Плонжът на Борисов. Властта е нещо, което ГЕРБ не могат да изтърват. Тя е по-важна от достойнството им
Дума 22. Декември 2016 , брой: 192 Манол ГЕНОВ
През отиващата си година не са малко нещата, които си заслужава да бъдат коментирани и анализирани, и всеки да си направи изводите.
На първо място, не е възможно да спестим сериозните провали, които управлението на ГЕРБ и коалицията му постигнаха. Да започна с категорично огромното сгромолясване с цялата идея за МВР-реформата, широко прокламирана от министър Румяна Бъчварова. От нея не просто не остана нищо, заради недомислици и остри реакции на хората в сектор "Сигурност", но тя бе открито бламирана от ПГ на ГЕРБ.
2016 г. ще остане печална и за здравеопазването ни. Толкова нелеп, арогантен и нелогичен здравен министър отдавна не се е намирал даже и на завоя. Впрочем, същото важи и за МВР-министъра. Трябваше да се стигне до върховна съдебна инстанция, за да разбере Петър Москов, че идеите му за пръстови отпечатъци са най-малкото нелепо дискриминационни и категорично засягат конституционни права за здравен достъп и лечение на българските граждани. Трябва ли да пропусна сагата с вноса на ваксини и техния мъгляв обмен с друга държава, станала причина Москов да претендира за главен герой в криминален филм?
На образователния закон на министър Меглена Кунева тепърва ще сърбат попарата в българските училища. Сътресенията в учебните програми няма да отшумят за година-две.
Управлението на ГЕРБ бе съпътствано от скандални, за десетки милиони, обществени поръчки - от магистрали през критично малко усвоени средства по европрограми във всички сектори до далавери с джипове на горските за НСО и моркови за 7 лв. на килограм за нашите деца в училище.
Управлението на ГЕРБ заедно с реформатори и патриоти ще остане завинаги маркирано със знак "виновно" за популизма, плъзнал в политиката през отминаващата 2016 г. При това на висока цена - провокиране на омраза и противопоставяне. Мерките на тази власт направиха от хора като Динко национални телевизионни герои, а заедно с него и кръстосващите из страната мигрантски групи. Станахме свидетели на бунтове в лагерите за мигранти и на съмнителна, тъмна политика, която премиерът води с Европа за сигурността на границите ни.
Обществото ни бе омотано в небивал популизъм и след референдум, в който се оказа, че корпоративните интереси и натискът за следващо политическо инженерство са по-големи от грижите за пряката демокрация и парламентаризма.
Но всичко, случило се през 2016 г. у нас, бледнее пред лупинга, който премиерът в оставка и лидер на ГЕРБ изигра пред нас на 16 декември. Само преди два месеца Бойко Борисов заплашваше коалиционните си партньори със спиране на пари. Между двата тура на президентските избори в страната той внезапно се събуди, обладан от идеята, че трябва да има предсрочни избори, защото подава оставка като премиер. След категоричната победа на Румен Радев над кандидатурата на ГЕРБ дори и на телевизорите им излязоха мазоли от това как този парламент е изчерпал капацитета си и трябва да се върви към избори. Клетвите за връщане на мандати не слизаха от устата на Борисов, а разломът между ГЕРБ, патриоти и реформатори стигна страховити размери. Докато на 16 декември Борисов не каза, че е най-добре да останат във властта. Нямаше грам срам, нямаше грам желание да се обясни как ГЕРБ ще управляват с мандата на РБ. Как така непреодолимите противоречия за енергетиката, мажоритарния вот и пенсиите се изпариха за една вечер? Преди ден последва нов обрат.
Каквато и да е била политическата 2016 г. за страната, всичко бледнее пред падението, което ГЕРБ, реформатори и патриоти си устройват - на себе си и на обществото. Явно властта е нещо, което ГЕРБ не могат да изтърват. Тя е по-важна от достойнството им.
Разбирам г-н Борисов, че откровено завижда на новия български президент за уменията му да прави лупинги в небесата. С абсурдните си ходове да се задържи във властта Бойко Борисов опитва да направи своя звезден лупинг. Истината е, че се получава отчайващ плонж. Но явно филмът не свършва дотук и, за съжаление, ще плащаме всички.