. Трябва да имаме чувство за мярка и съвест някаква, когато говорим безобразия, помагайки на фашистите.
Дърева: Разбира се. Аз в началото започнах със Сталинградската битка, която е, всички знаем, поврат в цялата история на войната. Защо споменавам отново Сталинградската битка? Защото в последните 25-30 години истината непрекъснато бива подменяна с лъжа. Поколенията биват снабдявани с фалшива памет, те биват преформатирани. Сега ние трябва да разберем, че за нас е настъпила Сталинградската битка за паметта. Защото в момента се извършва тотален реванш заради резултатите от Втората световна война, които и българската десница, и европейската десница, не искат да приемат. Те не желаят да признаят, че над Райхстага се вее червеното знаме. Защото, за да се вее червеното знаме, един Съветски съюз изгуби 30 милиона души. 30 милиона жертви, това е чудовищно, ако някой може въобще да си го представи какво е. И това е, което ги вбесява, затова върви ревизия на Втората световна война. И когато някога, преди 30 години, питаха американските деца срещу кого са воювали Съединените щати по време на Втората световна война, те отговаряха уверено: срещу Съветския съюз. Тогава ние се смеехме. Днес, когато питат българските деца срещу кого са воювали Съединените щати по време на Втората световна война, българските ученици отговарят уверено: срещу Русия. И ние вече не се смеем.
Трябва да си изключително непочтен или неграмотен, за да нямаш елементарни сетива към този, който те е измъкнал от такова кърваво блато, от което няма излизане.
Вагенщайн: Не само те е измъкнал, но е спасил България. Защото, знаем на Парижката конференция какви са били исканията на Гърция - цялата Родопска област. Защото апетитите им са... границата е трябвало да мине край Асеновград. Това щеше да бъде, ако не беше ударът на Молотов, че няма да се пипнат старите граници на България. Ако не беше Съветският съюз да ни защити в Париж, ние щяхме да бъдем сега половин България.

Със съкращения 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033676
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031