Дума 27. Април 2017 , брой: 81
На 6 април по заповед на президента Тръмп беше извършен скандален акт на война против сирийския народ, без да е налице и най-малкото доказателство по обвинението, че сирийското правителство било извършило нападение с отровен газ, от което са загинали мирни граждани. Сирия няма никаква полза от едно свое нападение против цивилни лица, при положение че правителството на Башар ал Асад е на път да спечели войната против подкрепяните от САЩ терористични групировки "Ислямска държава", "Ал Кайда", Свободната сирийска армия и др. В действителност има доказателства, че газовата атака е била извършена от самите терористи. Американските въздушни удари против Сирия бяха последвани от бомбардировка над Афганистан, при което Пентагонът хвърли най-мощната неядрена бомба, употребявана в историята. Вероятно предстои и военно нападение на САЩ против Корейската народнодемократична република.
Американските работници, организирани в профсъюзите или стоящи извън тях, нямат причина да подкрепят още една война на Вашингтон. Всъщност разговорите по работните места показват, че хората са разгневени от това, че Тръмп ни въвлича в нещо, което би могло да прерасне в голяма война или в поредица от войни. Хората ще бъдат обречени на страдания в резултат от съкращаването на жизненоважни социални програми, което ще бъде извършено, за да се захрани военната машина на Пентагона с милиарди долари. Ще се изострят и страданията на сирийския народ, включително на милионите хора, станали бежанци в резултат от спонсорираната от САЩ война в Сирия.
Организираните в профсъюзите работници са против войната. При все това лидерите на големите профсюзни обединения като президента на АФТ-КПП Рич Тръмка не отронват и дума на възражение. Мълчанието им е глас на съучастничество с подпалвачите на войни. Тяхното тайно съгласие с Тръмп, с демократите и с републиканците по отношение на агресията на Пентагона е само поредното им предателство към класовите интереси на работниците след президентските избори през ноември м.г. Това са същите тези профсъюзни лидери, които продадоха героичните защитници на водата в "Стендинг Рок", а също и мигрантските общности, станали обект на масови арести и депортации. Те продължават срамната традиция да бъдат послушните ординарци на капитала.
На 25 февруари 1967 г. преподобният д-р Мартин Лутър Кинг заяви, че бомбите, хвърлени във Виетнам, експлодират в САЩ. И докато този виден представител на движението за граждански права рискуваше живота си, като се противопоставяше на войната във Виетнам, откъм профсъюзното движение почти не се чуваха протестни гласове. Със своето мълчание това движение стана съучастник на престъпната агресивна война против виетнамския народ, за която плащаха бедните, работниците и потиснатите хора в САЩ.
Изминаха цели 50 години. И ето сега ние отново виждаме, че лидерите на големите американски профсъюзни обединения продължават да се държат като мажоретки на империалистическата война. Тези лидери знаят много добре, че профсъюзното движение има достатъчно сили, за да възпре военната машина на Вашингтон. Дори и тези само 10% от американската работническа класа, които членуват в профсъюзите, представляват значителна сила. Те са в състояние да спрат транспорта на стоки, който се извършва с камиони, влакове и по въздуха, да възпрепятстват телекомуникациите и управлението, да парализират военнопромишления комплекс в неговата производствена част.
Ние вярваме в старата профсъюзна максима, че "Неправдата спрямо един е неправда спрямо всички".Този принцип надхвърля междудържавните граници. Когато нашето човешко семейство в други страни е подложено на империалистическо насилие, извършвано в наше име, американските работници трябва да влеят гласовете си в искането "САЩ, долу ръцете от Сирия, Афганистан, Корея и света!". Това послание трябва да се чува по цял свят на 1 май, международния работнически ден, а и не само на тази дата.