Дума 5. Май 2017 , брой: 87 
Едно от обвиненията към времето преди 10 ноември 1989 е, че е нямало свобода на словото.
27 години по-късно сме на 109 място в света от 180 държави. Това са данни на "Репортери без граница", която бе оповестена на 3 май, когато е Световният ден на свободата на печата.
В анализа към проучването се казва, че България, в която доминират корупция, съглашателство между медии, политици и олигарси, е в най-незавидната позиция от страните членки на ЕС.
Не е никак оптимистично. Но в какво друго сме дръпнали напред, че да имаме претенции за свободата? А и за каква свобода може да се говори в страна, управлявана всъщност от олигарси, мутри и с натиск отвън? В страна, където господстват или страхът, или парите.
Така се получава парадоксът под свобода на словото да се разбира лоялност към управляващите и към тези, които поръчват музиката, сиреч плащат. Защото в тях е и ножът, и сиренето.
Нахранете журналистите, се беше изцепил преди години външният министър на "демократична" България.
Свободата на словото не се купува. Тя обаче и не се дава или позволява. Тя е състояние на човека и зависи от неговите етични норми и разбирания. И е въпрос на личен избор. Защото автоцензурата е по-страшна от най-бруталната цензура. Когато сам не можеш да си наложиш да бъдеш свободен, няма как това да стори някой друг. Както е и факт, че най-големите, най-свободните журналисти са се раждали и работили във времена на силна цензура.
Свободата на словото засяга не само медиите, но и цялото общество. Реално медиите като четвърта власт би трябвало да са коректив на останалите три. Но дали е така?
Преди време обявиха в. ДУМА за враг на демокрацията. По-голям комплимент не бяхме получавали. Да, враг съм, след като под демокрация се разбира единствено "правилната" линия, определена от Брюксел, САЩ и властимащите.
Време е да разберем, че свободата на словото зависи от самите нас. И не става дума само за медиите, а за свободата на словото като понятие въобще. За всички нас. Да псуваш правителството в кварталната кръчма или на масата с приятели съвсем не е проява на свободен дух. Свободата на словото означава да отстояваш своите принципи и разбирания с открито лице пред силните на деня. Само тогава корекцията на обществото ни е възможна.
"Ако свободата означава нещо изобщо, то тя означава правото да казваш на хората това, което не искат да чуват" - Джордж Оруел.