Дума 22. Август 2017 , брой: 163 Георги Георгиев
Две години след началото на руската военна операция в Сирия, започнала формално на 26 август 2015 г., може да се каже, че тя е изпълнила основната си задача - стабилизация на законната власт в страната, т.е. на президента Башар Асад. Нито различните конгломерати от ислямистки групировки, величани от Запада като "въоръжена опозиция", нито главорезите от "Ислямска държава" (ИД), нито пък т.нар. "Приятели на Сирия" могат вече да сменят властта в Дамаск по насилствен начин. Цената, която до момента плати за това Русия, са 39 загинали военнослужещи и 10 загубени летателни апарати.
Русия получи фактически за вечно ползване и безплатно военноморска и военновъздушна база в Източното Средиземноморие, върху територия с приятелски настроено към нея население, което знае, че именно руската военна сила го спаси от масови кланета. Освен това, въпреки че никой няма да го признае официално с фактическия си патронаж върху Сирия или поне върху териториите под контрола на Дамаск, Русия ще има думата, ако някой пожелае отново да прекарва през територията на арабската република нефто- или газопроводи от страните в Персийския залив до Средиземно море, които да пренасят суровини до европейски клиенти. Всичко това бе постигнато с незначителна военна групировка, в условията на противопоставяне с най-силните западни държави в света. На всичко отгоре по някои данни освен, че укрепи законното сирийско правителство, Русия помогна на сирийската армия и нейните съюзници да

разширят значително контрола

върху територията на страната. По неофициални оценки в момента под контрола на Дамаск се намират около 55% от територията и около 80% от наличното население на страната. Започна процес на завръщане на част от милионите сирийци, напуснали родината си заради войната, предимно се завръщат намерилите убежище в Ливан.
"Ислямска държава" на територията на Сирия буквално с всеки ден губи нови и нови територии - селища и ключови позиции на терена. Ако темповете на изчистването на страната от "черната чума" се запазят, то до края на годината териториите, завзети от "Ислямска държава" ще бъдат освободени от сирийската армия или пък от кюрдско-арабските формирования от т.нар. Сирийски демократични сили, подкрепяни директно от САЩ. Това ще означава, че правителството в Дамаск ще получи контрол върху много значителна част от нефтените и газови полета, а също и фосфатните мини в сирийската пустиня, доходи от които ще помогнат за възстановяването на страната.
Освен това значителни сили на сирийската армия и съюзниците й ще бъдат освободени, за да се насочат към други фронтове. Досега настъпателните операции на силите на Башар Асад бяха ограничени, защото им се налагаше да се разкъсват между различни фронтове по цялата територия на Сирия. След разгрома на "умерената опозиция" край Алепо и ликвидирането на няколко джихадистки анклава в южната част на страната, армията на Асад успя да консолидира сили срещу "Ислямска държава", а след нейния крах изходът от сирийската гражданска война може да се прогнозира с относителна увереност.
Концентрираните правителствени сили, техните съюзници, плюс руската военна подкрепа вероятно ще доведат до разгром на останалите антиправителствени въоръжени групировки, ако те решат да прекъснат съществуващото крехко примирие и се опитат със силата на оръжието да обърнат хода на войната. Позицията на Башар Асад се засилва и от

споразумението между Русия и Турция

което поне за момента очевидно работи. Руско-турско-иранското взаимодействие по Сирия се оказва за момента много по-ефикасно от всички други формати за преговори с участието на САЩ и Европейския съюз. Бяха начертани зони за отговорност, закрепени за дадена държава, границите между които теоретично може и да се окажат след време държавни граници.
Това вероятно е една от най-важните последици от този конфликт - възникването на механизъм за приглушавене на кризата, който не е създаден или пък обвързан със Съединените щати. Обстоятелството повече от всичко друго говори за промяната в балансите на силата Близкия изток.
Красноречиво е, че както отделните бомбардировки по сирийски части, така и масираната ракетната атака на САЩ срещу авиобазата "Шейрат" през април т.г. не доведоха до нищо. Това се оказа едно показно мероприятие с вътрешноамериканска насоченост, без да повлияе нито военно, нито дори политически на развитието на ситуацията в Сирия. Ударът с наказателното оръжие на САЩ - крилатите ракети с морско базиране "Томахоук" увисна в нищото - ПР упражнение за успокоение на нервите на няколко, намиращи се в антируски психоделичен транс сенатори. Като резултат пет месеца по-късно американците се отказаха официално от подкрепата за някои ислямистки групировки. Както информира "Вашингтон поуст", президентът на САЩ Доналд Тръмп е взел решение ЦРУ да прекрати програмата за оказване на подкрепа на т.нар. умерена опозиция, която се сражава основно с правителствените войски. Според източници на вестника Тръмп е взел такова решение в навечерието на срещата си с руския държавен глава Владимир Путин на срещата на Г-20 в Хамбург. Програмата на ЦРУ е започнала през 2013 г. и се сочи за основната част от програмата предишния президент Барак Обама по премахването на режима на Асад, пояснява "Вашингтон поуст". "Това е изключително важно решение. Путин победи в Сирия", коментирал пред изданието, пожелал анонимност, представител на администрацията на Тръмп.
Има обаче американци, които се оказаха по-големи "провидци" от анонимния чиновник от Белия дом. Руската "Федерална новинарска агенция" припомня, че още през октомври 2016 г. във вестник "Обзървър" публицистът Джон Шиндлър е публикувал статия със заглавие "Гражданската война в Сирия завърши - Русия победи". В нея той пише: "Никога не съм одобрявал американската намеса в тази гражданска война, защото знам какви бездарни крачки направи Вашингтон в Ирак, Афганистан и Либия... Преди време писах, че предаването на Русия на контрола над ситуацията задължително ще доведе до горчиво дипломатическо поражение с по-големи последствия".
Американците няма да признаят никакво

дипломатическо поражение

но европейците, които са по-малко загрижени за поддържане на имиджа си на сила номер едно в света, вече го направиха. Франция, най-войнствената спрямо Сирия европейска страна, обаче го направи. В средата на юли от Елисейския дворец обявиха, че вече не поставят като условие за мирното разрешаване на сирийската криза оттеглянето от власт на президента Башар Асад. Да напомним, че от 2011 г. това бе ключово положение за част от европейската дипломация, в т.ч. в един момента и за българската в лицето на бившия външен министър Николай Младенов. Отказът от това ключово искане може да бъде маскиран, както им е угодно, но фактически означава именно дипломатическо поражение поне за европейската част от "приятелите на Сирия".
Но европейците май нямат друг изход. Хората, с които те работиха и лансираха пред света през 2011-2013 г. в Сирия, вече практически нямат никакво влияние, нито политически, нито военно. Светската антиасадовска опозиция с течение на времето бе пометена от различни ислямистки групировки и към настоящия момент не контролира почти нищо с изключение на част от южната провинция Дераа. Най-голямата част от Сирия, която се намира под контрола на антиправителствени сили, различни от ИД - провинция Идлиб обаче е завзета почти напълно от местния клон на "Ал Кайда", който вече три пъти си сменя името, но от това не става по-малко терористичен. Светската част от сирийската опозиция е твърде слаба, твърде разединена и малобройна, за да представлява достоен за преговори партньор, макар такива разговори с нея да се водят постоянно в различни формати.
Няма да е учудващо, ако при мълчаливото съгласие на Турция и САЩ след края на бойните действия срещу ИД сирийската армия не се заеме с ислямистите в провинция Идлиб, където в последно време "Ал Кайда" води успешни сражения срещу конкурентите си. Тези групировки са прекалено опасни и прекалено недоговороспособни, за да бъдат оставени да съществуват някак си редом с другата част от Сирия. Тогава за остатъците от сирийската светска опозиция, която иначе през последните години не се гнусеше да се сражава рамо до рамо с джихадистите, няма да останат много варианти за действие, освен да приеме правителствените условия за бъдещото мирно развитие на Сирия.
Но това няма да стане сега. Нито пък през следващата година. Ще мине още много време, преди относителният мир да се възцари върху територията на Сирия и то не е известно какви ще бъдат бъдещите граници на тази държава. Проблемът с кюрдското малцинство отвъд източния бряг на Ефрат все повече започва да доминира над останалите и това като част от големия кюрдски проблем в Близкия Изток се очертава като следващата голяма бомба със закъснител в региона.