Дума 14. Март 2017 , брой: 51 Робърт Елис, коментатор по турските теми в датския и международния печат
Сприхавият президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган отново го направи. Този път той обвини Германия на Ангела Меркел в "нацистки практики" и заплаши, ако не му бъде позволено да посети Федералната република, за да говори с турските избиратели преди референдума на 16 април.
Но Ел Президенте или "Рейс"(шефът), както той е известен в Турция, е на нестабилна почва.
След като канцлерът Меркел от името на ЕС направи позорна сделка, обещавайки на Турция шест милиарда евро помощи, място на масата и либерализация на визовия режим срещу задържане на приливната вълна от имигранти в Турция, Ердоган започна да гледа на Европа и по-специално на Германия с нейните три милиона турски имигранти като на свое лично феодално владение. Не всички германци са съгласни, разбира се. Седемдесет и седем процента от анкетираните германци се противопоставят на плановете на Ердоган за провеждане на митинг за референдума в Германия, но Ердоган не се интересува. На митинг в Истанбул в неделя той обяви: "Ако искам да дойда, аз ще дойда".
Меркел разбираемо е обезпокоена, тъй като тя ще се надпреварва за преизбиране през тази година и не всички германци са развълнувани от 1,2-та милиона мигранти от Близкия изток и Африка, които откликнаха на нейната политика на отворени врати. Но Ердоган също трябва да бъде внимателен при разиграването на нацистката карта, тъй като това може да предизвика обратно действие. В края на краищата Ердоган беше този, който в началото на миналата година спомена Хитлерова Германия като пример на президентство с изпълнителна власт, каквото той се опитва да въведе с референдум през април.
През 2009 г. Ердоган защити президента на Судан Омар ал-Башир срещу обвиненията в престъпления срещу човечеството в Дарфур, като заяви: "Един мюсюлманин не може да извърши геноцид". Тогава кой премахна всички арменци и гърци в Турция по време на Първата световна война? Да не говорим, че на по-късен етап това стана и с кюрдите. Турската история, както и тази на много други страни, е стъклена къща, която е неподходяща за замерване с камъни.
Преди три месеца видният турски журналист Бурак Бекдил, който е и сътрудник във Форума Близък изток, в статия за Института "Гейтстоун" спомена плановете на турската Дирекция по религиозните въпроси (Diyanet) за формирането на младежки филиали, свързани с турските близо 87 000 джамии. Но когато Бекдил ги сравни с Хитлеровата младеж, той беше порицан в турската преса и уволнен като журналист от либералния в. "Хюриет Дейли Нюз".
Преди две години "Тудей"с Заман", англоезичното издание на турския вестник с най-голям тираж "Заман", публикува статията ми "Възходът на турския райх" без никаква реакция с изключение на факта, че двата вестника бяха иззети и затворени от турското правителство година по-късно. Шест дни след опита за преврат през юли миналата година в."Файненшъл таймс" сравни реакцията на Ердоган с тази на Адолф Хитлер след бомбен атентат през юли 1944 г., но три дни по-късно аз получих моето възмездие.
Либералният британски в. "Индипендънт", където често съм писал, публикува коментара ми "Как Турция на Ердоган е моделирана по подобие на Третия райх". Според техния редактор публикацията е била приета "фантастично добре" и в първите няколко часа била споделена 4000 пъти.
На следващата сутрин бях информиран, че техният кореспондент в Близкия изток е получил заплахи, докато е бил в Турция, така че статията ще бъде оттеглена и повторно публикувана веднага след като той бъде в безопасност от другата страна на границата. Това всъщност никога не се случи и статията беше изтрита.
Нещо подобно се случи с критика на исляма Робърт Спенсър през януари, когато политическият в. "Дъ Хил" във Вашингтон публикува статията му за приемането на исляма от Линдзи Лоън. В този случай в отговор на позицията на критика на читател "Дъ Хил" изтегли статията. Живеейки в Дания, аз добре разбирам, че писането по спорна тема е като ходенето по ръба на бръснача.
Когато през 2005 г. датският в. "Юландс Постен" публикува 12 карикатури на пророка Мохамед, това предизвика олелия в ислямския свят. В Турция журналистите, критични към режима, винаги са вървели по острието на бръснача. В момента 191 от тях са в затвора. Айдън Доган, собственикът на най-голямата медийна група в Турция, настояваше Бурак Бекдил да бъде уволнен. Но след събудила противоречия статия за връзките с армията и правителството във флагмана на групата в. "Хюриет" Ердоган каза, че вестникът ще плати висока цена за публикацията. Главният редактор на в. "Хюриет" беше уволнен, а Доган беше призован в съда, за да отговаря по обвинения в контрабанда.
Както написа пастор Мартин Ниймьолер, който е бил затворен от нацистите: "Първо дойдоха за социалистите и аз не казах нищо, защото не бях социалист. После дойдоха за синдикалистите и аз не казах нищо, защото не бях синдикалист. После дойдоха за евреите и аз не казах нищо, защото не бях евреин. После дойдоха за мен - и там не беше останал никой, който да говори за мен." 

Преводът на прочутия текст на пастор Ниймьолер е неточен. Ето оригиналът, истинността на който е потвърдена от жената на пастора.
«Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist.
Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat.
Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter.
Als sie die Juden holten, habe ich nicht protestiert; ich war ja kein Jude.
Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte».