Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2017 21:50 - Проводникът на демокрацията
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 355 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Въпрос на живот и смърт за опазване интересите на народа е да бъде установена законова процедура за отзоваване на лица, заемащи публични изборни длъжности Дума 18. Август 2017 , брой: 161   Славчо Кънчев "Разумната политика няма за задача да "тика" човешкия род... Но тя има за цел да осветява неговия път, улеснявайки го." Огюст Конт (1798-1857 г.) - френски философ и социолог, основоположник на позитивизма През 1922 г. Владимир Илич Ленин пише на наркома (народен комисар, тоест министър на финансите) Георгий Соколников: "Цялата дейност на държавните органи у нас страда преди всичко от бюрократизъм. Комунистите са станали бюрократи. Ако нещо нас ще ни погуби, това е то... Проблемът сега не е в учрежденията, а в хората и в проверката на практическия опит..." След разпадането на Съвета на съветските социалистически републики (СССР) и краха на социалистическия строй в Руската федерация, мнозина тамошни социолози, историци и икономисти потърсиха причините за този геополитически катаклизъм, определен от Владимир Путин като "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век" в периода на самия генезис на съветската държава, като акцентираха върху субективния фактор. Днес, имайки възможност обективно да оценяваме миналото, разполагаме с достатъчно информация, за да заключим, че Владимир Илич Ленин, именно върху когото мнозина учени понастоящем изцяло и напълно възлагат вината за всички насилия над икономическите закони, извършени за периода на съветската власт, всъщност често е чувствал своето пълно безсилие и не скривал отчаянието си, когато виждал това, което творели неговите съратници.   Фактологията на миналото свидетелства    че партията на болшевиките, която събрал около себе си Ленин, далеко не във всичко следвала своя вожд, не винаги го разбирала и го поддържала. И още повече - не продължавала това най-добро, което било в неговите действия. Ленин много добре се ориентирал в положението, но нищо не можел да направи. Понеже всяка партия, всяко политическо движение са величини самостоятелни, те често влекат след себе си тези, които считат, че като че ли управляват движението. За един водач на моторно превозно средство, който е подкарал машината, но не успее навреме да смени посоката и да заобиколи препятствието, ние казваме: не се справи с управлението. В политически план същото може да стане и с държавата. Именно в такава ситуация се озовава Ленин само една година след революцията на 7 ноември 1917 г. Той започва да разбира, че няма да успее да се справи с бюрократичните игри на апарата на Съвета на народните комисари (правителството), което забавяло създаването на нова парична система, на което настоявал Ленин. Тогава той се обръща за помощ към още един "специалист" - члена на Висшия съвет на народното стопанство Юрий Ларин, който в това ведомство се занимавал с въпросите на финансите. Ю. Ларин - това не е име по рождение, а е псевдоним на пламенния болшевик М. З. Луре, който в партията на болшевиките бил възприеман като водещия съветски икономист. Но реално Ю. Ларин бил слаб икономист, който не разбирал ролята на парите в нормално работещата икономика. По тази причина Ю. Ларин се явявал един от яростните поддръжници на пълното ликвидиране на паричното обращение и изобщо на парите в новата държава. Той непрекъснато пропагандирал необходимостта от най-бързо преминаване към пряко разпределение на благата и услугите. Поддръжниците на Ю. Ларин успели да прокарат в резолюцията на Единадесетия конгрес на Руската комунистическа партия (болшевики) тезис, съгласно който като основна задача на финансовата политика трябвало да бъде считано съкращаването, а после и прекратяването на печатането на книжни пари. Въпреки здравния смисъл, в угода на идеологемата за отмирането на паричното обращение в условията на социализма, по един или друг начин опитните и вещите специалисти, познавачите на законите на паричното обръщение, били изтласквани от финансовите органи. Дори по нареждане на Главното политическо управление било спрямо теоретичното списание на Министерството на финансите, на страниците на което се водели дискусии за проблемите на икономиката. Само благодарение на    активната лична намеса    на Ленин и приноса на немалко от чиновниците, били в сферата на финансите още преди Октомврийската революция, на 11 октомври 1922 г. Съветът на народните комисари издава декрет "За предоставяне на Държавната банка на правото да издава банкови билети" (тоест банкноти). Това е един класически пример за бюрократизма като вид кражба на държавната власт, извършвана чрез особен вид превръщане на взаимоотношенията на субекта на властта, инструмента на властта и обекта на властта. По дефиниция в държавите, които поне номинално в своите основни закони (конституции) са възприели демократичното устройство, субект на властта е народът (суверенът), инструмент на властта в държавния апарат, чрез който субектът въздейства по определен начин върху обекта на властта - съответната социална действителност. По различна схема и в различно темпо е възможно въпросното превръщане, при което държавният апарат от инструмент на властта се превръща в субект на властта, а народът (суверенът) от субект на властта е превърнат в обект на властта. Така властта от ръцете на народа преминава в ръцете на държавния апарат. Пратено е по дяволите провъзгласеното като основно правило за управление в древния Рим: Senatus populus quis Romanus, тоест "Сенатът (управлението) и римският народ са едно (тоест синоними)". Така възникналата    трансформация на суверена   в обект на властта, и присвояването от (псевдо) партийно-икономическия елит в България на позицията на субект на властта, е съвършено неприемливо за българския народ. Ето защо пред Негово Величество българския народ е поставена задачата до самовлезе във владение на властта и от трона на неочуждаемия властови потенциал да постави на мястото му инструмента на властта - законодателната, изпълнителната и съдебната сфера, на делегирано от страна на суверена властприлагане. И за да не се превърне това делегиране на властови пълномощия в отчуждаването им, то е наложително - въпрос на живот и смърт спрямо опазването на интересите на българския народ - да бъде установена законова процедура за отзоваване на лица, заемащи публични изборни длъжности. Като за да бъде контролът от страна на суверена ефективен е напълно логично той да покрива и трите сфери на държавното управление. Именно за да бъде избегнато прекъсването на проводника на народната воля спрямо инструмента на властта, за да функционира в реалността идеята за демокрация тук, в България, това намерение може да бъде осъществено единствено като суверенът упражнява   по-широк спектър от властови действия   за да ограничи в необходимата степен властовият потенциал на държавния апарат, като го вкара в неизбежна структура на подотчетност, каквато, макар и само формално, съществуваше в Конституцията на Народна република България. Съгласно чл. 7, ал. 1: "Народните представители и съветниците са отговорни и се отчитат пред своите избиратели. Те могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани". А пък чл. 128 постановява: "Съдиите и съдебните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовани и преди срока, за който са избрани". Ако сега политическият елит е принуден да заеме кръгова отбрана чрез различни процедури маньоври по отношение на въвеждането на мажоритарната форма на гласуване, то въпросът за отзоваването на лицата на изборни длъжности е заключен от партокрацията в информационния карцер. Там да си стои, та дано да мухляса и да се сплуе! Изключителната важност на този проблем е било схващана в цялата й дълбочина от човека, посветил целия си живот за създаването на едно справедливо общество - Ленин. Негови са мислите:  Необходимо е широките безпартийни маси да проверяват всички държавни работи и да се научат сами да управляват (т. 40, стр. 122). Колкото се отнася до яростните критици на идеята за контрол на субекта на управлението - суверена, върху инструмента за управление, тоест върху законодателната, изпълнителната и съдебната сфера, тази идея не е със запазено авторско право в полза на Владимир Илич Ленин. Например: "Кое е най-доброто управление? - пита риторично Йохан Волфганг Гьоте и отговаря: Онова, което ни учи да се управляваме сами". Като се има предвид, че той е живял от 1749 до 1832 г., то идеята за приоритетната роля на суверена в управлението на държавата в никакъв случай не е "комунистически патент". Още повече, че при зараждането на демократичното управление в древна Атина през V в. пр.н.е. именно широкото прилагане на пряката демокрация е била нейната същност. Следователно всякакво отклонение към минимизиране на гражданския контрол върху управленската сфера де факто ампутира демокрацията и е в угода единствено на елитокрацията, за да улеснява стремежа й към обогатяване.   * Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032986
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031