Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09 19:28 - Производството на псевдонеобходимости.Как капиталът придобива наднационална власт да диктува на държави и правителства
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове:
0



Дума 12. Септември 2017 , брой: 178 Славчо Кънчев
"Светът е армия, която марширува в боен строй с гърба напред, следвайки своите крачещи назад водачи, които от своя страна са убедили себе си, че вървят напред."
Ричард Кондън (18 март 1915 г. - 9 април 1996 г.) - американски писател

Когато преди няколко години в т. нар. Червена къща - здание на ул. "Любен Каравелов" № 15 в столицата, превърнато от про-неолиберални "мислители" и чуждестранно финансиране в терен за разпръскване на "правилната" просвета, след изказано твърдение от страна на Иван Кръстев, че в своята монография "Експертите на прехода" авторката Достена Лаверн не е успяла да изложи никаква генерална теза, го репликирах, че според мен е налице противоположна хипотеза. "И каква е тя?" - с тон magister dixit, тоест "учителят каза" и нюанс на академична ирония отправи въпрос към мен Иван Кръстев. "Доказаната теза на Достена Лаверн е, че първостепенното по важност занимание на неолибералните "мисловни тръстове", присадени на българска територия, е да възпроизвеждат псевдонеобходимостта от собственото си съществуване". Като имах предвид, че обект на тази псевдонеобходимост са българските граждани.
Иван Кръстев не продължи диалога и полемика не се получи.
Времето, изминало оттогава, даде категоричен отговор кой от двама ни беше на правилната позиция. Всъщност цялата философия на либералната доктрина се изразява в принципа laisser faire, laisser passer (фр.) - непротивене (на действие), пропуск (за преминаване)...

Призив за непротивене на действията

на големите компании (и изобщо на капитала) в националните граници чрез ограничаване на рестриктивното законодателство (норми за спазване на околната среда, стандарти за производство на безопасни продукти за човешкото здраве, правила за охрана на труда). "Пропускът" пък се отнася за свободното трансгранично движение на капитали и наемна работна ръка.
Посредством именно тази нерегулирана циркулация, капиталът придобива наднационална власт да диктува данъчните параметри за облагане на корпоративната печалба по посока надолу, все по-надолу, с цел капиталът да се озове като инвестиция в даден регион поради благоприятна за него държавна политика. Която включва в себе си и динамиката на митническите тарифи в същата посока за намаление постепенно (още по-добре рязко!), до степен нула.
Същият ефект е търсен и посредством редуцирането на ограниченията спрямо изискванията за безопасност на продуктите. Като в тази сфера много силно е влиянието на биотехнологичната промишленост на Съединените щати.
... 1986 година. В Белия дом е екипът на републиканците Роналд Рейгън - президент, и Джордж Уокър Буш - вицепрезидент. По това време в действие е кампанията на Роналд Рейгън за дерегулация на бизнеса под лозунга "По-малко държава".
Но - о, чудо! - при Джордж У. Буш са поискали аудиенция ръководители на компанията "Монсанто", които се опитват да го убедят да бъде наложена повече държавна регулация на фирмата, намираща се на прага на ново рисково начинание - генно модифициране на храни.

Къде е уловката?

"Монсанто" има намерение да стартира бизнес за много милиарди долари. С новата си технология компанията ще бъде в състояние да създава напълно нови видове храни, а след защитата им посредством съответното патентоване на "Монсанто" остава само да ги изстреля на световния пазар и да прибира многомилиардни приходи. Компанията има намерение да подмени естествените семена за посев със свои патентовани, изкуствено създадени семена.
Но перспективата не е озарена само в розова светлина. Сред високопоставените служители на "Монсанто" витае страх - от реакцията на потребителите и на природозащитниците. И това не са опасения на параноици, те имат своята достоверна предистория. Години по-рано "Монсанто" е уверявала обществеността в Съединените щати, че нейният "оранжев агент" (Agent Orange) - хербицид - обезлисител, използван по време на Виетнамската война, за да оголи големи горски масиви, използвани от Виетконг (южновиетнамските партизани) за прикритие, е безопасен за хората. Но това се оказва напълно невярно. Хиляди американски военни ветерани и десетки хиляди виетнамци, които страдат от какви ли не заболявания, включително рак, нервни разстройства и малформации по рождение, обвиняват "Монсанто" за своите трагедии.
Корпорацията обяви и своите електроизолационни материали - полихлорираните бифенили (PCBs) - за безвредни. Но и те не са. Забранени са през 1978 г. за употреба в САЩ, понеже е установена връзка с развитието на ракови заболявания и вродени аномалии. И понастоящем на тях продължава да се гледа като на огромна заплаха. Според документите от съда ръководителите на "Монсанто" са знаели, че например фабриката за PCBs в Анистън, Алабама, излага жителите на сериозни здравословни рискове. Тя редовно изхвърляла PCBs в градчето, но в продължение на повече от четиридесет години "Монсанто" старателно укрива този факт.
На 22 февруари 2002 г. компанията "Монсанто" е призната за виновна в проява на небрежност, безразсъдство, потискане на истината, нарушение на обществения ред, злоупотреба и безчинство. "По законите на Алабама, обяснява статията във в. "Вашингтон поуст", изключително рядкото обвинение в безчинство означава "извършване на скандални по характер и крайни по степен постъпки, които прехвърлят всички допустими граници на приличието и се смятат за брутални и нетърпими в едно цивилизовано общество"."
Понеже приходите от бизнеса с биотехнологии се очертава да бъдат от порядъка на милиарди щатски долари, в "Монсанто" нарочно създадена стратегическа комисия изготвя план, с дата 13 октомври 1986 г., който предписва да се спечели "подкрепата за биотехнологиите от най-високопоставените политически кръгове в САЩ" и да бъде гарантирано одобрение в програмите на Демократическата и Републиканската партия за изборите през 1988 г.".
Именно затова е проведена срещата на шефовете на "Монсанто" с вицепрезидента Джордж Буш.

С пълен успех за компанията

Така че не "Монсанто", а американското правителство ще убеждава обществеността, че генно модифицираните продукти са безвредни. В. "Ню Йорк таймс" коментира: "Това е успех, който ще се повтаря отново и отново и то през управлението на три администрации. Каквото и да поиска "Монсанто" от Вашингтон, "Монсанто" - и биотехнологичната промишленост като цяло - го получава". Не след дълго компанията, като се възползва от своето влияние върху официалната администрация, налага нов подход. За да съдейства на "Монсанто" бързо да въведе продукцията си на пазара, Белият дом набързо въвежда необичайно щедрата политика на саморегулиране.
Като че ли не съществува реално препятствие за влиянието на "Монсанто". Политическите анализатори в Съединените щати с удивление установяват как компанията диктува политиката на Министерството на земеделието (USDA), на Агенцията за защита на природата (ЕРА) и на Американската агенция за храни и лекарства (FDA).
По-късно, когато вече Джордж Уокър Буш е президент на САЩ, неговият вицепрезидент Дан Куейл се ангажира "с отговорността за намаляване на регулаторното бреме върху икономиката". На Съвета по конкуренцията (Council on Competitiveness) е възложено да снижава търговския дефицит на САЩ, като съдейства за повишаване на конкурентната способност на американските стоки в чужбина.
Ето защо по време на мандатите (1993-2001 г.) на следващия американски президент Уилям (Бил) Клинтън, силната, понякога потискаща стратегия в подкрепа на биотехнологиите превзема търговските отношения на Съединените щати с останалия свят. Например през март 2003 г. председателят на Камарата на представителите Денис Хастърт се нахвърли върху "Протекционистката и дискриминационна политика" на Европейския съюз спрямо генно модифицираните организми, наричайки я "безмитна бариера, която се основава на страх, конюнктура и догадки, а не на научни факти".
Въпреки че експертът по микробиология в Американската агенция за храни и лекарства Луис Прибил пише до Джеймс Мариански, координатор по биотехнологиите на FDA: "Съществува огромна разлика между множеството непредвидими последици, вследствие на традиционното размножаване и - от друга страна - вследствие на генното инженерство". Както посочва в. "Ню Йорк таймс": "Д-р Прибил знаеше от изследванията, че когато се вмъкват нови гени в растителни клетки, могат да се зародят непредвидени токсини".
Джерълд Гест, директор на Центъра за ветеринарна медицина (ЦBM) в писмо също до Джеймс Мариански заключава: "ЦВМ е убеден, че стоките от животински произходи, произведени чрез хранене с ГМ-растения, предизвикват специфични опасности за хората и животните и че "растителните остатъци или токсините в млякото и месото могат да представляват опасност за човешката храна".
Как биотехнологичната промишленост

постига влиянието си

върху официалната администрация във Вашингтон?
През 1994 г. 181 конгресмени внасят проектозакон, който поставя изискване за задължителни етикети на ГМ-храните. Но 12-членната Комисия по птицевъдство и млекодобивно животновъдство отлага обсъждането му за края на 1994 г., като и по този начин успешно го ликвидира. По-късно се установява, че съвкупно членовете на комисията са взели 711 000 щ. долара във вид на средства, дарени на организации за политическо действие, имали връзки с млекодобивния и млекопреработвателния бизнес. Четирима от членовете на комисията са получили пари направо от "Монсанто".
Тогавашният шеф на "Монсанто" Робърт Шапиро е сред най-големите донори на незаконни дарения в компанията за преизбирането на Бил Клинтън през 1996 г. После Шапиро става член на Консултантския съвет на президента по въпросите на търговията и преговорите и изкарва цял мандат като член на екипа на Белия дом за наблюдение на вътрешната политика. Самият Клинтън дори поименно възхвалява "Монсанто" в своето годишно обръщение към двете камари на Конгреса.

Лобирането е друг начин,

чрез който биотехнологичната индустрия налага своето влияние и прокарва нормативна уредба, изгодна за нейните интереси. Според Центъра за отговорни политики, между 1998 и 2002 г. биотехнологичната промишленост изразходва 143 млн. щ. долара за лобиране чрез Индустриалната биотехнологична организация (BIO), със 70 щатни служители и представляваща 1000 компании, всичките американски.
Отварянето на европейския пазар за ГМ-продукти чрез Трансатлантическото споразумение за инвестиции и партньорство (ТТИП) съвсем логично беше един от приоритетите на Барак Обама през неговия втори президентски мандат.
Тук, върху българска територия, пък действаха модификаторите на масовото съзнание на българския суверен, за да произведат в него поредната псевдонеобходимост. Този път за възприемане на ТТИП като манна небесна.
Уви! За съжаление на трубадурите на либерализма в глобален мащаб новоизбраният американски президент поради свои собствени съображения заяви намерението си Съединените щати да се оттеглят от преговорите за сключване на ТТИП. Но производителите на псевдонеобходимости у нас отново са винаги готови като димитровски пионери да се задействат. Нали все пак е наложително да заслужат финансовите потоци, които текат към тях по трансграничните шлаухи.
(По материали на чуждестранния печат.)

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 784086
Постинги: 2298
Коментари: 1062
Гласове: 577
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930