Дума 6. Март 2017 , брой: 45
Интелектуалният потенциал е играл важна, спасителна роля в критичните периоди на човешкото развитие още от древността. Интелигенцията е била и е духовният спасител на цялата европейска и световна културна цивилизация. Като резултат от активното ангажиране на интелигенцията в обществено-политическото развитие на Европа се развиват такива глобални исторически процеси като Ренесансът, Просвещението, Възраждането и пр. Умове като Монтескьо (за върховенството на закона), Жан Жак Русо (за обществения договор), Хегел (Диалектиката), Пейн (за здравия разум), Маркс и Енгелс (Капиталът и социалната справедливост) разработват философски и икономически схеми на човечеството за неизбежността от еволюционни и революционни промени в социално-политическото му устройство.
Историята ни показва, че интелигенцията е съзнанието на всеки народ. Тя определя и дефинира неговия дневен ред и направлява развитието му, забавя едни, но катализира други жизненоважни процеси в обществото. Тоест дееспособността и състоянието на интелигенцията са огледален образ на състоянието на цялото общество.
Какво обаче е интелигенцияга? В България не са малко хората, които с гордост (но без покритие) определят своята принадлежност към тази специфична в обществена група. По дефиниция понятието "интелигенция" е социална група хора, които си "вадят хляба" с умствен труд. Това обаче не характеризира интелигенцията в истинския смисъл на думата, то е идеологическо клише, което и до днес се използва от лица или групи, самообявили се за "политически елит", за "каймак на обществото", без значение дали самите те са престъпни, корумпирани, продажни и т.н. Истинската интелигенция според мен е една малка част от обществото - хора, за които обществената справедливост, както и науката, изкуството, образованието, изобщо културата, не са просто занимание, а призвание, на което са посветили целия си живот, морал, начин на мислене и поведение.
Много е притеснително обаче, че днес именно представители на интелигенцията стават все по-често пленници на определени интереси, стремежи и домогвания, което порочи самата й същност. Далеч съм от мисълта, че това се случва само у нас. Но ми се струва, че в България придоби небивали размери пренебрегването на вековното неписано правило, че културата на всяка нация няма други цветове, освен цветовете на държавното знаме; че е над всичко и не се поддава на пазарлък и делба. Когато човек подкрепя не обществения интерес, а разни лични и групови интереси, как българското общество да очаква от него да осигури алтернатива на днешния ден, който чрез клиентелисткото управление на ГЕРБ ни доведе до дълбока екзистенциална криза, в която шества простотията на силата, осигурена чрез властта. И на този Трети март усетихме необходимостта нацията ни да запази, да поддържа и развива националния дух и културната идентичност. Именно интелигенцията може и трябва да прехвърли онзи солиден мост между ценностните системи на различните поколения, между миналото и съвремието, да покаже разлома между корумпираното (продажното) и честността. Именно натам трябва да бъдат насочени усилията на интелигенцията - към опазването и развиването на най-доброто в традиционната ценностна система на българина, независимо от неизбежните политически противоборства. Тази своеобразна ценностна конвергенция стои в основата на успешното развитие на всяко общество.
Едва ли има друга обществена група, която би могла да помогне на една нация, когато борбата за физическо оцеляване е вече епична. Стигнали сме дотам, че на човек му е неудобно дори да умре, защото съзнава, че създава непосилен финансов проблем на близките си. Но това означава истинският интелектуален потенциал да застане зад алтернативата, която е обърната изцяло към човека и само за човека. Нашето общество има шанс, защото, ако има нещо, по което не само се сравняваме с развитите държави, но често и ги превъзхождаме, това е именно силата на българския интелектуален потенциал. Печално е, че това се доказва и от кошмарната статистика, която сочи, че нашата страна е начело в ЕС по износ на "мозъци". Досега българската култура и нейните истински носители далеч превъзхождат евтината западна масова култура. Задача на задачите за интелигенцията е да бъде бариера пред адептите на псевдокултурата, разпространявана открито и без задръжки от държавни институции и частни фондации.
Политиката и управлението на ГЕРБ накараха нас, българските граждани, да се срамуваме, че сме потомък на славен род и култура и да заменяме принудително националната си гордост и достойнство с национален нихилизъм. Това, че ни превърнаха във вечен клиент на световните "високи порти", е единственото постижение на управлението на двете Борисови правителства. Това бе и една от най-важните причини българското общество да разтърси снага с избора за президент на ген. Румен Радев. Хората разбраха и повярваха, че има шанс нещо да се промени. Сега същите лица, които задушиха обществото и неговите институции, се опитват да заличат вярата в промяната чрез "сладострастните си лиги" и фалшиво благочестие, които леят из медиите. Истинската интелигенция би трябвало да поведе хората и да покаже, че продажници и предатели няма да бъдат търпяни повече. Защото, ако през ХІХ в. интелигенцията не се бе вдигнала да посочи Пътя, ако не бе увлякала по този път и народа, България сега нямаше да я има. Ами, да разчупим оковите, да го направим и сега!