Социализмът е необходим и днес, и в бъдещето на България. Идеите за развитието на партията на кандидата за председател на БСП Валери Жаблянов
Дума 4. Май 2016 , брой: 100
1. Българският съвременен капитализъм
 Би било против логиката на историята, против жизнените интереси на мнозинството хора на труда да се обявява, че днешната капиталистическа система в България няма алтернатива. Разбира се, че има и това е алтернативата на социализма. Говоря за бъдещето, а не за възраждането на социалистическата реалност отпреди 25 г.
 Краят на системата на реалния социализъм в края на 80-те години на ХХ в. беше изтълкуван както от традиционните буржоазни партии, така и от комунистическите, социалистическите и социалдемократическите партии като край на самата социалистическа перспектива за историческо развитие. Накратко, капитализмът се постара да окупира бъдещето и да зачеркне традицията на европейското социално развитие. Независимо дали наричаме това развитие революция или еволюция.
 Поради редица исторически обстоятелства най-подходящата за тази цел се оказа формата на англо-американския капитализъм, приложена насилствено в Източна Европа и в частност в България. Обяви се "краят на историята". Може ли обаче точно този начин на живот, който сега в България наричаме капитализъм, да бъде последният етап на неспирното социално, икономическо и политическо развитие, възможно ли е днешният ден да прилича на вчерашния, а утре да бъде днес?! Струва ми се, че отговорът се съдържа в самото развитие на производството и размяната!
 За последните години българският капитализъм претърпя съществена промяна! Започнал като дребен, предимно семеен в сферите на търговията и услугите, преминал през неуспешни акционерни начинания и инвестиционни дружества, днес българският капитал е окрупнен и в същото време част от глобалните капиталови потоци. Може да се каже, че в по-големия си обем българският капитал се роди или стана част от европейските и по-големите компании и поради тази причина не е възможно да има своя собствена стратегия за национално развитие, за развитие на националното стопанство. Той се нуждае от българската държава, доколкото тя му създава комфортни условия за живот и известна сигурност. В този смисъл едрият капитал открито експлоатира държавата, т.е. нейните граждани - данъкоплатци. Често пъти обществените пари (бюджет, еврофондове и други) служат като допълнителен инвестиционен ресурс на този капитализъм, като българската държава само номинално получава пари за развитие на един или друг сектор, например събирането и преработването на отпадъците и строежа на магистрали и спортни съоръжения. В крайна сметка тези пари служат единствено като универсален генератор на корупцията на всички нива! Неинтегрираният в глобалния пазар български раздробен капитал се намира в изключително трудни за оцеляване условия - отворен пазар, евтин внос, стагниращ ръст на потребление, липса на държавна външнотърговска политика, изтичане на работната сила към по-високо платените пазари на труда! Този вид капитал няма необходимия потенциал да се обновява и развива, а оттук и да се конкурира успешно! Само изолираността на нашата държава и икономика от някои от основните тенденции на съвременното икономическо развитие е в основата на неговото оцеляване все още на ръба и го предпазва от неизбежните фалити и разорение с всички произтичащи социални последици.
 Ясно може да се види защо определени райони на България не могат да започнат ново развитие, независимо от това дали имат достъп до европейско финансиране и дали се строят големи обекти. Газовите находища и заводите за авточасти, които са голямата гордост (по-скоро поредният балон) на правителството, не могат да окажат съществено влияние върху нашето вътрешно развитие, защото подобни проекти са интегрирани, или са по-скоро част от други външни за България икономически вериги.
 Така стигаме до заключението, че съществен икономически ръст при този модел е невъзможен! Като прибавим към тази реалност липсата на собствена стратегия, консуматорския егоизъм, отсъствието на социално отношение и крадливостта на висшестоящите икономически фактори, то перспективите този модел да се утвърди и развива в полза на обществото и държавата са несъществуващи.
 
2.Необходимият практически път на БСП към социални завоевания за всички.
 
Необходимо е социалистите да обърнат същността на държавата - от слуга на капитализма тя трябва да започне да използва възможностите си в полза на всички граждани, независимо дали са бедни или богати и в кой край на България живеят.Това е задачата на БСП днес!
 За наемните работници, каквито са всички зависими от работодатели и банки, както и за българския бизнес, е необходимо създаването на държавни фондове, банки и други инструменти за натрупване с помощта на държавата, на инвестиционен ресурс, който да подпомогне икономическата, аграрната и социалната модернизация на държавата. Ние трябва да кажем открито, че нашето развитие не може да се опира на парите от т.нар. еврофондове и чуждите инвестиции.
 Наскоро турска фирма купи няколко български частни болници. Нали никой не вярва, че подобна "инвестиция" може да подобри качеството на българското здравеопазване? Предлагането на друга политика по този въпрос има пряко отношение към близкото бъдеще на нашата партия, към бъдещето на социализма. Както е добре известно от историята, социализмът не е лозунг или обикновена политическа програма, той е практика в производството, организацията на капитала и инвестирането и разпределението на печалбата.
 Ясно е, че нашето оцеляване като държава е свързано с осъзнатата необходимост от дълбока реформа на икономиката и всъщност чрез реабилитацията на труда като основен източник на натрупване в обществото. Когато казваме труда, трябва да имаме предвид всички негови форми на проявление, които съвременните технологии предлагат. Реабилитация на труда означава двойно по-високо заплащане на работниците от сега, означава нормални условия и за труд и съд за всички собственици, които са създали условия за трудови злополуки, причиняващи понякога смърт на работното място.
 Като се има предвид до какви отрицателни резултати на нашето развитие стигнахме, а именно последни по икономическо развитие в ЕС, то предстоящата социално-икономическа реформа трябва да бъде реализирана от социалистически позиции, а в България това означава от нас, от социалистическата партия. БСП трябва да пресъздаде новата демократична държава, в която всички граждани имат равно значение. Това е и възможността социализмът, поне на българска територия, заради нашата изостаналост, от която веднъж се измъкнахме и сега пак затънахме, да се докаже като икономически по-ефективен в сравнение с днешната система на казино-капитализма, чийто гръбнак са свободните финансови зони, където потъват парите на трудещите се хора от цял свят, включително на обедняващите в мнозинството си български граждани.
 Наскоро консервативен холандски депутат заяви открито: "Ние се нуждаем от офшорните зони, защото те са нашата гаранция срещу държавния произвол и авторитарните режими." Този откровен капиталистически цинизъм само показва на практика колко труден ще бъде пътят от този тип икономика към новата система. Тези политически среди дори не си правят труда да се замислят дали това обяснение е валидно за държава като нашата, член на ЕС, където, както се оказва, голямата част от икономиката е собственост на офшорни фирми.
 Напоследък стана много шумен диалогът за левиците, от колко части се състоят и какво политическо чудо ще настане, като се обединят?! На фона на фактическата ситуация в България този шум има значение основно за тези, които го създават. Ясно е, че партиите, които са се вградили в този модел и така виждат егоистично собственото си бъдеще, нямат шанс да създадат друго бъдеще за България. БСП не може и не бива да тръгва по този път! Обединението на левите по този път ще доведе до смъртта на основния субект, който може да даде алтернативата, и това е нашата партия. Няма как да не се съгласим, че повишаването на преразпределителните функции на бюджета има за крайна цел установяването на относително по-равно в материално отношение общество. Тук следва да бъде отнесена и данъчната политика като възможно средство за социално изравняване! Но струва ми се същностният въпрос тук е друг: възможно ли е днешното неравенство в българското общество да бъде коригирано чрез прогресивна скала за данъчно облагане, а също и увеличаване на корпоративния данък? И тук ще изразя песимистичните си очаквания поради две обстоятелства: 1)създадената и вече укрепена структура на собственост в нашето общество (например едрото арендаторство, едрото рентиерство), която не може да бъде преодоляна даже и политически; 2) свободният износ на капитали и печалба към зоните, за които стана въпрос по-горе. Когато ние, социалистите, подхождаме към въпроса за данъчната политика, винаги трябва да държим сметка за фактическата ситуация, в която се намираме, като негативният опит на френските социалисти през последните години следва да послужи за предупреждение срещу увлеченията по този път.
 Днес в нашата страна никой не трябва да храни съмнение, че в страната господства капитализъм в най-примитивната му форма, която дори и развитите страни с най-либерална икономика, каквито са Америка и Великобритания, не са посмели докрай да реализират като социална и икономическа политика за своите граждани. Нека мнозинството граждани на нашата страна, работещи в частния сектор на икономиката, се обърнат към собственото си всекидневие:
 
- към трудовото възнаграждение, което не им позволява да задоволяват нормални потребности на физическото и духовното съществуване и да отглеждат деца, като така те се превръщат в "работещи бедни",
 - към неплащаните или плащани по минималната заплата от работодателите социални и пенсионни осигуровки,
 - към постоянния страх от загуба на работното си място,
 - към въпиещото неравенство по отношение на достъпа до квалифицирани здравни и образователни услуги,
 - към данъчното бреме, което се носи от ниско- и средноплатените работници и служители и т.н.,
 - към професионални съюзи, чиято главна грижа е опазване на статуквото, а не на жизнените интереси на работещите и близките им, които зависят от тяхната заплата,

за да се убедят, че живеят в капиталистическо общество от най-примитивен тип; че разпоредбите на Конституцията за "социалната държава" не са нищо друго освен "дървено желязо". Така че заклинанията на някои от водещите политици в БСП как трябва да реализираме социалната държава, за да докажем, че сме социалисти, принципно са верни, но в тази система са практически неосъществими. Днешната социално-икономическа система на България и Конституцията от 1991 г. са все по-малко съвместими. Ние няма да можем да спасим Републиката, още по-малко социалните елементи в тази държавност, ако не променим социално-икономическата система. Това означава повече държавност на всички нива и повече публична собственост, която функционира за всички граждани на България.
 БСП има изключително много работа. Търпението на хората се изчерпва. Затова на увличащите се по утвърждаването и "идеологическото изчистване" на различните тенденции в нашата социалистическа партия би следвало предварително да е ясно, че наличието на социален елемент в една политическа платформа не прави партията социалистическа, нужно е по-сериозно преосмисляне. Това преосмисляне не значи само нови документи. Това значи всекидневна политика със законовите средства в държавата за отстояване правата на работниците, на легалния български бизнес и на децата на България. Не само в парламента, а в завода, в цеха, на полето, в медиите и на улицата. Такъв е бил и ще бъде пътят на придобиване и на запазване на социалните права на хората. Затова демокрацията е най-необходима на социалистите, защото само тя означава възможности за борба за права без страх, без рекет, без полицейщина на изборите, а с правила и закони.