Войната. И Турция. За региона ни отдавна са характерни войни, сблъсъци, конфликти и още сблъсъци
Бюлент Кенеш  "Тудей"с Заман"
Дума 24. Февруари 2016 , брой: 45
 
Барабаните на войната започнаха да звучат и в нашата страна... Има дори и ястреби, които твърдят, че вече сме във война.
 Очевидно е, че управляващата клика е потопена дълбоко в абсурдна противозаконност и престъпност, докато се развежда с демокрацията и върховенството на закона и се очертава като неконтролируема власт. И сега тя трябва да увеличи своя деспотизъм, за да се прикрие всичко това за добро. Най-бързият начин да се направи това е да се възползват от благоприятните условия, които една война потенциално може да създаде. "Всички войни са войни между крадци, които са твърде страхливи, за да се сражават, поради което убеждават младите мъже от целия свят да се сражават заради тях", беше казала Ема Голдман, и съвсем правилно.
 Ясно е, че няма друг национален интерес или причина, които да могат да предизвикат Турция да започне свързано с насилие приключение на чужда територия с неизвестни последици, освен нуждите на тази управляваща клика, която е нагазила до колене в противозаконност и корупция. Нещо повече, това не е първият път, когато Турция вижда войни в съседните страни. Така че защо би трябвало да приеме по-различен подход към кризата в Сирия? Уверявам ви, че няма разумно обяснение в контекста на националните интереси.
 Ако няма нищо общо с националните интереси, тогава би било изключително катастрофално за

 управляващата клика                    

която играе основна роля за избухването на кървава гражданска война в съседна Сирия, да въвлича Турция във война като част от непоследователни политики, които преследват в името на своите политически амбиции. Това е особено валидно, ако тази некомпетентна клика се състои от лунатици, които основават своите гениални стратегии на ненаситните си амбиции или които приемат своите необосновани прищевки като факти.
 Всяка война неразривно е свързана с огромни хуманитарни трагедии. Хуманитарният подход естествено изисква от нас да протегнем ръка за помощ към цивилните граждани, станали жертва на трагедиите, които стават до нас. Начинът това да се прави е като се помага на цивилните, които са жертви на война, в сътрудничество с международната общност и в съответствие с международните закони. Ако вместо това се действа с едностранни военни интервенции, непозволени от международното право, това би послужило единствено за разширяване на кризата и изостряне на продължаващата човешка трагедия.
 Като държава, създадена след кървава война за независимост на мястото на империя, унищожена от последващи войни в началото на столетието, турската република знае много добре колко разрушителни могат да бъдат войните. Държавата чинно изпълняваше мотото на Мустафа Кемал Ататюрк: "Ако държавата не е изправена пред лицето на опасност, войната е убийство" и има впечатляващ опит в дистанцирането от опустошителни войни. Макар да е прекарал значителна част от живота си на бойното поле, Ататюрк упорито се въздържа от война и държи на политически решения и дипломация, що се отнася до "Хатайския въпрос", който не беше решен за негово задоволство по време на живота му. По подобен начин Исмет Иньоню, бивш командир с голям военен опит, работи усилено, за да държи Турция настрана от разрушителната атмосфера на Втората световна война, която отне живота на 50 млн. души по света.
 По време на ирано-иракската война, която се проведе между 1980 и 1988 г., Войната в Залива през 1990 г. и нахлуването в Ирак през 2003 г., Турция успя да се опази от въвличане в пламъците на война и демонстрира чувствителността си по отношение на човешките трагедии. Днес не можете да намерите някого, освен няколко психопати, които биха спорили, че ние трябваше да се включим в тези войни. "Войната е продължение на политиката с други средства", казва Карл фон Клаузевиц в книгата си "За войната", съзнателно привличайки вниманието към факта, че политиката и дипломацията имат приоритет в случай на криза.
 Фон Клаузевиц, пруски генерал, следва стъпките на китайския пълководец Сун Дзъ, който е живял преди 2500 г. и може да бъде приет като дядото на науката за стратегия. В легендарната си книга "Изкуството на войната" Сун Дзъ казва: "Върховното изкуство на войната е да покориш врага си без сражения". С изключение на тези, които използват всякакви средства, включително и война, за прикриване на престъпленията като корупция и измама, както и някои социални дарвинисти, които величаят употребата на сила като Адолф Хитлер, никой нормален човек не би прославял войната. Това е така, защото както е посочил Бенджамин Франклин, "Никога не е имало добра война или лош мир". Въпреки това мисля, че казаното от Есхил, драматург, живял в древна Гърция, че

"Истината е първата жертва при война"        

трябва малко да се обнови след изминаването на 2500 г. Защото в днешно време истината е убивана много преди началото на войната. Например все още си спомняме лъжите, които бяха създадени преди войната в Ирак в името на оправдаването на американската инвазия. Това, което управляващата в Турция клика се опитва да постигне чрез контролираните от нея медии в похода за намиране на извинение за навлизане в Сирия, не е по-различно от това, което Джордж Буш-младши направи преди инвазията в Ирак.
 Британският философ Бертран Ръсел е цитиран да е казал: "Войната не определя кой е прав - само кой е оцелял". Ръсел може и да е прав по отношение на войни, при които се разчита напълно на оръжия и вулгарна сила, но това също важи и за периода на подготовка за война. Естествено, такива действия не са оправдани от морала или международното право. Но ако няма сила, която да диктува това, те могат да правят каквото пожелаят по силата на неморалните принципи на политиката, съобразена единствено с реалностите и националните интереси на страната. Ако нямате такава сила, тогава трябва да уважавате легитимността и правилата на международното право при всяка стъпка, която правите в международната област. Очевидно точно това не може да бъде разбрано от амбициозната управляваща клика в Турция по отношение на развитието на събитията в Сирия. Има огромна пропаст между амбициите на тази клика и мощта на държавата или между прищевките на тази клика по отношение на Сирия и легитимните права, които Турция има на основание международното право. Честно казано, Турция няма толкова легитимност и права, колкото има Русия на основание на международното право, която е изключително активна във военен смисъл в Сирия.
 Ами международната общност все още гледа на режима на Башар Асад като на законно управление на Сирия. Фактът, че някои сирийски територии са под контрола на различни въоръжени групировки, не означава нищо според международното право. Русия изпрати войници и оръжия в Сирия по искане на режима на Асад и международното право не го е грижа за руското присъствие в Сирия, доколкото неговите действия са одобрени от режима на Асад. Русия има правото да воюва с опонентите на Асад на сирийска територия и със същата сила може да оказва съпротива на всяка външна заплаха за Сирия.
 Турция, която има обща граница със Сирия с дължина 910 км, няма такива права според международните закони. Единственото легитимно право, от което Турция може да се възползва по силата на международното право, е ограничено като обсег: извършване на преследване по гореща следа и изключително действия срещу онези групи, които организират всяка атака на турска територия от Сирия. Разбира се, мерките, предприети срещу гранични нарушения в съответствие с правилата за участие, са законни по силата на международното право. Всичко отвъд това е просто обикновена фантазия. По силата на каква легитимна покана или необходимост Турция ще навлезе на сирийска територия? Ще бъде ли поканена Турция от режима на Асад или от Партията "Демократичен съюз" (ПДС), на която тя гледа като на терористична организация? Или ще бъде поканена от "Ислямска държава" (ИД), срещу която тя изглежда се сражава, за да задоволи международните си приятели? Ще бъде ли поканена от радикалните групировки, които тя подкрепя срещу режима на Асад? Но нито една от тези идеи не отговаря на условията за легитимност според международното право, освен покана от страна на режима на Асад. Поради което не е изненада, че Съветът за сигурност на ООН с решение, подкрепено от неговите постоянни и непостоянни 15 членове, предупреди и осъди Турция за обстрела на позиции на ПДС в Сирия. Ние трябва да избегнем всякакви форми на авантюристични действия, които не се основават на резолюции на Съвета за сигурност с изключение на охрана на собствените си граници, защита на нашата територия и гарантиране сигурността на нашия народ.
 Безсмисленият тормоз - като задаване на въпроса

"Какво търси Русия в Сирия?"                

- може да звучи задоволително за публиката, но е безсмислен според закона. Така че е нереална глупост да се говори за създаването на 10-километров коридор за сигурност в Сирия, както направи с приповдигната реторика вицепремиерът Ялчън Акдоган. Няма начин Турция да може да направи това, без да се разчита на резолюция на СС на ООН и осигуряване на международна легитимност.
В обобщение, интересите на Турция започват от нейните граници. Сигурността на Турция и турците се поддържа в границите на Турция. Всеки ход отвъд това ще донесе бедствие за страната. Това е моят съвет.