Грешка с Нешка
Николай Коев
Дума 27. Май 2016 , брой: 117
Родното правителство за кой ли път доказа, че е извън реалността на живота. И ако това изобщо не ни изненадва, то поне за безспорни истини овластените да управляват измършавялата ни държава трябва най-накрая да проветрят малко главите си. А не с мазохистична радост членове на кабинета да омаловажават и дори оскърбяват личности, с които всяка нация би се гордяла. Естествено става дума за нелепата случка с предложението за награждаването на Нешка Робева с най-високия ни държавен орден "Стара планина". Скочили няколко политически корнишони срещу предложението и патетично заобяснявали как отличието се давало за принос в културата, а не в спорта. Без да се замислят дори, че тази жена просълзява българите десетилетия наред, въздига националното им самочувствие и ги кара да се гордеят с отечеството си. Обединявала ги е около планетарните успехи на своите велики състезателки, надарени с безспорен талант, но и открити и създадени от нея с пределна упоритост и нечовешка отдаденост и издръжливост. При това в един спорт, който с пълно основание можем да определим като изкуство, като култура на въздигащия се до съвършенство дух. Заплитащ в красиво цяло физическа сила, специфични умения и издръжливост, с музика, танц, грация и финес.
 Та не е ли всичко това чиста проба принос за естетическия ни багаж, за  окултуряването ни, ако щете, уважаеми министри-опоненти. Или вероятно от висотата на постовете, на които ви посадиха, не съзирате човешкия възторг, с който посрещат и изпращат уникалната сегашна танцова трупа на Нешка не само в пределите на родните ни граници. Не, според компресираната ви до експлозия експертност, спортът си е спорт, културата - култура. И разделяйки ги, от незнание влизате в противоречие с осъзнати далеч-далеч преди вас истини. Защото още древните и неизмеримо по-мъдри от вас преди хилядолетия са осъзнали неразривната връзка между физическата култура и човешката култура. Въздигали са в култ и определяли като съвършенство и красота симбиозата между здравия дух в здравото тяло.
Тези понятия обаче са чужди за част от възприемащите се като политици и закачилите се на родна и чужда хранилка лица от десния сектор и самообявилите се за гражданско общество пиявици. Те с неистов възторг и като че ли по команда се впуснаха в атака срещу живата мишена Нешка. В добре отработен и познат стил се заровиха в близкото й и по-далечно минало, бърникаха нечистоплътно от позициите на ментори на общественото съзнание и морал, внушаваха и съчиняваха. При това опиянението от поругаването бе изпепеляващо пълно, защото обектът бе от левия сектор, който трябва да бъде размазан и орезилен докрай. Сетиха се за нелепото залитане по недоразумението Бареков, включиха в играта дори пророчицата Ванга. Няма значение какво е направила и прави Робева за отечеството. Важното е, че не е наша. Затова - бой до дупка с ритуален танц и дивашки викове около горящия безумен огън в тяхното съзнание. Ефектът пък се оказа обратен. Защото хората помнят и виждат. А за ужас на манипулаторите псевдодемократи, и неконтролираните медии дадоха гласност на поредното безумие на шестте правителствени защитници от десния сектор за "чиста" култура.  
Срещу жалкия опит за атака срещу професионалното, но и чисто човешко достойнство Нешка реагира по единствения правилен начин. Отказа ордена, който впрочем не винаги е кичил най-достойните гърди. Направи го с присъщата й гордост и решителност. Почтено призна и грешки, но и справедливо захапа, по думите й, поредните "безличия и хрантутници" . Ще добавя и "безгрешници". Думите й бяха своеобразен танц с бухалки върху главите на агресивната посредственост. Ако щете, и вопъл на гняв срещу узурпаторите на духа, на истинските стойности, дори срещу това, което в крайна ни пречи да се  обединим срещу натрапения ни и с чужда помощ танц на пошлостта и повсеместната разруха.
 Ясно е, че Робева по своя воля няма да бъде поредният носител на ордена "Стара планина" за принос в културната сфера. И това е жалко и тъжно, защото тя заслужава изцяло отличието. Носител е обаче на друга, най-голямата награда. Тази на хората, които отдавна са признали нейния безспорен принос за въздигането на българския дух чрез съвършенство и красота. А на тези, които се изправиха срещу номинирането й за ордена, ще кажа само: "Направихте голяма грешка с Нешка". То да е само това!!!