Дума 8. Март 2017 , брой: 47
Разпределителните отношения се реализират чрез политиката на доходите. Новосъздадената стойност е обект на първично разпределение на две съставни части: печалба и заплата. Това разпределение е било обект на остри конфликти между труда и капитала от векове. Толкова остри, че много често е водело до социални революции. В наше време конфликтите обикновено се решават чрез преговори между труда и капитала, но в тях обикновено е надделявал по-силният - капиталът.
Така е и в България. То личи от графиката за динамиката на БВП и на средната работна заплата у нас от 1990 до 2015 година. По официални данни БВП е нараснал на 130%, а средната работна заплата едва достига 100%.

Динамика на БВП и на работната заплата

Допълнителна светлина върху това първично разпределение хвърлят сравненията между средните заплати у нас и в другите страни от ЕС. България е страната с най-ниска средна месечна заплата в Общността - 406 евро нето. В Румъния тя е по-висока от нашата със 118 евро, в Литва с 212 евро, в Словакия с 286 евро, в Хърватска с 344 евро, в Естония с 496 евро и т.н.
Показателни са и сравненията на минималните заплати. Нашата отново е най-ниска - 235 евро. В Румъния е с 85 евро по-висока от нашата, в Латвия и Литва със 145 евро, в Унгария със 177 евро, в Хърватска със 198 евро, в Словакия с 200 евро и т.н.
Горните сравнения подсказват, че първичното разпределение на новата стойност у нас формира растящо доходно неравенство. По-голяма част от тази стойност у нас се присвоява от капитала под формата на печалба за сметка на по-ниски заплати. Това се потвърждава и чрез други методи за анализ на доходите. Такъв е известният коефициент на Джини. Колкото по-висок е той, толкова по-голямо е неравенството. Средният за ЕС е 31,0. България, заедно с Румъния и Литва е шампион по доходно неравенство - 37,0. На другия полюс са Словакия с 23,7 и Словения с 24,5.
Поголовно ниските доходи са в основата на масовото недохранване у нас. В тази връзка е важно да са знае, че потреблението на домакинствата у нас е 70% от БВП. В резултат на недохранването нашите хора са полуздрави, често боледуват, особено от най-опасни болести, нямат нормален достъп до здравно обслужване и лекарства, въздържат се да създават семейства и да раждат деца, защото не могат да ги отгледат и образоват. Освен вековната ни икономическа изостаналост потисканите доходи са може би главна причина за ниската раждаемост, най-високата в Европа смъртност, неблагоприятна възрастова структура на населението, ниска продължителност на живота.
Като допълнение на всичко това България поддържа най-ниски данъци, с най-малки данъчно-осигурителни постъпления с крайно несправедлива структура. Бедните и средните слоеве са натоварени с по-голямо данъчно бреме, отколкото в другите страни членки, а богатите са силно облекчени. То може да се преодолее чрез подобряване на събираемостта и с въвеждане на по-високи преки данъци, с умерено прогресивно облагане. Нужни са промени в следните направления:

Промяна в структурата на източниците на данъчните приходи. Сегашната структура е показана в таблицата.

Структура на източниците на държавните приходи - %
Показатели Европейски съюз България
Косвени данъци 35,0 52,4
Преки данъци 33,8 19,8
Осигурителни вноски 31,2 27,8

Източник: Евростат
Пояснения: Най-важни косвени данъци са ДДС и акцизите. Най-важни преки данъци са данъкът върху доходите на физическите лица и данъкът върху печалбата. Осигурителните вноски включват пенсионни и здравно-осигурителни вноски. Косвени данъци плащат всички според потреблението си, включително и най-бедните. Преки - предимно заможните и богатите според доходите си, а осигурителни вноски - осигурените лица.

Предизвикателство, дори социална провокация спрямо собствения народ е в най-бедната страна от ЕС да натоварваш бедните и средни слоеве, наред с богатите, с 52,4% косвeни данъци от общите приходи, докато средното в ЕС е 35,0%. Този дял трябва да се намалява решително, но постепенно и да се приближава до дела в ЕС.
Предизвикателство, дори социална провокация е да облекчаваш заможните и богатите с ниски преки данъци (едва 19,8% от общите постъпления), докато средно в ЕС те са 34%.
Първите и най-съществени промени трябва да започнат с постепенно и умерено повишение на преките данъци, особено на данъка върху доходите на физическите лица (до 25%) и данъка върху печалбата (до 20%). Така ще се увеличат приходите в бюджета и ще се преодолее част от масовото недохранване и недофинансирането на бюджетния сектор.
Друго основно направление на данъчната реформа трябва да бъде преходът от пропорционално към прогресивно облагане, особено при преките данъци. Така ще се повиши средното ниво на облагане и част от бремето ще се премести от бедните към богатите. Това ще доведе и до увеличение на размера на бюджетните приходи.
Тук е нужно едно важно уточнение. Частичното преместване на финансовото бреме от бедните към богатите не е подарък от богатите за бедните. Това ще е частично възстановяване на отнетото през изминалите години, даване на недодаденото, макар и със закъснение (виж графиката). Това е възстановяване на справедливостта, от което са заинтересовани всички. Ще се засегнат интересите на богатите и те сигурно ще се съпротивляват. Въпреки това държавата трябва да пристъпи към такива структурни промени в данъчната система. Нямаме друг изход
Какви промени се налагат по отделните данъци?
1. "Плоският" данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум до 460 лв. Месечните доходи от 461 до 2000 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 2001 до към 3500 лв. с 15%, от 3501 до 5000 лв с 20% и над 5000 лв с 25%.
Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните слоеве и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите и бъдещи постъпления в бюджета.

2. Да се премине към семейно облагане на доходите. Данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям, горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите. Със семейното облагане ще се оставя по-голям доход в разположение на домакинствата и ще се увеличава тяхното потребление.

3. "Плоският" данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. И тук препоръчвам да се оставя необлагаем минимум за малките семейни и други фирми; да се запази 10% за средните по размер печалби, 15% за по-големите и 20% за най-големите.
4. Основната ставка на ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки, да се повиши на 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта, отглеждането и образованието на децата.

5. Данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени.

6. Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи в съответствие с новите ставки за преките данъци

7. През 2019 или 2020 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък "Солидарност" на недвижимите имоти на обща стойност по данъчна оценка над 250 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за финансиране на мерките по смекчаване на демографската криза.

8. Да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 200 хил. лева по данъчна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни.

9. Да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и се повиши за големите и най-големите, превишаващи определен размер.

10. Дивидентът на държавните фирми за държавата да се намали от 80% на 20%. Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за финансиране на тяхното развитие.

11. Да се засили децентрализацията на данъчната система. По-висок процент от данъчните приходи да се предоставя на общините. Този процент да се стабилизира трайно, примерно на 10% от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица на територията на общината да остават за нея. Там където няма достатъчно такива доходи, да се предоставят текущо от Министерството на финансите.

12. Да се направи тотална проверка на плащането на корпоративни данъци от големите български и чуждестранни фирми през последните 10-15 години. Не е нормално големи чуждестранни компании с огромни обороти да отчитат нулеви печалби чрез фалшификации на своите баланси и да не плащат никакви корпоративни данъци от много години. Нима това не прави впечатление на Министерството на финансите!
Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.