Постинг
29.03.2017 21:13 -
Дюран дюраните пред изборните урни
Дума 30. Март 2017 , брой: 63 Иво Атанасов
В началото на прехода се забавлявахме с повтарянето на думи. Много популярна беше примерно шегата, че тогавашният заместник-председател на парламента Кадир Кадир отишъл в Баден-Баден на концерт на "Дюран Дюран". Сега повтаряме числа. Но вече не се забавляваме, просто толкова си можем. Ще попълним в квадратчето на бюлетината номера на предпочитаната партия, но ще го повторим и в кръгчето, където са преференциите, та да е по-сигурно, че гласът ни ще бъде зачетен. И ще изпратим в парламента кандидат, чието име може и да не сме чували, колкото и след това анализаторите да ни убеждават, че сме го избрали като личност.
В току-що приключилия парламентарен вот 38 на сто от гласувалите са отбелязали преференция. И наблюдателите се възторгват, че тези избиратели са пожелали да пратят в парламента конкретен човек, не просто да дадат подкрепата си за партия. Хората искали да гласуват за личности, не за листи от анонимници, и това бил големият извод от последните избори. Същевременно феноменът 9/9, 10/10 и 11/11, или, казано с думи, "Дюран Дюран" пренареди листи не само в глухата провинция, но и в Бургас, в Пловдив, че и в столицата. И това е дело на избиратели, които не просто минават за грамотни, но и до голяма степен са такива.
Още по-зле е при невежите. Зададат ли се избори, телевизиите се настройват като за кандидатстудентска кампания, в която да ловят "бисери". Този път палмата на първенството заслужи оператор, направил анкета в няколко врачански села. Видяхме как месеци след президентските избори там все още си мислят, че гласуването е за държавен глава, в най-лошия случай - за външен министър. Като ги питат в какъв вид избори участват, по-запознатите отговарят, че гласуват да има работа, да се увеличат пенсиите, да се подобри положението, да има всичко, та народът да е спокоен. Но така и не успяват да проронят, че гласуват за парламент. Нито пък да обяснят какво прави той. "Откъде да знам - признава анкетиран. - Всеки си гледа по задачите и това е." Което все пак е по-добре, макар и мъничко, от отговори като: "Гласувах, но не знам за какво" или "Номер тама ми казаха и я гласувах и готово".
Разбира се, в подобни анкети има и манипулативен елемент. Също като в онова шоу, което обикаляше различни градове и все "попадаше" на хора, които не знаят кой е народният им представител. От което правеше извода, че пропорционалната система трябва да бъде заменена с мажоритарна. Ако е толкова убедено в предимствата на гласуването за личности, по-нормално беше да се интересува застаналите пред камерата помнят ли кой е последният им мажоритарно или поне преференциално избран политик. И в двата случая отговорът щеше да бъде все отрицателен, но шоуто предпочете да пита не това, което ще покаже истината, а онова, което ще обслужи тезата му. Та и във Врачанско, а и навсякъде, несъмнено има избиратели, и то немалко, чиято политическа грамотност е достатъчна, за да гласуват не просто информирано, но и убедено. Но и всеки, който е запознат с изборите по български не само от студиото или от периодичното си отиване до урните, е наясно с отдавна тревожните мащаби на невежеството.
При това дюран дюранстване да настояваш с апломб за изцяло мажоритарна система означава най-малкото да прибързваш. И не само защото все още няма окончателно решение на ЦИК относно референдума, тъй като то е обжалвано и е на територията на съда. И е обжалвано тъкмо от този, който поставя ултиматум да бъде изпълнено, преди да е ясно дали ще има задължителен характер. И не само защото не може да даваш срок две седмици за започване на работата, и то по невлязло в сила решение, след като Конституцията предвижда цял месец между датата на изборите и първото заседание на парламента. А най-вече защото мажоритарната система може да постигне благородната си цел, когато има личност не само в бюлетината, но и пред урната. След евентуалното й въвеждане в много от случаите това ще е така. Но ще го има и онова гласуване като във Врачанско, което отдавна се среща навсякъде. И което ще проваля добрите намерения, и то в много по-голяма степен, отколкото при пропорционалната система. Защото при мажоритарния вот няма подреждане на партиите според влиянието им. Той се нарича мажоритарен, не защото се гласува за личности, а тъй като в него печели онзи, който постигне мнозинство, а това прави много по-сериозен риска за изкривено представителство. Няма никакво съмнение, че победителят в повечето случаи ще бъде определян не от политически грамотните, а от невежите избиратели. Такава е реалността, която сякаш никой не иска да промени, но мнозина искат да се възползват от нея. Уж все в името на избирателите, които искат да гласуват за личности. Те може и да искат, но въпросът е дали голяма част от тях ще могат. Или ще бъдат дюран дюрани в ръцете на едни или други хитреци.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info
В началото на прехода се забавлявахме с повтарянето на думи. Много популярна беше примерно шегата, че тогавашният заместник-председател на парламента Кадир Кадир отишъл в Баден-Баден на концерт на "Дюран Дюран". Сега повтаряме числа. Но вече не се забавляваме, просто толкова си можем. Ще попълним в квадратчето на бюлетината номера на предпочитаната партия, но ще го повторим и в кръгчето, където са преференциите, та да е по-сигурно, че гласът ни ще бъде зачетен. И ще изпратим в парламента кандидат, чието име може и да не сме чували, колкото и след това анализаторите да ни убеждават, че сме го избрали като личност.
В току-що приключилия парламентарен вот 38 на сто от гласувалите са отбелязали преференция. И наблюдателите се възторгват, че тези избиратели са пожелали да пратят в парламента конкретен човек, не просто да дадат подкрепата си за партия. Хората искали да гласуват за личности, не за листи от анонимници, и това бил големият извод от последните избори. Същевременно феноменът 9/9, 10/10 и 11/11, или, казано с думи, "Дюран Дюран" пренареди листи не само в глухата провинция, но и в Бургас, в Пловдив, че и в столицата. И това е дело на избиратели, които не просто минават за грамотни, но и до голяма степен са такива.
Още по-зле е при невежите. Зададат ли се избори, телевизиите се настройват като за кандидатстудентска кампания, в която да ловят "бисери". Този път палмата на първенството заслужи оператор, направил анкета в няколко врачански села. Видяхме как месеци след президентските избори там все още си мислят, че гласуването е за държавен глава, в най-лошия случай - за външен министър. Като ги питат в какъв вид избори участват, по-запознатите отговарят, че гласуват да има работа, да се увеличат пенсиите, да се подобри положението, да има всичко, та народът да е спокоен. Но така и не успяват да проронят, че гласуват за парламент. Нито пък да обяснят какво прави той. "Откъде да знам - признава анкетиран. - Всеки си гледа по задачите и това е." Което все пак е по-добре, макар и мъничко, от отговори като: "Гласувах, но не знам за какво" или "Номер тама ми казаха и я гласувах и готово".
Разбира се, в подобни анкети има и манипулативен елемент. Също като в онова шоу, което обикаляше различни градове и все "попадаше" на хора, които не знаят кой е народният им представител. От което правеше извода, че пропорционалната система трябва да бъде заменена с мажоритарна. Ако е толкова убедено в предимствата на гласуването за личности, по-нормално беше да се интересува застаналите пред камерата помнят ли кой е последният им мажоритарно или поне преференциално избран политик. И в двата случая отговорът щеше да бъде все отрицателен, но шоуто предпочете да пита не това, което ще покаже истината, а онова, което ще обслужи тезата му. Та и във Врачанско, а и навсякъде, несъмнено има избиратели, и то немалко, чиято политическа грамотност е достатъчна, за да гласуват не просто информирано, но и убедено. Но и всеки, който е запознат с изборите по български не само от студиото или от периодичното си отиване до урните, е наясно с отдавна тревожните мащаби на невежеството.
При това дюран дюранстване да настояваш с апломб за изцяло мажоритарна система означава най-малкото да прибързваш. И не само защото все още няма окончателно решение на ЦИК относно референдума, тъй като то е обжалвано и е на територията на съда. И е обжалвано тъкмо от този, който поставя ултиматум да бъде изпълнено, преди да е ясно дали ще има задължителен характер. И не само защото не може да даваш срок две седмици за започване на работата, и то по невлязло в сила решение, след като Конституцията предвижда цял месец между датата на изборите и първото заседание на парламента. А най-вече защото мажоритарната система може да постигне благородната си цел, когато има личност не само в бюлетината, но и пред урната. След евентуалното й въвеждане в много от случаите това ще е така. Но ще го има и онова гласуване като във Врачанско, което отдавна се среща навсякъде. И което ще проваля добрите намерения, и то в много по-голяма степен, отколкото при пропорционалната система. Защото при мажоритарния вот няма подреждане на партиите според влиянието им. Той се нарича мажоритарен, не защото се гласува за личности, а тъй като в него печели онзи, който постигне мнозинство, а това прави много по-сериозен риска за изкривено представителство. Няма никакво съмнение, че победителят в повечето случаи ще бъде определян не от политически грамотните, а от невежите избиратели. Такава е реалността, която сякаш никой не иска да промени, но мнозина искат да се възползват от нея. Уж все в името на избирателите, които искат да гласуват за личности. Те може и да искат, но въпросът е дали голяма част от тях ще могат. Или ще бъдат дюран дюрани в ръцете на едни или други хитреци.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info
Румъния във Втората световна война
За сладки сънища на копейките
Заради недоверието ми към тази особа как...
За сладки сънища на копейките
Заради недоверието ми към тази особа как...
Няма коментари