Дума 31. Октомври 2017 , брой: 213 Георги Георгиев
"Режимът на Путин е заплашен от банкрут през 2017 г., когато настъпи падежът по изплащането на значителна част от външните заеми... Заради западните санкции, съчетани с рязкото намаляване на цените на нефта, властите в Русия няма да са в състояние да изпълнят обещанията си (пред обществото-б.а.). Дефицитът на руския бюджет е 7% от БВП и на правителството ще му се наложи да го съкрати до 3%, за да не излезе инфлацията изпод контрол. Тези и други събития ще имат негативни последствия за жизненото равнище и мнението на избирателите в навечерието на парламентарните избори през есента (проведоха се през септември - б.а.) ."
Този цитат е част от колонка на световния финансов аферист и спонсор на безчет неправителствени организации, влияещи на политиката на редица държави Джордж Сорос, публикувана в началото на февруари 2016 г. в сайта "Проджект синдикейт". Там пишеше още, че за да се спаси от колапса, Путин ще съдейства за разпадането на Европейския съюз. Интересно е, че два-три месеца преди Сорос, през декември 2015 г. намиращият се в доброволно изгнание бивш собственик на компанията ЮКОС Михаил Ходорковски заяви на пресконференция в Лондон, че: "Днес всичко дразни властта... Резервите ще завършат през 2017 г., за долар ще дават над 69 рубли. Жизненото равнище ще се продъни с 20%, обичайните места за почивка ще станат недостъпни... Революцията в Русия е неизбежна."
Освен с си общия характер и годината, в която трябва да дойде краят на "путинския режим", двете прогнози се родеят и по сходните имена на организациите, оглавявани от двамата милиардери анализатори - "Отворено общество" и "Отворена Русия". И, разбира се, те са обединени от

краха на направената прогноза

Вярно е, че до края на годината има още два месеца, но няма никакви видими признаци за предстоящ банкрут на Русия и явно тъй желаната от двамата революция, чиято дата в прогнозите им много удобно и едва ли случайно съвпада със стогодишнината на Октомврийската революция в Руската империя.
Вместо това към момента имаме най-ниската инфлация в модерната руска история - 2,8-2,9% се очакват към края на годината, дефицитът на бюджета тази година е 2,2%, общият външен дълг е от около 530 млрд. долара, при златно-валутни резерви от над 420 млрд. долара. При това "режимът" се изхитри в условията на финансови санкции и рязко спадане на цените на суровия петрол, да намали външния дълг с почти 200 млрд. долара от 720 млрд. към средата на 2014 г. Валутният курс е стабилен и дори рублата в последно време леко се покачва спрямо долара и еврото, на фона бавно растящите цени на петрола. Руската икономика пак се върна към растеж, като се очаква за 2017 г. той да бъде над 2%, след спад от 2,8% през 2015 г. и 0,2% през 2016 г. Според финансисти, цитирани през август от икономическия портал РБК, от началото на годината има "шоково" въздействие върху растежа на БВП, което се дължало на почти 5-процентовия ръст на инвестициите в основния капитал за първото полугодие. Освен това отслабва влиянието на т.нар. нефтена игла. Преди дни министърът на финансите Антон Силуанов заяви в Думата, че делът на нефто-газовите доходи в бюджета е вече една трета, а преди е достигал 60 на сто.
Отделна тема е диверсификацията на руската икономика и по-конкретно ръстът на експортноориентираното селско стопанство и заместването на някои вносни хранителни стоки с руски. За последните три години програмата за заместване на вноса позволи на селското стопанство в Русия

да отбележи растеж от 11%

В същото време западноевропейските производители продължават да се жалват от насрещното руско ембарго. През октомври т.г. вестник "Велт" публикува анализ на австрийски икономисти, според които общите загуби на ЕС от контраембаргото са достигнали 30 млрд. евро. Само Италия отчита загуби от 11-12 млрд. евро.
Русия втора поредна година е най-големият износител на пшеница в света. Тази година е събрана рекордната за Русия реколта от над 130 млн. т зърно. Доходите от износ на селскостопански продукти за 2016 г. достигнаха 15 млрд. долара, което е повече от износа на оръжие. През т.г. тенденцията вероятно ще се запази. Тя се допълва и от развитието на преработвателната промишленост, за което говори очакваният растеж с 25% на продукцията на хранителното машиностроене, като се очаква местните производители да заемат до 20% от пазара през 2017 г.
Освен това няма и помен от изолацията, за която често говорят особено американските политици и "папагалите" им от Европа. Само преди дни едно от най-проамериканските управления в света - това на Саудитска Арабия, посети Москва. Там крал Салман и президентът Владимир Путин подписаха за създаването на съвместен Инвестиционен фонд на стойност 1 млрд. долара, а саудитите смятат да закупят руски зенитни ракети С-400, както направи и Турция, и да построят завод за автомати "Калашников", всичко на стойност от 3 млрд. долара. В същото време през тази пролет беше съобщено, че едно най-важните руски стратегически предприятия - "Росатом", е получило през 2016 г. с 20% повече чуждестранни поръчки и е докарало десетгодишния си портфейл до 130 млрд. долара. Що за изолация е това? Как тези факти потвърждават тезата за предстоящата и тъй желана от мнозина поредна руска катастрофа?
Ами никак не я потвърждават. Един от проблемите на съвременните западни кремлинолози е, че въпреки морето от информация предпочитат да се доверяват на уж "вътрешна" информация предоставяна им от хора, които се представят за "близки до Кремъл", "до властта" и т.н. Обикновено става дума за прозападно настроени хора, бивши съветски дисиденти, често склонни

да мажат с черни краски

руската действителност, прослойка, която не разглежда себе си като част от руския народ, противопоставя се на него, отрича се от него и като резултат живее в свят на кривите огледала. Например известният писател-сатирик Владимир Войнович още през януари 2012 г., в навечерието на президентските избори обяви авторитетно в интервю за "Лос Анджелис таймс": "През 1991 г. по време на августовския пуч, аз казах, че пучистите няма да издържат и месец. Те издържаха три дни. Сега предсказвам, че Путин няма да изкара и две години на поста. В най-добрия случай." Тук коментарът е съвършено излишен, освен ако не желаете да излезете извън рамките на приличието, но Войнович продължава да бъде авторитетен коментатор на "путинския режим", пред западните медии.
Впрочем какъв ти Войнович. През декември 2014 г. германският таблоид "Билд", припомня в своя подборка на подобни несбъднати прогнози участник във форума "Афтършок" с прозвище Parhonf, твърди, че в НАТО не изключвали, че през 2015 г. Путин ще бъде свален от власт. Такива мнения имало и в германските правителствени кръгове. Според тези "мозъци" загубите на печалби, претърпени от олигарсите, щели да ги накарат да окажат силен натиск и президентът да бъде принуден да напусне поста. "Билд" дори пише, че "експерти от най-високо ниво" вече обсъждали сценариите за Русия след оттеглянето на Путин. Дано това да са само фантазии на булевардната преса, защото ако действително в НАТО са имали такива очаквания, нищо добро не очаква този съюз с подобно ниво на анализаторските способности.
Две години след тази прогноза Владимир Путин е на поста си, шансовете му за нов мандат са

близки до 100-процентовите

не се е чул гласът на никакви олигарси, всъщност те отдавна вече са полумитични фигури, а Русия има по-голям външнополитически авторитет, откогато и да било.
В най-невралгичния регион на света - Близкия изток, Москва напук на всички прогнози не просто спаси Сирия, а пътьом и режима на Башар Асад, но и издигна своето влияние до непознати висоти. Нека обаче си припомним как през през октомври 2015 г. президентът на Франция Франсоа Оланд сред среща на върха на ЕС заяви: "Военната намеса на Русия в сирийския конфликт няма да спаси президента Башар Асад". Президентът на САЩ Барак Обама също каза, че подкрепата на Москва за Асад е "обречена на провал". За тези прогнози вече е някак си неудобно да се споменава, защото тази година наследниците им вече пеят друга песен. През март т.г. постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хейли заяви, че оттеглянето на Башар Асад от власт вече не е приоритет за Америка, а миналия месец, пак в ООН, френският президент Еманюел Макрон каза: "Моите врагове в Сирия са терористите, а не Башар Асад."
Често казват, че отношението на Запада и на неговите адепти от Изтока спрямо Русия е шизофренно. От една страна, тази държава е рисувана едва ли не като библейска заплаха за "свободното човечество", от друга, всеки миг се чака нейната неизбежна гибел. Накрая не се случва нито едно от двете. Събитията от последните три години трябва да служат като предупреждение към всички български политици, че подценяването на Русия в най-добрия случая води до трагикомични, а в най-тежкия до трагични резултати.