Търсете мярата! За избирателните права на българите в чужбина
Велко Вълканов
Дума 12. Май 2016 , брой: 105
    Наблюдаваме оживен (дори може би ожесточен) разговор за избирателните права на българските граждани в чужбина. Като всеки друг конституционалист, имам всичките основания да се включа в този разговор. Имам обаче и едно лично основание да се произнеса по обсъждания въпрос.
     На състоялата се от 3 януари до 14 май 1990 г. Кръгла маса политическите партии решиха да се произведат избори за Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция на България. Още на другия ден бе съставена работна група от няколко юристи, които трябваше да изработят проектозакона за избиране на 7-то ВНС. Тази група се състоеше от проф. Стефан Стойчев (вече покойник), проф. Евгени Танчев и от мен, Велко Вълканов. Работихме в една от стаите на Отечествения фронт, представляван тогава от Гиньо Ганев. Г. Ганев често идваше при нас, но не се намесваше пряко в нашата работа. На първите две заседания се появи, доведен от проф. Е. Танчев, и Георги Близнашки. Имах изключителна непоносимост към този човек, поради което, когато се появи за втори път, аз просто го изгоних.
     Работихме бързо, експертно и съобразно решенията на Кръглата маса. На едно от последните заседания изненадах колегите си с предложението да предвидим възможността в изборите да участват и българските граждани в чужбина. Защитих предложението си с довода, че би трябвало да привлечем онези наши българи, които по политически причини се бяха откъснали от Родината. Исках да им предоставим възможността да се приобщят към нашите усилия да изградим една добра държава.
 Моите колеги приеха доводите ми и в проектозакона бе включена следната разпоредба: "Българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, се вписват в избирателни списъци, ако заявят лично желанието си да участвуват в изборите, най-малко една седмица до деня на изборите. Гласуването се отбелязва в задграничните паспорти". Като развитие на този текст се появи и разпоредбата, съгласно която "В чужбина избирателни секции се образуват при наличието на най-малко 20 избиратели".
 В парламента тези разпоредби не предизвикаха възражение. Силни възражения срещу тях отправи обаче Министерството на външните работи. "Знаете ли вие какво значи да се правят избори в чужбина? Това означава да бъде ангажиран допълнително много голям апарат и твърде значителни финансови средства". Възраженията не бяха приети и предложените от нас разпоредби намериха място в Закона за избиране на Велико Народно събрание като чл.11, ал.1 и чл.24, ал.2.
 И така,

нека призная греха си
 
- прекият виновник за включването в избирателната ни система на разпоредба, допускаща българите в чужбина да гласуват в произвежданите у нас избори, е моята скромна особа. Към онова време, когато българите в чужбина бяха сравнително малко, това бе едно общо взето правилно решение. Днес обаче, когато българите в чужбина възлизат на близо два милиона души, решението следва да бъде подложено на съответна преоценка.  
 Пита се дали българите в чужбина, които живеят при условия, съвършено различни от  условията, при които живеят българите в България, биха били в състояние да вземат решения, адекватни на положението в страната ни. Трябва човек да се намира в самата България, за да види целия ужас, при който живеем, и тогава ще може би ще успее да прецени от какви хора се нуждае правилното управление на Родината. Верни управленски решения не би могъл да вземе онзи,
 
 който няма и представа как се живее с триста лв.
 
 пенсия, който не знае какви лекари ни лекуват, какви учители учат децата ни, каква полиция пази живота и имота ни, в каква корупция е потънал държавният ни апарат, в каква демографска катастрофа сме навлезли, в какви опасни за страната ни военнополитически съюзи ни вкарват. Ела тук, човече, помъкни бремето на мъчителното ни всекидневие, проумей истината, че нямаме държава като държава, и тогава се включи в приемането на съдбоносните решения. 
 Проста истина е: един е светът, гледан отвътре, друг е, гледан отвън. Няколко хиляди избиратели отвън могат да ни натресат съвършено непоносимо управление, но те

няма да са тук, за да понесат заедно с нас последиците
 
от това управление. Те ще си останат там, на хиляди километри от нас, за да се възхищават на красотата на света. О, колко е красива земята и колко са щастливи хората! - ще си казват те, подобно на човека, изкачил Стълбата на Смирненски.
 Искам с други думи да кажа, че не се съмнявам в патриотизма на българите в чужбина (най-малкото на мнозинството от тях), но се съмнявам в тяхната способност да видят жестоката действителност, наречена България. Откъснати от България, те се откъсват от истината за нея. Който обаче не знае истината, той не може да знае и съответните на тази истина верни решения на проблемите ни.
 Съвършено несъстоятелно е твърдението, че с измененията в Изборния кодекс българите в чужбина били лишени от конституционното право да гласуват. Конституционното право остава незасегнато. Всички българи, където и да се намират, могат да гласуват в изборите. Въпросът е дали държавата, респ. служител от Министерството на външните работи, ще трябва да тръгне подир всеки намиращ се в чужбина български гражданин с изборна кутия в ръка, за да му осигури конституционното право да гласува. Предварително е ясно, че това няма как да стане. Оттук следва, че който иска да упражни толкова скъпото му конституционно право, ще трябва да се съгласи да похарчи някой и друг счупен долар, за

да отиде до българското посолство или консулство
 
Би могло, разбира се, тук и там да се открият допълнително няколко изборни секции, но това няма все пак да осигури тъй желаното стопроцентово покритие на конституционното право да се гласува и в чужбина. Ще продължите ли и в този случай да се правите на оскърбени и унижени, мили мои сънародници в чужбина?
 Специално внимание заслужават избирателните  права на българските граждани в Турция, доколкото тук казусът е качествено различен. По-горе писах, че не се съмнявам в патриотизма на българите в чужбина. И това е самата истина. Но ще призная, че силно се съмнявам в патриотизма на живеещите в Турция турски граждани с български паспорти.  Цялото им поведение, боя се, ще бъде подчинено на

интересите не на българската, а на турската  държава
 
Изборите в Турция ще се произвеждат под контрола на турската държава и на турските партии, силно облъчвани при това от турските официални медии. Избирателите ще гласуват под строй за онзи, когото онбашията им посочи. Но избори, извършени в противоречие със свободната воля, са всичко друго, но не и избори. 
 Доколкото са все още български граждани, турците в Турция ще могат на общо основание да гласуват в посолството и консулството, но не виждам причина ние да ги улесняваме в намерението им да проявят своето антибългарско отношение към нас.
 В заключение ще кажа, че някои промени в Изборния кодекс са може би наложителни, но в никакъв случай не бива да се отива от едната крайност в другата. Проявете мъдрост, господа народни представители! Търсете мярата на нещата!
 
 

Първо защото се заобикаля основния проблем, а той е масовото и организирано гласуване на гражданите с двойно гражданство в Турция -именно те накланят везните и водят до едно чуждо и неадекватно управление на държавата!за това да се премахне двойното гражданство, за да се види кой наистина гласува по съвест и кой от финансови изгоди!това е първото необходимо условие, а не да се ограничават или прекратяват правата на всички българи в чужбина! По този начин се запазват и конституционните права на българите в чужбина и се неутрализират всякакви опити от управляващата върхушка да ги изкара небългари дори по закон!
Друг спекулация е уж "неспособността" на българите в чужбина да видят мрачната Българска действителност -смея да твърдя че е точно обратното! Тези българи имат една база за сравнение, която е определяща кое е лошо и кое добро-което липсва на българите свикнали с тази действителност. Те са така свикнали, че даже вече почти никой не се възмущава.как да се направи промяна на положението, когато на повечето не им пука или не знаят че има и по-добро?Да не забравяме,че пропагандата и зомбирането от медиите е в пъти по-силно в България отколкото в чужбина. Как тогава човек може да вземе самостоятелно своя цивилизационен избор?да спомена ли какво става по време на избори- обещанията са често подплатени от кебапчета, банкети или направо пари в брой. Това не може да стане в чужбина където българинът отива да гласува по убеждение а не за някаква материална изгода.
И тезата за счупения долар държавите в които се гласува задължително държавата осигурява всички необходими условия за да се реализира това право - преди време в Гърция беше така-осигуряваха се самолетни билети за всички желаещи да гласуват, дори престъпниците избягали в чужбина лежат по време на избори на преследване и можеха да гласуват, студентите избягали от армията също!проблемът е в принципа-задължително за всички, но тези в чужбина трябва да си платят да отидат да гласуват а тези в България даже мога

А тези в България могат да получат даже пари за това! Интересно колко ли българи ще гласуват ако на всеки от тях му поискат 50 счупени лева?не да му дадат, а да му вземат за да гласува! Защото турско-българските граждани определено имат финансова изгода по време на избори!
Освен това българите в чужбина не гласуват на местни избори тоест няма директно вмешателство на местно ниво. Но когато става дума за определяне на външната политика на държавата както и основните й посоки на развитие, които касаят и тези българи тогава е логично да имат право на глас. Или смятаме да върнем отново тоталитаризма където всеки ЗАД граница бе предател на родината и зачеркнат завинаги?
Повтарям проблемът с изборният закон може да се реши съвсем просто с отмяна на двойното гражданство, но като че ли управляващите са заинтересовани това да не стане за да могат да продължават с тяхните манипулации.