Мръсното петно на репутацията на САЩ.Ще успее ли Обама да изпълни едно от първите си обещания - да закрие затвора в Гуантанамо?
Галина Младенова
Дума 26. Февруари 2016 , брой: 47
Американският президент Барак Обама направи във вторник поредния си опит да закрие затвора във военната база на САЩ в Гуантанамо, Куба. Това е може би последният шанс на Обама да изпълни едно от първите си президентски обещания. Стопанинът на Белия дом заговори за затварянето на печално известния затвор още по време на първата си кандидатпрезидентска кампания през 2007 година.
 Самият затвор в Гуантанамо, където се държат хора, обвинени в тероризъм,  действа от 2002 година.
 "Ясно е от дълги години, че затворът в Гуантанамо не повишава националната ни сигурност. Той я застрашава, заяви в обръщението си във вторник Барак Обама. Това не е само моето мнение, а мнението на експерти и на мнозина в армията. Той е контрапродуктивен в борбата ни с терористите, които го използват в пропагандата да наемат нови членове. Той източва военни ресурси с близо 450 млн. долара за издръжка само за миналата година. И над 200 млн. долара допълнителни разходи, за да продължи да работи в бъдеще за по-малко от 100 задържани.
 Гуантанамо вреди на партньорството ни с други страни, от чието сътрудничество имаме нужда в борбата с тероризма. Когато говоря с други световни лидери, те ми посочват случая с Гуантанамо, който остава нерешен.
  Още повече - ако оставим този затвор отворен, това ще противоречи на ценностите ни. Той вреди на позицията ни в света. Смятан е за петно върху репутацията ни на страна с най-високи стандарти в правовия ред. Като американци ние се гордеем с това, че сме лидери на другите страни.
 Модел на правовия ред.
 Но 15 г. след 11 септември, 15 години след най-големия терористичен акт в американската история, все още трябва да оправдаваме съществуването на затвор, въпреки че нямаме нито една присъда за атентатите.
 Нито една", подчерта Обама.
 Сегашният план на президента, разработен от Пентагона, предвижда изпращането на близо 35 затворници в други страни, където трябва да преминат програми по реабилитация, останалите 60 ще бъдат разпределени в затвори на територията на САЩ. В Пентагона вече са пресметнали, че стойността на ликвидирането на затвора в Куба и преместването на затворниците ще струва на американския бюджет от 290 до 475 милиона долара.
 Поредният опит на Обама за затварянето на затвора в Гуантанамо обаче рискува отново да се провали. Според американското законодателство затворът в Гуантанамо не може да бъде закрит без съгласието на конгреса. А настроенията там отново не са в полза на Обама. Почти веднага след обръщението на президента сенаторът от щата Канзас Пат Робъртс публикува в туитър видео, в което демонстративно отхвърли президентския план. "Ето какво мисля за президентския план да изпрати терористите на територията на САЩ", заявява Робъртс, мачкайки в ръцете си листа с разпечатания план. След което го хвърля в кошчето за боклук.
 Не само сенатор Робъртс мисли така. Много от участниците в кандидатпрезидентската надпревара не искат и да чуят за прибирането на затворници в САЩ.
 "Когато аз стана президент, ние ще обявим истинска война на тероризма вместо това жалко подобие на война. И ако хванем някой терорист, няма да го съдим в Манхатън, той няма да има право да мълчи, нямам намерение да изпращаме такива в Невада - всички те ще се окажат в Гуантанамо", заяви единият от кандидатите на републиканците Марко Рубио.
 "Очевидно е, че затворът в Гуантанамо ни е необходим. Не трябва да караме терористи на наша територия - това ще стане повод за спорове за правата им. А в Гуантанамо няма да ни се налага да мислим за това", смята друг кандидат за президент на САЩ Бен Карсън.
 "Бих върнал мъченията с вода и нещо по-лошо от това", добавя от своя страна сегашният лидер на републиканците в кандидатпрезидентската надпревара Доналд Тръмп.
 Всъщност територията на базата не влиза в нито един от американските съдебни окръзи и задържаните там хора са извън юрисдикцията на САЩ. В съответствие с указ на президента Буш от ноември 2001 година "за юридическия статут на пленниците, заловени в Афганистан", те се смятат не за "арестувани" и не за "военнопленници", а за "задържани", на които официално не са предявени обвинения. На практика това означава, че тези хора могат да бъдат задържани в затвора безсрочно. През годините много от затворниците твърдяха, че в Гуантанамо са били измъчвани. Излязоха данни за мъчения с вода, ток и какво ли още не. Днес нещата изглеждат малко по-спокойни, но не по-малко отчайващи за затворниците там.
 Проблемът обаче не е само в затвора в Гуантанамо. Проблемът е и в това, че САЩ вече повече от един век са се настанили на чужда територия и както изглежда, нямат никакво намерение да я напускат. Обама се опитва да закрие затвора в Гуантанамо, но не и базата. Ще успее ли американският президент да излъже кубинците?
 Американската армия се обосновава в залива Гуантанамо още в края на ХІХ век, но официално тази територия преминава под прякото управление на Вашингтон през 1903 година. Съгласно поправката Плат, зависещата по това време от щатите Куба предава тази територия под аренда срещу 2000 златни песо годишно. Тридесет години по-късно договорът е преразгледан и арендата става безсрочна, но срещу близо 4000 долара. Дори и след кубинската революция през 1959 г. правителството на САЩ продължава да изпраща чекове на Хавана, но Кастро не ги осребрява. Куба не признава това споразумение и настоява САЩ да напуснат територията й. Фидел Кастро казва, че пази чековете в бюрото си. През 1964 година Хавана спира водата и тока на Гуантанамо, а днес тази територия е напълно изолирана от останалата част на Куба.
 Дълги години Пентагонът твърди, че базата в Гуантанамо има важно значение за военните. Тя е логистичен център за Четвърти военноморски флот и активно се използва при операции срещу наркотърговията и при мероприятия при природни бедствия. На практика разположената на южното крайбрежие на Куба база позволява на американските военни да контролират целия Карибски басейн. След края на Студената война обаче тази база губи своето значение и в началото на 90-те години тя се използва предимно за подслоняване на бежанци от Куба и Хаити. Твърди се, че общо оттук са преминали над 45 хиляди хаитянски и кубински бежанци. През 1993 г. след безброй протести от страна на правозащитници САЩ признават, че условията в Гуантанамо са нечовешки за бежанците и всички те са преместени на други места, като всички кубинци са върнати на Острова на свободата. След това обществеността на практика забравя за съществуването на базата в Гуантанамо, чиято истински трагична история започва след атентатите на 11 септември 2001-ва. Година по-късно тук се появяват първите затворници в оранжеви роби.
Някога прекрасните тропически места днес са натъпкани с мини - базата я отделят от останалата територия на Куба десетки метри минирана земя. Само тесен проход, който се прострелва от кулите в базата, остава относително безопасен.
 А зад високите стени не стихва всекидневната война. От камерите постоянно се чуват убийствени проклятия на арабски език, в отговор звучат залпове от рок музика. Едни отчаяно продължават своя джихад в единични килии, други се опитват да останат човеци и да не полудеят в този безкраен парад на омразата. Така или иначе, всички тук - и пленници, и надзиратели - са затворници в Гуантанамо. И днес никой не знае колко още ще действа този затвор. Никой не може и да каже кога най-накрая Вашингтон ще върне на кубинците тяхната изконна територия.
 А планове за следвоенното бъдеще на Гуантанамо има. Една от мечтите е тази територия да бъде преобразувана в изследователски център и лечебно учреждение за лечение на тропически болести и епидемии. Ако Куба си върне контрола над базата, тя може да стане втори кампус на латиноамериканската школа по медицина, където студенти от целия свят ще могат да получават безплатно медицинско образование, обещава кубинското правителство. Всъщност това може би било най-доброто упражнение за укрепване на зараждащото се крехко доверие между Куба и САЩ.
 Засега обаче това все още са само мечти.