Дума 11. Юли 2017 , брой: 133 Светлана Михова
Ако през тези дни човек се опита да разбере какво се случва в света от сайтовете на американските медии, може да оплаче САЩ, начело с президента им, или окончателно да загуби вяра в утрешния ден, когато пред очите му гасне "факелът на демокрацията". Ако се задоволи с българските телевизии - ще запази здравия си разум, просто защото те с учудващо пренебрежение отминаха събитието, събрало в Хамбург лидерите на света. Изтъркаляха го по кадрите с вандалщините на антиглобалистите. И толкова.
Какво се случи на форума на Г-20, как мина срещата на Путин и Тръмп, за какво се разбраха и за какво - не, не стана ясно. Защото тонът, зададен от американските побратими медии, не можеше да бъде възпроизведен от нашите. От една страна, не върви да хвалят каквото и да е разбирателство, постигнато между Москва и Вашингтон, от друга - хич не става да плюят по президента на САЩ. Друго си беше по-рано, когато във вашингтонската канцелария нямаше смут, властта беше в правилните ръце и медиите работеха по правилата. Тогава всичко се въртеше около лидера на лидерите, всяка негова дума спокойно се цитираше като древна мъдрост.
Дойде милиардерът и всичко обърка. И в Хамбург, както можеше да се очаква, създаде неблагоприятна за отразяване и коментиране обстановка. Си Ен Ен, "Ню Йорк таймс", "Вашингтон пост", "Лос Анджелис таймс" се задавиха от възмущение и негодувание. Тръмп заслужи обвиненията им като "предател", "слабак", "опасен наивник" и "припяващ" на руския си събеседник. Под лупа подложиха всеки негов жест: как погледнал Путин, как му подал ръка, как се доверил на думите му, че Русия не се е месила в американските избори, как разговарял с него повече от два часа, как дори Мелания не могла да го откъсне от събеседника му, а на вечерята дори седнала до руския президент. Ужас до ужаса! С една дума, Тръмп окончателно предал лидерството на САЩ.
Всъщност за тези два часа, както официално бе съобщено, Тръмп и Путин са се разбрали за примирие в Югозападна Сирия и координиране на действията по целия фронт на войната. Подобно съгласие между Москва и Вашингтон би трябвало да прозвучи успокояващо за всеки нормален мозък. Още повече - на фона на истерията с уж използваното от Асад химическо оръжие и заканите за нови ракетни удари на Пентагона, пред опасността Русия да отговори и да се стигне до катастрофален сблъсък. За това до припадък се писа в навечерието на срещата. Но медийните баснописци пак са недоволни.
Тях още ги тресе легендата за руските хакери, шпиони, пропаганда и прочее разрушителни елементи, затова утешително би трябвало да им прозвучи фактът, че двамата президенти са обсъждали как да създадат общ механизъм за борба срещу кибератаките и взаимната намеса във вътрешните работи. Да, но тогава как САЩ ще реализират своето лидерство? Нали всички хакерски атаки и вируси по мрежата идват от лабораториите на ЦРУ? Как техните посланици ще държат речи по предизборни митинги в чужди страни и ще финансират "изблиците на народния гняв" срещу неудобни правителства? Тук дори Тръмп се усети и след като се прибра у дома, написа в туитър: "Това, че разговаряхме с Путин за двустранна група за киберсигурността, не означава, че е възможно да се създаде такава". Значи, противниците му вкъщи може да са спокойни. Но луд покой няма.
Темата за Украйна не ги вълнува. По нея президентите се разбраха САЩ да назначат спецпосланик, който пряко ще отговаря за намиране решение на конфликта и ще поддържа връзка с Москва. Веднага бе съобщено, че това е Кърт Волкър - бивш анализатор в ЦРУ, бивш шеф на Института на Джон Маккейн, известен като "ястреб" и русофоб. За това Тръмп не си навлече обвинения. В крайна сметка излиза, че никакви накърняващи американското достойнство и гордост отстъпки на Кремъл не е направил.
Истерията на медиите и на гвардията на изтиканите от властта неолиберали обаче продължава и се дължи на друго. Отслабващото влияние на САЩ в света е резултат от налаганата от тях и неприемлива за все повече държави разрушителна финансова и икономическа система, безогледната употреба на военна сила - всичко това е плод на тяхното дългогодишно управление. Победата на Тръмп е също тяхна заслуга, а днес - лесно оправдание за провалите. Но няма как да признаят, че злото е породено в самата Америка, затова Русия като вечен враг е под ръка. Така логично свързаха новия "лош президент" с нея.
Ефектът от истерията на неолибералите и чудатостите на "ексцентричния" Тръмп е изолацията, в която днес вместо Русия се оказа Америка. И това много нагледно пролича на форума на Г-20. Най-мощните и традиционно верни съюзници в лицето на Германия и Турция сега са гневни. В Берлин предупреждават за възможна търговска война със САЩ, а в Анкара, че може да преразгледат отношенията си с НАТО. Единственият, с когото всички искаха да разговарят без кисела физиономия, беше Путин. Всъщност и Тръмп би път до Хамбург, само за да се срещне за два часа с него.