Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2016 22:06 - "Германия само тогава ще стане свободна, когато марксизмът бъде унищожен."
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 501 Коментари: 0 Гласове:
1



Клавиатурата на страха. Унищожаването на знанието в днешно време е подменено с неговото фалшифициране
Славчо Кънчев
Дума 27. Април 2016 , брой: 97
"Трудно се прощава на този, който е виновен, и още по-трудно на този, който е прекалено прав."
 Пиер Клод Виктоар Буаст (1765-1824) - френски лексикограф, философ, събирач и автор на афоризми
 
В политическото пространство у нас масово се прилага (или казано на новобългарски език - имплементира) едно откритие. И то е, че ако фактите не съответстват на теорията, те следва да бъдат пренебрегнати. Относно това защо фактологията да бъде елиминирана най-силната аргументация е изфабрикувана още през 1924 г. в една слънчева приятна стая с лавров венец върху една от стените, украсена и с голяма свастика. Категоризирана и като килия в затвора крепост на град Ландсбергер в Германия.
 Ето някои пасажи сентенции от наръчника за начеващи политици, първоначално твърде нескопосано озаглавен "Четири и половина години на борба против измамата, глупостта и малодушието" от своя автор Адолф Алоис Шикългрубер, известен като Хитлер, в които е изложена концепцията защо на фактите понякога е необходимо да бъде теглен един силен шут. "Какво ще кажем, например, по повод на плаката, който трябва да рекламира един определен вид сапун, но който при това започва да навежда масите на мисълта, че и другите видове сапуни са достатъчно добри. В най-добрия случай бихме поклатили глава по повод на такава "обективност". Но нали това се отнася и до политическата реклама. Задачата на пропагандата се свежда, например, не до това педантично да се претегля доколко справедливи са позициите на всички участващи във войната страни, а до това да докажеш  собствената си изключителна правота. Задачата на пропагандата се свежда до това непрекъснато да доказваш собствената си правота и съвсем не в това да търсиш обективната истина и догматично да я излагаш на масите даже в случаите, когато това е в изгода на противника." И по-нататък: "Дори ако съдържанието на пропагандата ни беше съвсем гениално, тя пак не би могла да има успех, щом е забравена главната и централна предпоставка: всяка пропаганда задължително трябва да се ограничава само с няколко идеи, но да ги повтаря непрекъснато. Постоянството и настойчивостта в случая са главната предпоставка за успеха…"
 Винаги, когато ме облъчи кампанията на прононсираните антикомунисти в българското политическо пространство - а и не само в него, - в съзнанието ми изплуват горните два, а и още подобни цитати от "Моята борба" на Адолф Хитлер. Както и основният тезис, изложен в защитната му реч пред съда в Мюнхен след неуспеха на ръководения от него опит за метеж - реч, построена върху правилото, че "най-добрата защита е най-свирепото нападение": "Германия само тогава ще стане свободна, когато марксизмът бъде унищожен."
 
Кратко, просто и ясно

Толкова ясно, просто и кратко, колкото са и поредните напъни за анихилиране от политическата съвременност в България на марксистко-ленинската идеология, формулирани като забрана за демонстриране на т.нар. комунистически символи.
 Практиките за хвърляне на информационния карцер на "враждебни", "подривни", "еретични" или изобщо неудобни някому идеи, идеологии, възгледи, обичаи дори, не са от днес или от вчера. В тази хронология първата страница не е написана и на 11 май 1933 г., когато група студенти националсоциалисти (нацисти), членове на Бойния комитет на берлинските студенти, инициират аутодафе - унищожаването чрез изгаряне на произведения на Томас Ман, Ерих Кестнер, Емил Лудвиг, Ерих Мария Ремарк и други автори.
 В медиологията на книгата (както заключава Милена Цветкова в "Медията като книга") цензурата е неразделна част от полето на обратната връзка поради непрестанното си свойство да се възобновява. Мястото на цензурата в цикъла на реакциите към книга е там, където се въздейства върху паметта - при редуциращите и анулиращите практики. В този сегмент от последната фаза на обратна връзка с книгата се развиват заличаващите процедури, които имат за задача да стопират и анулират медийността на вече достъпни книги. Те  включват репресивните практики спрямо книгата - опортюнизма, обструкциите, рестрикциите, цензурата, инкриминацията, забраната, и крайните, унищожителни процедури - библиокост (изгарянето, аутодафе) като анулираща или библиоцид като холокостична фаза на отношението към книги.
 Ограниченото разпространение само сред "доверени лица" на определено заглавие е също репресивна мярка. Класически пример е преводът и издаването на руски език в тираж само един екземпляр на "Моята борба" веднага след като Адолф Хитлер се заклева в реч пред учредителния конгрес на Германския трудов фронт на 10 май 1933 г., че вижда "своята задача пред германската история да унищожи марксизма". Йосиф Висарионович Джугашвили (Сталин) нарежда да му се преведе незабавно и тайно "Моята борба" в единствен екземпляр, предназначен за да бъде запознат със съдържанието й единствения човек, на когото Сталин е гласувал доверие - самия той!
 
Всяка година на 11 май -

датата, на която не само в Берлин, но и в другите ключови университетски градове на Германия: Бон, Франкфурт на Майн и Мюнхен, жертви на огъня през 1933 г. стават много книги (само в Берлин те са 20 хиляди) - в Германия се отбелязва Денят на книгата. Въпреки че формално инициативата е по вдъхновение на фанатизирани студенти  нацисти, е прието, че зад нея стои филологът германист д-р Йозеф Гьобелс, тогава министър на информацията и пропагандата. Политическата му кариера, макар и в руслото на ренегатството, е далеч по-чиста от комерсиализъм, отколкото на мнозина от понастоящем пърхащите на политическата сцена у нас лешояди. Наистина той първоначално е увлечен от комунистическата идеология, а едва след процеса през 1923 г. срещу Адолф Хитлер заради неуспелия пуч, става негов почитател. Но както преди акта на ренегатство, така и известен период след него възгледите на д-р Йозеф Гьобелс са били опозиционни и не само не са му доставяли бонусите на властта, но са носели екзистенциални рискове като всяка опозиционна дейност.
 Докато за ренегатите в българския политически елит - а през периода на т.нар. преход те са мнозинството, - е характерен

абонаментът без антракт за личните облаги
 
тоест прилепването (като кърлежи) към властопритежаващата идеология. Към марксистко-ленинската преди 10 ноември 1989 г., а после - спасителен скок-подскок в хора на какофоничното критикарство на "комунистическото управление". На което - според новопокръстените идеологически  екзорсисти - се полага "Анатема всегда нине и присне и во веки веков! Амин!"
 Затова и според тях е наложително да бъде извършена акция по "очистване" от вредното старо, като процедура за преструктуриране на колективната памет в "tabula rasa" (чиста дъска). Най-старото свидетелство за унищожаване на предходно културно наследство е тоталното изгаряне на книги, наредено от китайския император Ши Хуан-ди от династията Цин през 213-206 г. пр.н.е. В деня, в който Цин Ши Хуан-ди се самообявил за Първия Поднебесен император, наредил на поданиците да забравят миналото. И тъй като всяка заповед, за да бъде изпълнена, е целесъобразно да й бъде съдействано, Цин Ши Хуан-ди заповядал навсякъде из страната да бъдат изгорени всички книги. За да не посягат към тях противниците му и да възхваляват владетелите преди него. По времето, когато Ши Хуан-ди обявил, че историята започва от него, Китай бил вече на възраст три хиляди години и вече били създали своя биография и Жълтият император, Чу-ан-цзъ, и Лоа-цзъ и Конфуций. Тъжната ирония при описания период е, че скоро след извършения държавнически "книжен преврат" династията била детронирана от неграмотни.
 Библиокостът е бил използван и при

налагането на нова религия

Античните книги на най-знаменитата изследователска библиотека в древността - Александрийската, се изгубват през периода на усилията на християнството за доминиране над езическата наука. Била е заличена окончателно в края на IV в. по времето на Теофил, епископ на Александрия, който в отговор на декрета на император Теодосий I от 391 г. за разрушаване на езическите храмове, нарежда на християни фанатици да унищожат и остатъка от библиотеката в храма Серапеум.
 Макар и привидно стабилна, вече през Средновековието католическата църква нееднократно е издавала страха си и от юдейските книги. Устройвала е публични изгаряния на Талмуда, която сочи като източник на злото. Известно е, че папа Хонорий IV през 1286 г. пише до Кентърбърийския архиепископ за тази "достойна за проклятие книга (liber damnabilis)", предупреждава го да внимава и настоява да следи никой да не я чете, тъй като "оттам произтича всяко друго зло".
 Окупационен библиокост в Централна и Южна Америка с цел заличаване на историята на местното население се извършва и в хода на християнската евангелизация. Един от палачите на книги е епископ Хуан де Сумарага в Тескуко, друг е Диего де Ланда на полуостров Юкатан, който през 1562 г. нарежда да бъдат изгорени всички налични книги кодекси на маите от град Мани...
 Разрушаването на библиотеката в Багдад през 2003 г. е нееднократен, систематичен и почти машинално извършван варварски "ритуал". Бляскавата арабска библиотека е била заличена и от монголите, които завземат Багдад през ХIII в. и го разрушават до основи. А по време на Свещената война самите кръстоносци християни разрушават Йерусалим и унищожават над три милиона книги.
 В началото на ХХI в. манипулирането с носителите на човешко знание, макар и да запазва своята стратегическа цел - обработване на масовото съзнание, е адаптирано към съвременните (дез)информационни технологии. Унищожаването на знание е подменено с неговото фалшифициране. Като не се забравя указанието на Адолф Хитлер: "Постоянството и настойчивостта в случая са главната предпоставка за успеха."
 
Най-новото манипулативно шоу

е т.нар. Международен съд за престъпленията на комунизма, лиценза за чиято промоция на българска територия се напъва да получи депутатът от ГЕРБ Методи Андреев.
 Един сърп, един чук, една червена звезда и едно червено знаме. Мелодиите, които могат да бъдат изпълнени върху клавиатурата на страха от тези символи, са различни. Но проблемът за техните композитори е, че те не могат да заглушат тътена на един неоспорим факт. И той е, че либералната демокрация не допринесе за намаляването на социалното неравенство, а го задълбочи.
 
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033539
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031