В отровната среда на стари предразсъдъци . Мюнхенската конференция за мир в Сирия успя заради провала на политиката на САЩ и Европа в Близкия изток
Дума 26. Февруари 2016 , брой: 47
Д-р Сашо Димитров
Неотдавна се състоя Мюнхенската конференция за съгласуване на действията на заинтересованите страни по уреждане на сирийския въпрос. Чуха се обнадеждаващи речи и се подписаха съответните документи. Странно е, че САЩ и Европейският съюз се съгласиха да се проведе тази среща в кратки срокове. Дори се заговори от тяхна страна за някакъв компромис за бъдещето на Башар Асад.
Защо се случи това?
От септември 2015 г., когато Руската федерация по молба на законното сирийско правителство започна да оказва военна помощ и се постигнаха резултати в борбата с терористите в Сирия, настъпиха съществени изменения в световната политическа и военна конюнктура. Стана нещо, което западните политици не очакваха. Русия само за няколко месеца възкръсна в очите на милиони хора като птица феникс и показа, че е била и ще бъде съществен фактор при решаване на световните проблеми.
Крилатите ракети, пуснати от различни носители, с учудваща точност поразяваха целите. Въздушно-космическите сили, макар и с не най-новите средства за въздействие, показаха удивителна бойна мощ и въздействие върху терористите. Сирийската армия възвърна бойната си мощ и печели победи. Това не можеше да не впечатли западните стратези, които почти пет години уж са се борили с ИДИЛ, но в резултат на което терористите стигнаха до покрайнините на Дамаск и обстрелваха с минохвъргачки руското посолство.
Могат ли САЩ и Европа да посочат в коя държава и кога се е случвало това с техните посолства? Може би в Либия, но това не е ли резултат на техните "нежни революции"?
Мюнхен се случи поради това, че позицията на САЩ и Европа спрямо Сирия претърпя провал. На целия свят стана ясно кой се бори срещу тероризма и кой задкулисно го насърчава и помага.
Можем ли да бъдем доволни?
Отговорът е положителен. И на двете страни той беше нужен. На САЩ и Европа - да търсят изход от създалото се неблагоприятно положение за тяхната политика, а на Русия - да изчака и да види доколко са искрени нейните "партньори" в съвместната им борба с тероризма.
Ще си позволим да изкажем сериозни съмнения относно целите, които си поставят САЩ и Европа за реализиране на подписаните споразумения. "По делата им ще ги познаеш!" А тези цели още отсега си личат, че нямат нищо общо с добри намерения за съвместни действия заедно с Русия против терористите в Сирия.
Трябва да бъдем реалисти и да се огледаме какво става в света след 2007-2008 г. ЕС и САЩ поеха път на противопоставяне с Русия, на ограничаване с всички позволени и непозволени средства на нейното възстановяване и развитие. Започнаха тотален икономически и политически натиск и шантаж срещу нея и нейното ръководство.
Няма друга страна, срещу която да се проведени толкова много и толкова всеобхватни противодействия. За какво ли не е виновна Русия? За смъртта на Литвиненко, за липса на плурализъм в страната, за убийството на Немцов, дори за преврата в Украйна! Като следствие от тази пропаганда и на изфабрикуваните от САЩ и Европа клевети се въведоха и санкции! Иран и Куба след толкова години санкции се развиват и се закаляват, та Русия ли ще спрат със санкции на Запада? Ще им напомним, че през войната Русия правеше части на самолетите си от дърво и брезент и биеше "железните месершмити", а и след войната, когато отново я подложиха на санкции, кабините на камионите също се правеха от дърво. Но само за по-малко от 20 години по-късно Съветският Съюз изпрати човек в Космоса, а през 1957 г. свали с ракета "недосегаемия" разузнавач на САЩ - У-2. И това се случи на 1 май, когато хората празнуваха.
Има ли основание да смятаме, че САЩ са се променили? Уви, няма. Та нали Виктория Нюланд носеше на митингуващите на Майдана в Киев сандвичи. Тя какво правеше там, на 6500 км от САЩ? Украйна граничи с Русия. Руснаците и украинците са живели 400 г. в една държава, а САЩ в лицето на Нюландци провокират противоречия между двата народа.
Ключово значение в настоящия момент
за сегашното и бъдещото развитие на международните отношения има Европейският съюз. Предстои му трезва оценка за неговата роля в света, за отношенията и сътрудничеството с Русия.
Трите най-големи войни - с Наполеон, Първата и Втората световни войни, са станали на територията на Европа. Европейските народи не трябва да си позволят нов унищожителен сблъсък. Както и да погледнем в дълбочина, между Европа и Русия няма и не бива да има сериозни противоречия и в икономическата, и в политическата област. Забележителният ген. Де Гол навремето каза: "Да живее единна Европа от Ламанша до Урал." Сега този призив трябва да е: "Да пребъде единна Европа от Ламанша до Тихия океан." Има ли пречки за това? От страна на Русия - няма. Просто Европа трябва да се отърси от два проблема: неблагоприятното за нея влияние на САЩ и предразсъдъците за "руската опасност". На Русия не й трябва нищо от Европа освен сътрудничество и равноправно партньорство. А Европа ще получи много повече. Достатъчно е само да се погледне картата.
А какво да кажем за недалновидната политика на някои руски съседи. Прибалтийските държави получиха своята независимост, като след СССР се навряха в Европейския съюз и НАТО. Когато обаче на тяхна територия постоянно и безпричинно се трупат въоръжени сили на НАТО, това вече не е само тяхна работа. Същото се отнася и за Полша, Румъния и България. В тези държави също се увеличава присъствието на НАТО, като целта е повече от ясна. Разполага се система за ПВО, чиито ракети могат да носят и атомно оръжие. При това тези системи се разполагат на границата с Русия.
Да си спомним 1962 г., когато президентът Кенеди каза на Хрушчов: "Моля, вземете ракетите от Куба, не мога да сдържам нашите военни." Задават ли си държавните мъже на тези страни въпроса как президентът Путин трябва да сдържа военните на Русия, които точно разчитат опасностите от тези действия? Русия понесе тежестта на Втората световна война, ще трябва ли да понесе още един такъв удар?
Особено място в противопоставянето на Русия винаги са заемали Турция и Полша. Днес виждаме, че Турция отново е заболяла от имперски амбиции. В лицето на Русия тя винаги е виждала противник за осъществяването на тези намерения. Турция днес е като "палавото" дете на Европа и на САЩ за противодействие на Русия.
Няма друга държава, която да си позволява такова масово избиване на свои и чужди граждани, които не желаят нейното господство. Дълги години тя води безперспективна война срещу кюрдския народ, но и нея ще загуби. Свалянето на руския СУ-24, обстрелването с артилерия на сирийската територия, и то след конференцията в Мюнхен, показва, че Анкара си го позволява само защото Европа мълчи, а САЩ стои зад гърба й.
Последните атентати в Анкара
все повече приличат на провокация, осъществени от ИДИЛ при затворените очи на Турция. Те не са нужни нито на кюрдите, нито на Сирия или Русия. Нужни са на терористите и на самото ръководство на Турция като оправдание за наземна операция в Сирия. В тази връзка Ердоган не закъсня да заяви, че "Турция ще предприеме всички мерки да се защити". Анкара следва да преосмисли това си поведение. Тя граничи с Русия, а САЩ са твърде далече.
Учудващо е и поведението на Полша. То има исторически характер и е продиктувано както от действията на Варшава, така и на Русия. Ще припомним, че Полша разведе с помощта на папата графиня Валевска, за да се омъжи за Наполеон, при условие, че той ще нападне Русия. Полша участва и в тази война. Кой е виновен, че след нея бе разделена между Австро-Унгария, Русия и Германия. Нима виновна й е само Русия?
Поляците трябва да прочетат внимателно материалите на Потсдамската конференция от 1945 г., за да се убедят на кого дължат своите сегашни граници на запад. СССР се лиши от златните запаси на Германия, които взеха Англия и САЩ, за да има Полша днешните граници. С доста предразсъдъци трябва да се разделят поляците. Други европейски държави, както и ръководството на Европейския съюз, също трябва да преосмислят позициите си в контекста на променящия се свят и залязващата американска хегемония в него. Настоящият момент изисква сериозна и трезва оценка на отношенията с Русия за бъдещото развитие на съюза. Защото бъдещето се вижда в огледалото на миналото.
