Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2016 20:26 - Заплахите за националната сигурност. Най-големият риск пред България са стабилността и функционирането на институциите
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове:
1



Заплахите за националната сигурност. Най-големият риск пред България са стабилността и функционирането на институциите
Дума 1. Юни 2016 , брой: 121
Пламен МИЛЕВ*
 На 25 май правителството одобри годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2015 г. и ще го предложи на НС за обсъждане и приемане. Основна цел на документа е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност, за действията, които институциите планират да предприемат през следващия период.
 
Националната сигурност се разглежда в доклада предимно през външните отношения, където Русия е посочена като една от основните заплахи за сигурността на България. Четейки документа, се връщаме в годините на Студената война и биполярното блоково противопоставяне. Главен акцент се поставя върху хибридната война. "Български популистки политици са един от инструментите на хибридната война, която чужди държави опитват да водят срещу България" - текстът е поместен от услужливи медии под снимка на демонстранти пред президентството с плакати "НАТО не ни въвличай във война с Русия". По този начин управляващите показват, че те също са част от тези "популистки политики", но от "правилната" страна. Противопоставянето на част от населението срещу друга, особено когато се прави от публична институция, каквито са президентството, МС и НС, са вече заплаха за националната сигурност.
 Това говори и за
 
сериозна институционална криза
 
разрастването на която наблюдаваме от 2009 г. Достатъчно е да погледнем социологическите проучвания в последните 5-6 години и ще видим, че доверието в институциите непрекъснато спада и отдавна е под критичния минимум. Институциите в своята цялост и взаимосвързаност са живата тъкан на конституционния ред. Техният разпад е разпад на този ред. В края на 2015 г. стачката на служителите в МВР заедно с кризата в съдебната система изправиха страната пред колапс на конституционния ред. Стигна се дотам магистрати да вземат решение под натиск от "улицата" (Враца, декември м.г.). Недоволството от правораздавателната система и до днес периодично изкарва граждани на протести.
 Натрупването на рискови фактори, като високата неграмотност (функционалната неграмотност в момента е над 40%), фрапиращата бедност и маргинализацията на значителни групи от населението, както и миграционният натиск по границите ни изправят пред риска институциите да престанат да функционират. По тази причина най-големият риск пред нашата страна не е нито Русия, нито Турция, нито друг външен фактор, а стабилността и функционирането на институциите.
 Говорейки за сигурност, не може да не споменем страха. Страховете имат отношение както към индивидуалната, така и към обществената сигурност, или към допускането, че е възможно обществото да престане да функционира. Масовите страхове имат скрито, корозиращо и дългосрочно влияние върху индикаторите за сплотеност и устойчивост на обществото.
 В нашата страна в последните години се задълбочават процесите на социално и политическо отчуждение. Едно от основанията за това е трайната тенденция животът в българското общество да се преживява като живот, при който собственото поведение на гражданина не може да определя онова, което е значимо за него. Затова днес все по-често сме свидетели на гражданско неподчинение, социална апатия, засилена реформаторска активност, които са критични за институционалния ред. Страхът за прехраната и страхът от безработица са най-силните страхове на българина. Следват страх от повишаващите се цени, от грабеж и нападение, от ромски набези и етнически турци, както и от терористично нападение. Тези най-типични страхове биха могли да се обобщят като:
 * страх от нефункциониращи държавни институции;
 * страх от липса на защита при опасност;
 * страх децата да останат в страната;
 * страх, че България се обезлюдява и ще бъде погълната от малцинствата;
 * страх от безпомощност в края на живота и при заболяване;
 * страх от промяна, от различие, от другия.
 Какви са резултатите от тези страхове:
 * разрушава се приемствеността между поколенията;
 * отказ от участие в колективния ред - социален и политически;
 * генериране на вторични организирани мрежи - икономически, престъпни и др.
 Какви са причините за тези страхове и рисковете, които крият?
 
Социален срив
 
Повишен е рискът от настъпване на социален срив, който засяга цялото общество и предполага тотален обществен хаос. Причина за това са неуправляемите досега процеси на нарастваща маргинализация. Социалната изключеност на все по-големи групи засяга все повече сфери - икономическа, пазарна, политическа, образователна, здравна и т.н. Нарастващата маргинализация и невъзможността на институциите да се справят с този проблем водят до търсене на виновник за ситуацията - политическите елити, етническите малцинства, мигрантите. Намирането на враг е предпоставка за социален конфликт. Типични примери са с. Гърмен и "гражданските арести" по югоизточната граница.
Причината е в загубата на доверие в институциите и управленския ресурс на властта изобщо. Допълнително това води до други прояви на социално самоизключване, сред които са и проявите на престъпност и насилие в ранна възраст.
 
Образование
 
Значителен риск е ниското качество на базовото образование, което "произвежда" неконкурентоспособни участници на пазара на труда, както и връзката бедност - необразованост. Поне половината български младежи на училищна възраст не покриват елементарни изисквания по грамотност по базови дисциплини. Това са преди всичко деца на бедни родители и от малки населени места. По сега действащия модел образованието не преодолява социалните различия, а ги възпроизвежда и задълбочава.
 Слабата образованост на голяма част от българските граждани и подценяването на проблема през годините доведоха до неконкурентоспособна, нискотехнологична икономика, високо ниво на безработица и задълбочаване на бедността. За това говори и бюджетният дисбаланс през последните години - ниски приходи и високи социални разходи. Свидетели сме на процеси на разделяне на страната на две скорости - сравнително богати центрове и бедни, ниско грамотни периферии с висока битова престъпност и устойчивост на организирани престъпни мрежи.
 Не на последно място свидетелство за това е и купуването на гласове. Ниско грамотните и бедни граждани лесно се поддават на манипулации. Добавяйки към това регионализацията и евентуалната зависимост от местния "бос" (типичен пример в с. Галиче), следва да се замислим свободни ли са изборите в по-голяма част от страната. На практика можем да говорим за криза на демокрацията.
 Големите различия в доходите и заетостта поддържат постоянни миграционни потоци от слаборазвитите райони към центровете на растеж, където допълнително усложняват криминогенната обстановка. Изоставащите райони се поддават по-лесно на мафиотизиране - вземане на контрола върху местната администрация от страна на нелегитимни мрежи и групи. Настоящите политики относно регионалните дисбаланси не ги променят, а само ги увеличават. Липсват политики, фокусирани върху конкурентоспособността на регионалната и местната икономика и атрактивността й за привличане на инвестиции. Концентрирането на инвестициите в пътища и магистрали само по себе си представлява риск - от актив се превръща в пасив поради нужните средства за поддръжка.

Миграцията и демографията
 
"Българите с придобито образование и професионален опит в чужбина са своеобразна "втора България", чийто потенциал все още не е използван докрай", се казва в приетия от МС доклад. Българите в чужбина са оценени като интелектуален резерв за развитие на високите технологии у нас. В действителност през последните години отрицателният прираст се увеличава значително, като напускащите страната са предимно в активна трудова възраст (от 25 до 49 г.). Тези тенденции са в корелация с образователния статут на мигрантите и ако продължават да се запазват, в края на мандата на това правителство работната сила в България ще е рязко намаляла и с ниско образование. Ще липсват квалифицирани специалисти в сфери като здравеопазване и образование. Комбиниран с други рискови сфери, този риск значително нараства. Най-чувствителен е по отношение на икономическите, социалните, регионалните, етническите дисбаланси, както и към дисбалансите в здравеопазването.
 Процесите на застаряване са най-силни в най-слабите икономически райони и най-слаби - в столицата и в големите градове, като това контрастира с положителния прираст на ромското население, особено в слабите райони. Резултатът е нарастване на бедността и маргинализацията. Днес  мнозинството от новите бедни са възрастни хора, което оказва допълнителен натиск върху пенсионната система и бюджета. Възрастното население е и най-големият потребител на здравни услуги.
 Най-големият риск пред България е стабилността и функционирането на институциите. Вместо удобно да се крие зад външни фактори, да търси оправдание в "международното положение" и целенасочено чрез публичните институции да ни разделя на "фили" и "фоби", правителството трябва да обърне политиките си за сигурност навътре. Най-големите заплахи за сигурността на България трябва да се търсят във функционирането на институциите.
 
*Авторът e експерт по сигурността, координатор на Съвета по сигурността при МС (2013-2014)
 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1669582
Постинги: 3074
Коментари: 1695
Гласове: 855
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031