Дума 8. Март 2017 , брой: 47
На глобално и регионално ниво за земята са се водили оспорвани дискусии, политически битки и войни. Преди 22 години главният редактор на в. ДУМА Стефан Продев в статията си "Десните срещу селото" пише: "Скандалите около Закона за земята са само върхът на онзи класов айсберг, който все по-определено се опитва да превърне България в един нещастен "Титаник"." Пророчески мисли, изказани навреме, но неполучили верен прочит през годините.
На 20 декември 2013 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която 5 декември да се отбелязва като Световен ден на почвата, а 2015 г. да е Международна година на почвата. Това не е случайно хрумване и решение. Почвата е главен компонент на земята и основен екологичен фактор, който решава продоволствения проблем на планетата. Тревогата е всеобща, защото според Европейската харта земята и почвите се оценяват като ограничени, невъзстановими и незаменими природни ресурси. ООН призова всички правителства, регионални, международни, научни, образователни и неправителствени организации, частния сектор и други заинтересувани страни официално да отбелязват тези дати със свои инициативи.
Независимо от апела на ООН преди време (вече бивш) български посланик зад океана "защити" пред БНТ фракинг технологията за производство на шистов газ и приложението й върху Добруджанския чернозем, въпреки че и студентите по геология знаят, че в Добруджа шисти няма, камо ли шистов газ! За кой ли път "велики" реформатори и узаконени предатели, проамерикански глашатаи с промити мозъци се опитват (простете за израза) да мърсуват над българската земя и да пият от кръвта и потта на отрудените и ограбени хора на българското село. Земята - майка кърмилница и майка мъченица, разнообразна и плодородна, но след реформите

разпокъсана на 20 млн. парчета

Кой и защо започна тези унищожителни процеси? Следейки управленските и законодателни решения, най-активна позиция в нейна защита още в началото на реформите и по време на специално направените промени в Конституцията за покупката й от чужденци, имаха ДУМА, "Земя" и "Нова зора". Трябва да се повтори и да се знае от поколенията, че всичко започна с онази сбъркана и хаотично проведена конюнктурна поземлена и аграрна реформа от псевдореформатори от първия ешелон и задокеански "доброжелатели", които ни посъветваха България да има два аграрни института - по растениевъдство и животновъдство. Реформа, която създаде безредие в българското село, за да се получи така, че за 27 години то постепенно да западне и да започне да изчезва.
Реформаторите се оказаха проклятието на българската земя за всички времена. Първият голям реформатор в началото на 90-те години на миналия век рече и отсече: "Земята в реални граници", въпреки че учени от Института по икономика и организация на селското стопанство доказаха с анкети и анализи в цялата страна, че 90% от собствениците желаят тя да бъде върната в идеални граници. Лично френският министър на земеделието ни посъветва да продължим кооперативното стопанисване. Нещо повече - той ни похвали, че комасираното земеделие е най-голямото постижение на социализма.
Какъв беше резултатът от връщането на земята в реални граници? Над 20 млн. поземлени имота с над 2 млн. собственици, от които само близо 700 хил. се занимават със земеделие. По данни на един от земеделските министри тази поземлена реформа произведе 340 хил. съдебни дела (според бившия конституционен съдия Георги Марков - 500 хил.) и 30 хил. жалби до МЗХ. Над 2/3 от поземлените имоти на хората, занимаващи се активно със земеделие, станаха спорни. Впоследствие се появи нов реформатор от някаква кантора, който като министър-председател, заедно с един от своите министри, създадоха със закон т.нар. ликвидационни съвети през 1992-1993 г. Такъв антидържавен и антинароден закон не беше приложен в друга страна от Югоизточна Европа. Последствията от него няма да бъдат поправени и след 200 години, а според акад. Георги Близнаков

земеделието ни бе върнато 100 години назад

По същото време президентът Вацлав Хавел, един от най-големите антикомунисти на Европа, издаде декрет, в който се казваше "Всичко, направено от комунистите, да се съхрани, АПК и ТКЗС да се трансформират в сдружения, а собствениците на земята да станат акционери". И сега свръхпроизводството на Чехия е налице!
Третият национален реформатор, преподавал преди научен комунизъм, осъмна като велик демократ, а после с улични метежи стана министър-председател, прие закон за неограничено използване и безконтролно закупуване на земя през периода 1997-2001 г. И създаде условия за развитие на земеделие от латифундистки тип. Още през 1993 г. напомнях за необходимостта от ограничителен размер на ползването на земята до 10 хил. дка заради последствия и вреди от демографски, социален и екологичен характер. По наши изследвания, съобразно агроекологичните райони на страната препоръчах, че уедряването на земята, фермерството и структурата на селскостопанското производство трябва да се групират в следните категории: много малки стопанства - до 20 дка, малки - от 20 до 100 дка, средни - от 100 до 500 дка, големи - от 500 до 5000, и много големи - от 5000 до 10 000 дка. Посочените категории предполагат успешно, устойчиво и екологосъобразно развитие на отделните отрасли.
Липсата на ограничителен размер на площта на земята разви бимодалното, полярно земеделие в страната. Хаосът достигна връхна точка, защото несправедливи поземлени и човешки отношения завладяха българското село. Дойде времето на корпоративния натиск, съчетан със съмнителни сделки за присвояване на земя и

открито прилагане на поземлената спекула

Корпоративните фермери неведнъж са оказвали натиск пред държавните и законодателните органи. През 2014 г., на заседание на комисията по земеделие към НС, официално и нагло, с декларация те се обявиха против финансовото подпомагане на дребните и средните производители и собственици. Въпреки това част от депутатите и земеделският министър тогава проф. Димитър Греков твърдо застанаха зад тях. Концепцията за диференциран подход за финансово подпомагане беше подписана от премиера Орешарски.
Алчността и стремежът към забогатяване на корпоративните фермери, които са само 5%, но владеят 80% от субсидиите, са достигнали дотам, че вече не се интересуват от истинските собственици на земята. Опорочената съдебна система на практика подпомага техните действия. Държавата в лицето на законодателя се страхува да промени законите за регулиране и възстановяване на поземлените и човешките отношения. Така се погубва българското село.
Имаме ли право това да продължава? Не! Днес на всеки български гражданин се падат реално по 5,17 дка. Това е чувствително по-малко от условната нива на един канадец, който притежава 38 дка (това не му пречи да експлоатира златото на България и да получава за 4 години по 12 млрд. лв. чиста печалба - толкова, колкото да се построи АЕЦ "Белене"), на един руснак - 27 дка, и на един американец - 24 дка. В същото време радетели на "евроатлантическите" ценности изнасят почвеното плодородие и принадената стойност чрез износа на зърно, плодове и зеленчуци.
Обработваемата земя в България през 1939 г. е 39 077 362 дка, а след кооперирането и комасацията се увеличава и през 1989 г. достига 48 277 853 дка. На настоящия етап е около 56 млн. дка. Увеличението е поради факта, че след промените собствениците надписваха площи извън границите на имотите. В момента в страната се обработват около 35 млн. дка. Заявления за субсидии обаче са подадени за 36 млн. дка.
Трагедията на българската земя е, че 95% от дребните собственици притежават само 10% от обработваемата земя. Другата част - 90%, е главно на арендатори и реално тези 5% ползват преките и националните финансови плащания. А лидерът на една небългарска партия заяви от трибуната на НС, че удължаването на мораториума за ограничаване покупката на земя от граждани на ЕС е държавно престъпление. Естествено е той да разсъждава така, след като неговият господар казва следното: "Постоянно тече един процес на прекрояване на границите - съобразно етническите граници. Дали в явна форма - т.е. радикално, със сила, с войска, с танкове - или в тиха форма, пълзяща, уж умна, уж с използване на демократични трикове... Това ще продължава." Въздържам се да спомена името на единствения депутат отляво, който тогава от трибуната на НС опонира този лидер.
Тревожен е въпросът и за земеделските кооперации, които притежават само 20% от обработваемата земя и от година на година тя намалява. С това намаляват и шансовете за изграждане на справедливи поземлени отношения. В стремежа да се отрича всичко от социалистическата система и в хаоса от сбъркани реформи,

противоречиви и лобистки закони

продължава безразборното унищожаване на плодородни земи.
По данни на МОСВ уязвимите зони покриват 68% от обработваемата земеделска земя. Безогледно се унищожават ветрозащитните пояси на Добруджа, незаконно се изсича българската гора и силно се ерозират горските и черноземните почви, порои и наводнения затлачват язовири и заливат села и землищата им, образуват се свлачища и срутища. Само за година от ерозията се изнасят хранителни (макро и микро) и хумусни вещества, равни на производството на голям торов завод. Върху плодородни земи се строят магистрали, бетонни дворци, бензиностанции, молове, автопаркове, увеселителни заведения, крайградски, крайязовирни, полупланински и среднопланински селища, временни цехове, складове и др. Висококачествени земи от равнината и черноморското крайбрежие са консервирани завинаги под бетон, асфалт и отпадъци. Ще се роди ли държавник и закон, които да спрат убийството на българската земя и село?