За нас, българите, ключът към бъдещето е в съчетаването на автентичните европейски ценности с изконната им славянска духовност
Дума 22. Февруари 2017 , брой: 37
Човечеството преживява нова вълна от оптимистични въжделения за бъдещето като алтернатива на застрашаващата го глобална катастрофа. По своята същност мечтата е вяра в осъществимостта на идеала и воля за неговата реализация.
През 1931 г. историкът Джеймс Тръслоу публикува книгата "Американската мечта". А през 2005 г. в български превод излиза книгата "Европейската мечта. Как бъдещето на Европа заплашва Американската мечта" от друг американец - Джереми Рифкин. Той пише, че провъзгласената през 1931 г. "Американска мечта" "избледнява", че "бъдещето на Европа затъмнява американската мечта". Шест години преди Рифкин Жак Берзън сякаш иска да открие причините за този феномен, търсейки отговор на въпроса: "... Какво точно искат американците да бъде копирано от тях? Каква е теорията на демокрацията, която те възнамеряват да експортират?... Чия конструкция е по-добрата? Върху каква теория тя се базира? Необходимостта от теория е особено настоятелна, защото през последните 40 години по-привлекателна, по-убедителна бе една противостояща теория - тази на марксистко-ленинския комунизъм. В Съединените щати успехът на тази теория винаги е бил приписван на убедително красноречивите й пропагандатори, чиято задача е била облекчавана от факта, че ние нямаме никаква собствена теория." Авторът напомня, че докато американският дух линее и се връща в миналото, се ражда нова европейска мечта. Новата европейска мечта, отбелязва Рифкин, е силна, защото дръзва да предложи нова история, в която вниманието е насочено върху качеството на живота, устойчивото развитие. Това възбужда романтичните въжделения на много народи - факт, който се корени в усещането за повече справедливост и благоденствие за мнозинството, за мир и сигурност.
Когато България влиза в ЕС, много хора бяха заразени от тази велика идея. Това бе усещане, породено от деформациите в практическото осъществяване на социалистическия идеал и резултат от продължителното идеологическо противопоставяне. Голяма част от елита нямаше ясна представа за реалните предпоставки, необходими за победата на социализма. Получи се

разрив между очакваното и реалното

За нас, българите, европейската идея не успя да прерасне в духовно-идеологическа и политическа парадигма. Тя остана в контекста на романтизма от времето на Възраждането. Липсваше достатъчно богат и разнообразен сравнителен материал за предимствата на европейската идея пред американската мечта.
Българите не бяха информирани, че европейската мечта е основана на различен набор от разбирания за свободата и качеството на живота, че тя е насочена към свободното време и времето за духовно израстване, че се основава на запазване на културната идентичност. Докато американската мечта е насочена към непоклатимата й вяра в превъзходството на индивида, европейската е насочена към колективната отговорност и глобалното съзнание.
Онова, което отличава процесите в Европа и Америка днес, е, че Европа се е заела да се подготви за нова епоха, докато Америка отчаяно се стреми да запази старата. На Стария континент се усеща някаква възбуда на чувството за нови възможности. Това чувство се различава по интензивност и дълбочина в отделните страни и региони, дори между млади и стари. И все пак - човек остава с усещането, че европейците са наясно с идването на нещо ново и дръзко, и че целият свят ги наблюдава. Би могло да се каже, че в съзнанието на немалко хора Европа се превръща в гигантска лаборатория и експериментално поле за преосмисляне на усилията за преустройство на човешките институции в глобалната епоха.
Далновидните политици в Европа искрено искаха да вярват, че това е осъществимо. На Маргарет Тачър принадлежи мечтата: "Нека Европа да е семейство от нации, които все по-добре се разбират помежду си, все повече се харесват, правят все повече неща заедно, но които ценят своята национална идентичност не по-малко от общата ни европейска кауза."
Но заедно с това настъпва и

разочарованието от безнадеждното затъване

на Европа в пороците на либералната демокрация, чиято легитимност все по-категорично се обвързва с ненаситната алчност на върхушка, превърнала се в бастион на социалната несправедливост. Тази върхушка няма друг бог, друга цел освен размерите на богатството, което се отнема от неговите създатели. Изобилието започва да ражда мизерия. Задълбочава се пропастта между богатството и бедността. Социалната несправедливост достига чудовищни размери и форми.
В много от бившите социалистически страни, в т.ч. и в България, които съмнително скоропостижно бяха приети в ЕС и НАТО, здравомислещите почувстваха липсата на цивилизация, която разглежда високата производителност на труда като условие за по-голяма социална справедливост и използването на науката, културата и техниката за целите на мира и общото благоденствие. Става все по-ясно, че същността на проблема не е в това постоянно да се увеличава размерът на националното богатство, а дали, като се увеличи четири или повече пъти мнозинството ще продължава да живее в недоимък.
Всичко това даде тласък на

вълна от недоволство и съпротива

Тя е в различни форми, но в същността си безусловно е насочена срещу настъплението на дивия капитализъм, както и срещу неговите крепители - НАТО, МВФ, СТО, СБ и техните местни храненици. Първите предупреждения идват от Сиатъл (САЩ) през ноември 1999 г. - улиците са задръстени от протестиращи. Картината в Прага в края на септември 2000 г. е още по-внушителна. Годишната среща на МВФ и Световната банка започва сред горящи барикади, а хиляди противници на глобалния капитализъм трошат всичко наред на Вацлавския площад. Събитията от последните години потвърждават, че съществува съюз на революционно настроени сили в световен мащаб за решителна борба срещу богатите и могъщите, които застрашават човечеството с настъпление на насилието и несправедливостта.
Апологетите на капитализма твърдят, че съвременният капитализъм не бил този от времето на Маркс и Енгелс, че се бил "очовечил", станал "народен капитализъм" и сравненията били неуместни. Фактите опровергават твърдението. През 1848 г., когато се появява Комунистическият манифест, в света е имало 7 милиона крайно бедни. Днес те са 700 милиона, а безработните - над 800 милиона. 20% от населението на света разполагат с 80% от общите блага. В същото време 1,2 милиарда души живеят с по-малко от 1 долар на ден. 100 мултимилиардери имат лично богатство, което е по-голямо от БВП на много държави, чието население в огромната си част гладува. 50-те най-големи транснационални компании притежават основните фондове на света.
Разочарованието расте. Рано или късно здравият разум ще стигне до заключението, че именно то е в основата на

феномена "Брекзит"

Закъснялото проглеждане не е исторически прецедент. Наблюдаваме го във връзка с разрухата на Римската империя, както и при разпадането на съветския блок.
Сега разумът трескаво търси най-добрия модел на развитие. Вече са оповестени някои от сценариите. "Само животът ще покаже, кои от тези наполеоновски планове ще станат реалност. Кисинджър предвижда "установяване на алианс между САЩ, Китай и Русия, който да не допусне превръщането на Европа в регион с мощен статут." Според Кисинджър "този троен алианс трябва да се договори за разрушаването на Евросъюза". Този сценарий всъщност не се отнася до модел на развитие, а до геополитическа стратегия, обърната към миналото, и противоречи на очакванията на милиони американци, които подкрепиха предизборната платформа на Доналд Тръмп. Това е опит да се нанесе унищожителен удар върху европейската мечта, за да се реанимира американската. Макар че е ясно, че напоследък и тя преживява тежка криза. Причината за кризата не е само в във факта, че е лишена от хуманистичен потенциал, а защото е подложена на жестоко оскверняване от създадената в сянката на САЩ и НАТО финансова олигархия. Повтаря се това, което сполетя социалистическата идея през 90-те години на миналия век, когато е натрапена неолибералната система. В Русия и други социалистически страни от бившия СССР се намериха сили, които своевременно пресякоха дълго готвения неолиберален погром. Но в редица страни, в т.ч. и България, тези сили бяха дискредитирани и изключени за дълго от властовите механизми, за да не могат да спрат тоталната престъпна приватизация и разграбване на сътвореното от поколенията след Втората световна война.
Естествена и закономерна е реакцията срещу

оскверняването на европейските ценности

родени от духа на Ренесанса и Просвещението. Случващото се с ЕС и съдбата на социалистическата идея в редица страни потвърждава стародавната истина, че дори и най-светлите идеали са обречени, щом попаднат в ръцете на неподготвени и недостойни за тяхното величие лидери.
В България също се надига вълна от недоволство и съпротива срещу обругаването, оскверняването и израждането на автентичните ценности. Представители на дясното политическо крило дори не подозират, че тепърва предстои тежката битка между истинските защитници на автентичните ценности и корумпираните управници в ЕС и техните креативи по места, които не се спират пред нищо, за да осъществят крайната си цел - да задържат Европа в състояние на предсмъртна агония.
Автентичната левица в България остава вярна на заветите на своите предшественици и застава начело на борбата за защита на ценностите, родени от духа на Европа. За българите ключът към бъдещето е в съчетаването на автентичните европейски ценности с изконната им славянска духовност като синтез на хуманистичната цивилизация.
Съчетаването на славянската духовност и европейската мечта в нейната автентичност има още едно предимство пред останалите политически доктрини. То носи в себе си синтеза на дълбоката източна мъдрост, от една страна, а от друга - най-светлите идеали, родени от духа на Стария континент, благодарение на което хуманистичната идея се превръща в най-дръзката мечта за човешкото достойнство.