Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09 19:22 - Бездържавието - опасният "демократически" диктат
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове:
0



Ограниченото работодателско мислене превърна България в изтривалка welcome на европейската входна врата
Дума 12. Септември 2017 , брой: 178 Любомир КАЛЕВ
Измислили са животът да е парабола и в края й да сме нищо. Ние - с гени на неразгърнали се гении. "Думата идва от ген, а не от образованието", казва Наско, с когото си говорим за бездържавието - най-голямото зло, сполетяло ни (не употребявам "случило се", любимата прекаленост на новоезичниците) след 1989 г. Макар и субективни, със сравненията изпъкват отликите.
Тоталитарната държава потискаше частната инициатива, но и предпазливо й даваше път, особено преди краха на зрелия социализъм, когато бе приет Указ №56. Още тогава първите смелчаци подкараха "локомотивите на растежа" по криволичещите коловози на първоначалното натрупване на капитала. Демократичните наследници на "онази" държава превъзнесоха пазарната икономическа логика и позволиха да процъфтява само тяхната кауза: свободно и на всяка цена да правят пари, за да пълнят хазната с данъци и митни сборове. Постепенно "машинистите", особено изпускащите пара в "сивия сектор", си повярваха и започнаха да уважават повече себе си и безправието на закачените в композицията им вагончета. По страшния, но славен път на прехода, в борбата за по-малко регулация и разрешителни режими, те проглушиха света с освободителната си мисия и покровителката им ги дари с облекчения. Но намаляването на "данъчната и осигурителната тежест" не осветли "сектора", а разклати общественото осигуряване. Каза го и проф. Йордан Христосков, бивш служебен социален министър и председател на НОИ.

Рядка птица е българският работодател

От застрашените видове. Европеец, но не съвсем. Предприемчив за сметка на работещите за него. "Ела, че ми трябваш целодневно!", любезничи той, обявявайки в НАП полудневна заетост. Бави плащания в размер колкото му се откъсне, крие печалби, спестява от осигуровки. Пренебрегва и европейската практика да преговаря за доходи, обезщетения и социално-битово обслужване на "колектива". Осъжда административното определяне на минимални заплати и осигурителни прагове. Не било така в Европа, но и данъците, и събираемостта им не бивало да са европейски. Не му е пример Швеция, където с до 60% подоходно облагане осигуряват безплатно образование, здравеопазване, жилищно и комунално стопанство. Както е и в клеймената, различната Северна Корея.
Смешният му плач и "нищо личната" му, "просто бизнес" философия ме просълзяват: "Какво е направила тази държава за мен, та да й докарвам аванта? Скъсвам се от работа, а тя само ми пречи!" И с горделив прачовешки жест се хвали със "законността" на придобитото. Забелязал го е и Пиер Жозеф Прудон, оставил ни мисълта, че "всяка собственост е кражба". Така е при "висшия и последен стадий на капитализма" и при неговата "демокрация", казва ми грешащият Ленин. Нищо по-симпатично не било измислено, добавя Чърчил. Особено с неясния произход на първия милион, допълвам аз. Жена ми редовно се заканва на тези ми възгледи, но се смирява, като й кажа, че със сестра й и с още двама-трима са щастливото изключение, потвърждаващо лошото правило.
На "преуспелите" няма да им преседне от анархистични и болшевишки цитати, а от това, че онеправданите вече не плюят на орисията си. Открай време

работещите бедни

във високо безработната провинция протестират и срещу тежките трудови условия. Броят им ходенията до едното място, скъсяват им почивките, незаконно удължават работното им време. Обявяват ги за терористи, ако си поискат и за извънреден труд. Тепърва социалната държава ще придвижва от четвъртото място нагоре вземанията на работниците за заплати, удовлетворявани с осребреното имущество на фалиралото предприятие. И наказателните дела срещу неплащащите работодатели са "пренебрежимо малко", ако използвам служебния израз. Но и културата на работничеството е ниска. Предпочитат необложените пари и неосигуряването, защото нямало да доживеят до старост. А после нямало пари за образование и здравеопазване, осигурителната система се задъхвала, 60% от пенсиите идвали от данъци и това било пълна катастрофа.
Безсилието на държавата пред некоректните работодатели и законотворческите пропуски подсилват усещането за бездържавие. Законови пролуки зачеркват многомесечни задължения за трудови възнаграждения с фиктивни продажби и регистриране на нови стопански субекти. Съвсем належаща, макар и закъсняла, е предлаганата от националния омбудсман забрана да продаваш, ако не си платил на работниците.
Предприемчивият работодател е стиснат, ама и дава! За да не го глобяват за скрити обороти, например. За да не обмитяват подобаващо вноса му. За да печели държавни поръчки, концесии и европроекти. Или за да получи работа като пътна помощ, например. Колко му е да купиш бедния и амбициозния, за да забогатее набързо!
Не било в обществен интерес да се дава и за прослужено време. Нямало значение, че по-дълго работилите обучават новопостъпилите. Пречка му била и конкуренцията, всепризнатата лечителка на всички икономически недъзи. Порочното МВР притискало 130-хилядна частноохранителна армия, като възстановявало търговската си дейност по охрана на обекти. Щяло да предизвика криза в сектора, възмущава се от новия проектозакон председателката на клъстер "Сигурност" Татяна Иванова (на 5.09.2017 г.). Ще се борят докрай, като уведомят Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България.
Храненото пътно-полицейско равнодушие - другият белег на бездържавието, е втръснало и на възмущаващите се от

"всепроникващата корупция"

както се изрази един американски посланик. Повече в групата обаче са потърпевшите от ПТП. Другите се бъркат, за да минат между капките. Но така заболяването става хронично и "може да блокира парламентарната република", каза президентът Радев на 8.09.2017 г.
В бездържавието корупцията е порок, на който се размахва пръст. Била навсякъде, никой не й е надвил, трябвало да хвърляме шапки, ако е в поносими размери. Както е в САЩ и в Европа - само по високите етажи. На ниските са щастливците от средната класа - умеещите да правят пари и да дават на когото трябва. От тази мантра вече ми се повдига. Посветилите се на себе си много лесно се правят на жертви. Като толкова ти е домиляло за обществения интерес, промени статуквото, а не му слугувай. Промени го в полза на обществото. Не ридай, не дърпай чергата само към себе си.
Всъщност бездържавието е отказ да упражняваш държавни функции, защото парите са ти малко. Бездържавие е и паралелната държава, скрита зад въпроса "Кой?" Съюзник на злосторника, бездържавието е обществен враг №1. Не е важно защо се препират два противокорупционни законопроекта, а защо бездействат звената с такива функции. И друго не забелязваме.
Бездържавието самоуверено ни заличава. Много скоро пластмасата в океана ще стане повече от рибата. Знаят за многовековното й разпадане, но се състезават коя пластмасова торбичка е най-здрава. Бизнес печалбите не разработват безотпадни технологии, а задоволяват модни прищевки за дома и семейството. Ограниченото работодателско мислене превърна България в изтривалка welcome на европейската входна врата. Постижение ли е икономиката ти да зависи почти изцяло от европейско финансиране? 100-процентното му усвояване ще докара ли пари за поддръжка на новата инфраструктура? Ето ви още един възел за развързване. Само не бъдете "мъртвешки спокойни" като 19-годишната Даяна Спенсър в деня на годежа си с прелюбодееца принц. Знаем какво й докара незрелостта. Желая ви успех!

 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 890070
Постинги: 2409
Коментари: 1111
Гласове: 607
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930