В западната преса получаването на американската помощ е обрисувано като манна небесна и чудодейно средство за превръщането на страните-получателки в земен рай
Дума 6. Февруари 2018 , брой: 25 Славчо Кънчев
"Конфликтът между капитализма и демокрацията е вроден и продължителен; той често се прикрива от подвеждаща пропаганда, от такива външни форми на демокрация, които собственическата класа подхвърля на другите класи, за да ги държи повече или по-малко задоволени."
Джавахарлал Неру (1889-1964 г.) - индийски политик, премиер-министър (1947-1964 г.)

"Монетата има две страни" - казала едната й на другата. По аналогичен начин всяко събитие, отдалечено от нас назад във времето, е възможно да притежава дори повече от една видимост - в зависимост от субективизма на изследователя, който го описва.
Пред мен е "Същинският речник на американската политика", издаден през 1994 г. от General Publishing Group в Лос Анджелис, автори Катлийн Томсън Хил и Джералд Н. Хил.
На стр. 169, срещу понятието "План Маршал" е пояснено:

"Програма за възстановяване на Европа"

И по-нататък: "Програма на Съединените щати да осигури помощ и възстановяване на опустошените европейски държави след Втората световна война. Държавният секретар на САЩ Джордж Маршал пръв предлага плана (1947 г.) в своя реч, с одобрението на президента Хари Труман. Конгресът на Съединените щати учредява Икономическа администрация за сътрудничество и отпуска 13 милиарда (щатски долара - б.а.) като икономическа помощ. Съветският съюз се противопоставя на плана, обвинявайки, че това е американски заговор да бъде получено неправомерно влияние в Европа, и отказва да участва. Шестнадесет държави образуват Организацията за европейско икономическо сътрудничество, за да помогнат за възстановяването и обновяването на опустошената от войната Западна Европа, включваща Франция, Западна Германия, Великобритания, Италия, Белгия и Нидерландия. Този действащ съюз води до Северноатлантическия пакт (НАТО - бел.авт.) и намалява влиянието на комунистическите партии в някои европейски държави. Бившият секретар на търговията (министър на търговията - бел.авт.) и дипломат Аверил Хариман беше определен да ръководи програмата".
През периода на обсъждането, както и по-късно - по време на реализирането на плана "Маршал", буржоазната преса от двете страни на Атлантическия океан е систематично захранвана с обширни панегерици на начинанието. Тази тема както в Съединените американски щати, така и в редица европейски държави зае изключително място на политическата авансцена и измести най-животрептящите проблеми както върху страниците на печатните издания, така също и по телевизията и радиото.
Рекламата на "Маршаловия план" в буржоазните средства за масова информация е организирана на широка нога. В тази кампания са заимствани най-ефикасните прийоми от търговската реклама в Съединените щати на стоки и услуги за масова употреба - от зъбната паста и автомобилите до усъвършенстваните презрамки и лосионите против оплешивяване; от операциите за изглаждане на бръчки до феноменалните курсове за бързо забогатяване.
Отсам Атлантическия океан пропагандната машина е задвижвана по задължение - съгласно клаузите на "плана Маршал", - от проправителствената преса в държавите-участнички в начинанието. Получаването на американската помощ е обрисувано изцяло в розови краски, като манна небесна и чудодейно средство за превръщането на страните-получателки в земен рай.



Паралелно с венцеславенето

на начинанието в словесната канонада не се пестят черните бои за отрицателното отношение на Съветския съюз, на европейските страни от социалистическия лагер и на комунистическите партии в Западна Европа. Пропагандната теза е, че Съветският съюз уж не желае възстановяването на следвоенния Стар континент, понеже подкрепял "черните" планове на западноевропейските комунистически партии да създадат в собствените си страни хаос и разруха, за да използват недоволството на народните маси за своята главна цел - завземането на властта.
Но за да бъде изяснена истинската същност, а оттам - и целта на плана "Маршал", е необходимо да бъде анализирана цялата съвкупност от факти, свързани с тази мащабна инициатива на Вашингтонската администрация.
Всъщност защо изобщо стартира това начинание?
В своето послание към Конгреса на 12 март 1947 г. тогавашният президент на Съединените щати Хари Труман, наследил този пост от починалия Франк Делано Рузвелт - един от членовете на "голямата тройка" - ръководителите на държавите от антихитлеристката коалиция, изнесли на плещите си титаничното напрежение на тази историческа борба за оцеляване на хуманизма в човешката цивилизация, категорично провъзгласява като цел на американската външна политика "обуздаването на комунизма".
Както обаче гласи една българска поговорка: "Прекален светец и богу не е драг". Сред народите по света все още са пресни спомените за епичната схватка с хитлерофашизма, в която активна роля изиграват комунистическите партии във всички западноевропейски държави, също и в Съединените американски щати. Антикомунистическата политическа мода още не е станала актуална в следвоенния свят. Провъзгласената т.нар. "доктрина Труман", от друга страна, създава осезаеми трудности за десните социалисти в Западна Европа, много от които участват във властта, понеже подобна ярка афиширана антикомунистическа ориентация би ерозирала влиянието им сред широките маси.



Основните черти на "доктрината Труман"

по отношение на Европа са следните:
1. Създаване на американски военни бази в източната част на Средиземноморския басейн, с цел да се укрепи в тази зона американското господство;
2. Демонстративна поддръжка на реакционните режими в Гърция и Турция в качеството им на опори на американското геополитическо влияние против новата демокрация на Балканите със социалистическа насоченост (оказване на военна и техническа помощ на Гърция и Турция, отпускане на заеми, също и на безвъзмездна финансова помощ);
3. Непрекъснат натиск върху държавите със социалистическа ориентация, изразяващ се в непрестанни пропагандни обвинения в тоталитаризъм и в стремеж към експанзия, в масирани атаки на основите на държавния строй в тези държави, в

постоянна намеса във вътрешните работи

на тези страни (която е валидна и понастоящем - пример са усилията на сегашния посланик на САЩ в България да повлияе върху решението каква марка бойни самолети да бъдат закупени за нуждите на нашите военновъздушни сили); поддръжка на всичките антидържавни, антикомунистически елементи вътре в страните, демонстративно прекъсване на икономическите връзки с тези държави. Всички тези действия са насочени да създадат икономически трудности, да забавят тяхното икономическо развитие, да саботират тяхната индустриализация и т.н.
На политическите инженери във Вашингтон след края на Втората световна война, подхранвани с геополитически идеи относно "противопоставянето на комунизма", от "мисловни тръстове" като "Ранд корпорейшън", "Херитидж фаундейшън" и пр., макар и по неволя, под натиска на масовото неодобрение на "доктрината Труман", им се наложи да създадат нова, различна по форма, но не и по съдържание, стратегия за изтласкването от властови позиции или пък за възпрепятстването им да заемат такива на т.нар. "леви идеи" в политическата практика.
С речта си на 5 юни 1947 г., произнесена в Харвардския университет, тогавашният държавен секретар на Съединените американски щати генерал Джордж Маршал инициира една мащабна акция за прокарване чрез "мека сила" на геополитическата експанзия на САЩ. Именно тази идея бързо придобива наименованието "план Маршал" и остава в историята известна по този начин.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България