Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2017 15:14 - Защо политическите представители предлагат съдебни кадровици
Автор: maxilian Категория: Политика   
Прочетен: 608 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.09.2017 16:04


България изглежда се съобразява с критиките и препоръките на Венецианската комисия към Съвета на Европа и Комисията на Европейския съюз относно процедурата за избор на членове на кадровия орган на съдебната система. Въведен бе пряк избор на представителите на съдийската и прокурорска колегии във ВСС, влязоха в сила изменения на Конституцията за необходимо мнозинство от 2/3 при избор на парламентарната квота, и в Парламентарната комисия по правни въпроси се провежда публично изслушване на номинираните кандидати в условия на прозрачен конкурс. Ако бъдат разгледани особеностите за формиране на подобни съдебни съвети из други демократични и правови държави, изглежда нормално политическите сили да участват в механизма за кадрови контрол върху съдебните магистрати. Когато обаче тази процедура бъде анализирана по-задълбочено, едновременно в пълния обхват на демократично възпроизводство и с оглед на последните детайли, се вижда че България още е далеч от постигането на съдебна независимост и въпреки напредъка, прилаганият механизъм за политически избор на членове във ВСС остава форма на тежък партиен контрол. На първо място това касае начина, по който се избират самите парламентарни представители в България, въпреки волята на Народа. Сравнението с избирателните системи в други държави, с които иначе се сравнява формирането на Висш съдебен съвет, веднага откроява острите дефицити в демократичния процес, които партийните върхушки продължават да отстояват. Може би най-точно, в общ план, този проблем бе поставен от Стефан Цанев в „Панорама“ през януари 2014 г. -- https://www.vbox7.com/play:9d79dc2749 . Второ, за разлика от други държави, при формирането на състав от политическите сили в аналогични съдебни органи, в България не се прилага разделение на властите. И във Франция, и в Англия и Уелс, например, държавният глава не е лишен от функции, като в единия случай съответно има водеща роля, а в другия -- последна дума за назначаване на избраните членове. По този начин бива гарантиран междуинституционален консенсус за бъдещето на съдебната система, с оглед на обществения интерес и против партизанските прояви, като форма на зависимост. И трето, не на последно място, става въпрос за отстояваната в парламента норма по чл. 19, ал. 3 от Закона за съдебната власт, предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от НС, да се правят от парламентарните представители. Вместо да се отвори конкурс с широко участие на кандидати, които отговарят на изискванията, и съответно широк обществен дебат, както би трябвало да е целта при допълнителната квота във ВСС, виждаме как изначално определянето на тази квота съдебни кадровици, не просто избора, отново се капсулира в партийните ръководства, представени в парламента, произвеждайки съответно зависим съдебен състав. Въпреки спазените международни препоръки, с публичния театър, който парламентарните функционери разиграват, такъв избор, предопределен от задкулисните договорки и междупартийна търговия, няма как да преодолее т.нар. капсулация на съдебната система. Такъв избор допринася към хроничната липса на обществено доверие, затвърждавайки капсулацията, като единствено я прави зависима от партийните ръководства


Тагове:   парламент,   всс,   избор,   съдебна,   квота,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maxilian
Категория: Политика
Прочетен: 2174819
Постинги: 1554
Коментари: 1208
Гласове: 911
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031