Дума 31. Януари 2018 , брой: 21 Виктор Мараховский
Трябваше да се състои Вторият ежегоден Женски марш. Първият, пренесен по планетата от САЩ в съюзните, съчувстващите или просто имитиращи страни, се състоя точно преди година - на 21 януари 2017 г.
Той безспорно откри нова глава в историята, ако не на човечеството, то в крайна сметка на пиар-революцията в рамките на политикономическата борба в развитите държави.
Да напомним: този ден влезе в историята като "най-големия еднодневен протест в историята на САЩ". В столицата Вашингтон за марша пристигнаха 500 хил. жени, по цялата страна между 3,3 млн. и 4,6 млн, а по целия останал свят, като се вземе предвид и Америка, около пет милиона.
В САЩ отличителен признак на протестиращите станаха лилавите шапчици, които неочаквано за нашата консервативна половина на глобуса, но естествено за младата американска култура, пряко символизираха вагини.
Непосредственият повод за протестите бе не толкова логичен: в тъкмо завършилата президентска надпревара, където все водеше и водеше жената Клинтън, внезапно победи тролът, алфа-самецът и любителят на славянската красота Тръмп.
Понеже обществеността в този момент бе приела достатъчно образа на Тръмп като хомофоб, сексист, сериен насилник и опипвач на всякакви женски части през миналото хилядолетие - целият исторически потенциал на младия тогава "антитръмпизъм" бе натъпкан с женственост.
Впрочем, това не бе просто женственост, а политическа женственост - т.е. такава страдаща, виктимизирана и бореща се. А защото сред жените със сигурност има и лезбийки, мюсюлманки, негърки и имигрантки, протестът включи в себе си и лозунги в тяхна защита.
Женският марш стана най-мощното ядро на започналата антитръмпистка кампания - наред с данъчната реформа темата за миграцията и разследването "Рашагейт".
Но за една година нещо се промени!
На първо място кампанията срещу Тръмп забави оборотите си - най-вече поради това, че реалността се оказа по-търпима, отколкото бе рисувана първоначално от агитаторите. Всички насилствени инциденти и скандали, състояли се оттогава насам, се случиха не заради провокациите на тръмпистите, а тъкмо обратното. Идиотският флашмоб за демонтирането на статуите на политически некоректните дейци от миналото бе започнат именно от тежко травмираната от Тръмп демократическа общественост. Инцидентът с подпалената негърска църква, на чиято стена бе оставен лозунгът "Гласувайте за Тръмп!", се оказа самостоятелна провокация на чернокож опозиционер.
Накрая, обещаният вътрешен колапс не само че не се състоя, но и в икономическия ръст се бележат добри показатели - със съответното увеличаване на работните места в американските предприятия.
Разбира се, Америка пострада от редица сериозни външнополитически проблеми и дори поражения. Във Венецуела не успя "контрареволюцията" срещу оказалия се доста ловък политик Мадуро. Размяната на заплахи със севернокорейския боен атом доведе единствено до това, че Ким трети стана международен култов персонаж и в момента китайците пускат стратегически компютърни игри на тема "играй с Ким, наритай задника на супердържавата". В Сирия опитите да се изтръгне постфактум влияние и собствено парче територия с подконтролните въоръжени сили се превърнаха в наказателна операция на съюзника Турция срещу съюзниците кюрди в Африн. Не успя и прибързано подкрепената революция в Иран.
Но спецификата на САЩ, както е известно, се крие в това, че нормалният американец с труд може да открие на картата дори и Канада. Т.е. външните събития вълнуват силно жителите на тази своеобразна "поднебесна империя" - но веднага след собствената работа, данъците, криминалната обстановка, цените, глобите, резултатите от първенството по американски футбол и изтеклия в интернет сценарий на последния сезон на "Игра на тронове".
И с "Рашагейт" не се получи - през последните месеци, седмици и дори дни тръмпистите започнаха да нанасят по антитръмпистите наистина чувствителни удари, разкривайки и озвучавайки (с факти, за разлика от опонентите си) заговора на специалните служби в интерес на демократите, поставили си за цел "политическото убийство" и свалянето на Тръмп.
В тази обстановка едва ли не последен бастион на борбата, а тя трябва да се запази - дали срещу Тръмп, дали срещу когото и да било, стига само гърнето да продължи да къкри - остана женският въпрос. Още повече, че в последните дни на отиващата си и в първите дни на настъпилата година той получи множество нови поводи за развитие.
И ето ги резултатите от Втория женски марш, представени от американските медии.
Броят на участничките (и промъкналите се участници) в САЩ падна доста драматично - до 1,6-2 млн. души, т.е. на практика двойно. При това значителна част от протестиращите участваха не на самите улични маршове, а в "мероприятията, посветени на датата".
Дори и най-оптимистичните (заради това, че боят продължава) оценки, сумиращи участниците на всички протестни мероприятия в САЩ за изтеклата година, оценяват общата им численост до най-много 6-9 млн. души. Те са самоокуражаващи, предвид, че това е от 1,8 до 2,8% от населението на страната - но се игнорира фактът, че, ако един човек е социално активен, то той ходи на много протести един след друг.
Що се отнася до задграничните другарчета - там се получи съвсем унило. Мюнхен - едва няколко стотин участници. Мелбърн - неколкостотин. Лондон - около две хиляди. Варшава - където протестът, преминал няколко дни преди световния, бе същевременно подгрят от плановете на консервативните политици да забранят абортите и така да решат демографските проблеми - отново неколкостотин.
Има мнение, че Женската революция, въпреки че в известна степен бе оглавена от ВИП-дами милиардерки и от възможната следващ кандидат-президент на Демократическата партия Опра Уинфри плюс множество други звезди - не успя да се оправдае. Отговорът на въпроса защо стана така, разбира се, не може да бъде еднозначен. Но може да се излезе с теория.
Както помним, в резултат на грандиозната секс истерия около серийните ВИП-насилници и сводници се оказа (ненадейно), че сред тях основни са разни убедени демократи, клинтънисти, защитници на малцинствата и противници на Тръмп. Включително такива съвестни граждани като продуцента Харви Вайнщайн и актьора Кевин Спейси.
Още повече, че настоящият главен секс хищник Лари Насър, многогодишен лекар на националния отбор по спортна гимнастика, получил купища награди и почести, също не влизаше в белия, англосаксонски и протестантски тип на Тръмп, бидейки арабин маронит.
Но и това не е всичко. Войната за женското равноправие - което и обикновената американка не може да не забележи (а още по-малко и чужденка), някак си бързо се елитизира, превръщайки се в мерене на черни рокли на церемонията за връчване на "Златните глобуси".
Може да се предположи, че, ако не на съзнателно, то поне на интуитивно равнище, жените по света почувстваха, че в предложената им "битка за равенство" има уловка.
В този смисъл това се превърна в борба за "делегиращ" егалитаризъм. Т.е. не за това те и техните деца да бъдат социално защитени и да не се страхуват повече, че ще бъдат изритани на улицата, ако нещата не провървят, а за да може "шампионките на живота" да могат да отмъкват от този живот залъци наравно с шампионите от мъжки пол.
Отчитайки как този век размяташе жената в качеството й на работна единица, тя не разбира съвсем ясно защо трябва да излиза от трудовите си и домашни работи, за да може някоя преуспяла лелка да получи от своите корпорации повече, а актрисите и спортните звезди да могат да вземат повече чрез съда от компаниите и федерациите.
В светлината на тази огромна празнина между обективното и "делегираното" равенство има основания да се предполага, че "женската революция" ще последва "обединението на глобалната либерална демокрация без САЩ", "Рашагейт" и прочее измислици и също няма да "излети". 

кампанията срещу Тръмп забави оборотите си - най-вече поради това, че реалността се оказа по-търпима, отколкото бе рисувана първоначално от агитаторите. Всички насилствени инциденти и скандали, състояли се оттогава насам, се случиха не заради провокациите на тръмпистите, а тъкмо обратното. Идиотският флашмоб за демонтирането на статуите на политически некоректните дейци от миналото бе започнат именно от тежко травмираната от Тръмп демократическа общественост. Инцидентът с подпалената негърска църква, на чиято стена бе оставен лозунгът "Гласувайте за Тръмп!", се оказа самостоятелна провокация на чернокож опозиционер.