Предложеният от правителството актуализиран вариант трябва да бъде генерално преработен
Дума 8. Февруари 2018 , брой: 27 Николай ЦОНКОВ*
От приемането на сегашния вариант на Стратегията за национална сигурност изминаха вече 7 години (от 2011 г.). Самият факт показва и е доказателство за сериозността, с която днешните и тогавашните управляващи, приели стратегията, се отнасят към проблемите на националната сигурност. До голяма степен подобен подход виждаме и сега, когато се наложи документът да се преработи и актуализира. Нямаше кой знае какво широко обсъждане. Не е ясно доколко беше използван потенциалът на системата за национална сигурност да се актуализира стратегията. При изготвяне на подобен документ трябва да се подходи научно, системно и да се направи оценка на въздействието на досега действащата стратегия, за да се видят слабостите и да се отстранят.
Междувременно след 2011 г. стратегическата среда за сигурност беше коренно променена - и международната, и регионалната. Балансът между Русия, САЩ и ЕС е променен. Близкият изток и Северна Африка също предопределят процесите, детерминиращи средата за сигурност. Къде е Северна Корея?
Макар всяка стратегия да се приема с амбицията и целта да има хоризонт за поне 20 години, това не се отнася за въпросната стратегия. Нещо повече - с изключение на миграцията, за която се говори, и загатването за борба с корупцията, няма необходимата прогностичност на средата, а оттам - формулиране на основната цел пред България и политиките, които институциите трябва да прилагат, за гарантиране на националната сигурност на държавата.
В този смисъл актуализираният вариант на Стратегията за национална сигурност е необходимо да бъде генерално преработен или да бъде приета нова стратегия. За да се изготви изцяло нова стратегия обаче, най-напред е необходимо да бъде направен стратегически преглед на сектор "Сигурност".
Говорейки все пак за предложения от правителството актуализиран вариант на Стратегия за национална сигурност, трябва да бъде прецизирана структурата, да се уеднакви стилът. Този вариант представлява компилация от различни по стил текстове без логически връзки между отделните части. Стратегията трябва да бъде съкратена и прецизирана. Недопустимо е за основните елементи на системата за национална сигурност, каквито са армия, разузнавателни служби и полиция, да бъдат отделени само 3 страници. Очевидно няма нужда от такава система в България. Може би подобен вариант на стратегия цели продължаване на тяхното дискредитиране, обезличаване и в крайна сметка - унищожение. Обемът на стратегията не трябва да превишава 30 страници.
Въпреки тези несъвършенства към така предложения документ може да се направят някои важни критични бележки с цел неговото подобряване.
На първо място, в началото трябва задължително да се посочи дефиницията, която се възприема за национална сигурност. Не съм съгласен с разбирането на авторите, които приемат, че националната сигурност на България е комплекс от сигурността на всеки гражданин, т.е. в основата да бъде гражданската сигурност. Затова предлагам следната постановка: Националната сигурност е система от политики, които гарантират териториалната цялост, независимост, суверенитет, сигурността на държавата и на всеки български гражданин, като осигуряват устойчиво развитие на гражданите, обществото и държавните институции, и повишаване на тяхното благосъстояние.
Всяка стратегия трябва да има формулирана цел. Предлагам: Цел на настоящата Стратегия за национална сигурност е да се гарантират териториалната цялост, суверенитет и независимост на държавата, сигурността на гражданите и нейните институции, и утвърждаването на България като регионален център, който е надежден и предвидим партньор в международен и регионален план за постигане на устойчиво развитие и просперитет на страната.
В тази посока добре би било да бъдат формулирани следните приоритети на базата на така поставената цел:
* Защита на териториалната цялост
* Гарантиране на независимост и суверенитет на страната
* Гарантиране на гражданската и обществена сигурност
* Гарантиране на нормалното функциониране на демократичните институции, на правата и свободите на българските граждани
* Изграждане на модерни и боеспособни Въоръжени сили
* Изграждане на модерни и ефективни органи на национална сигурност - правоохранителни, разузнавателни и Въоръжени сили
* Изграждане на ефективно работеща публична администрация
* Формулиране и провеждане на външна политика, основана на националния интерес и демократичните ценности.
Анализът на средата за сигурност е повърхностен, което налага неговото задълбочаване и преработване. Рисковете и заплахите трябва да бъдат прецизирани. Черноморският регион не бива да се възприема като заплаха. Затова е необходимо да се запише, че Черноморският регион трябва да е немилитаристична, свободна зона на сътрудничество между държавите. България ще бъде активен участник и посредник за преодоляване на тлеещите и възникващи кризи в Черноморския регион и постсъветското пространство.
Не съм съгласен с трактовката, че България ще гарантира своята териториална цялост и... като част от системата за колективна отбрана на НАТО. Предлагам промяна, като се запише, че Въоръжените сили на Р България изпълняват своите конституционно заложени задачи в стратегическо партньорство с НАТО. Страната ще бъде надежден съюзник, изпълняващ своите ангажименти към алианса.
Не на последно място е необходимо преработването на раздел "Отбрана". Не са отчетени новите реалности в международен и национален план, които водят до промяна на задачите на Въоръжените сили. Това налага преструктуриране на този раздел. Къде са задачите на Въоръжените сили, свързани с охрана на границата, и в мирно време, свързани с критичната инфраструктура и населението, управлението на кризи, бедствия и аварии.
С така направените бележки смятам, че актуализираният вариант на Стратегията за национална сигурност ще подобри качествено своето съдържание и ще отговори на обществените очаквания за такъв тип документ.


* Авторът е депутат от "БСП за България" в 44-то НС, зам.-председател на Комисията по отбрана