Страхове
Ина Михайлова
Дума 10. Февруари 2016 , брой: 33
Бойко Борисов ще номинира Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Ще го направи, въпреки номерата от селски вечеринки, на които сме свидетели в последните дни и часове, и които разиграва пред нас външният министър Даниел Митов. Ще го направи по няколко причини.
 Първо, няма да позволи втори път да бъде хързулнат в международен план, както го изгъбаркаха вече веднъж с кандидатурата на Румяна Желева.
 Второ, този път няма да мине номерът му с тезата, че "големите началници" трябва да се разберат. Невъзможно е. На Борисов много, ама страшно много му се иска някоя от великите сили, която има право на вето, да се изпусне за кандидатурата на Бокова. Е, няма как да стане.
 Трето, за да покаже, че решава Той, когато и както иска. И не поддава на внушения от какъвто и да било калибър.
 На международна сцена компроматите, които разиграха у нас по адрес на Бокова, не вървят. А и Борисов все пак има инстинкт за самосъхранение. Пробва със сценария "Кристалина Георгиева", но като видя, че не става, разигра драматургия с нейното оттегляне. Хвърлиха ни прах в очите, че преговарят, за да постигнат максимална подкрепа. Всъщност се ослушват дали отнякъде в последния момент няма да изскочи заек... Може и чужд.
 Подкрепата за кандидатурата на Ирина Бокова толкова е напреднала, че Борисов само може да се изложи, ако не я оповести официално. Защо обаче се бави? Прави ли се на мекушав и колеблив? Или наистина го е страх? За посоката? Или да не бъде обвинен, че е пропуснал исторически шанс за България?
 Така е с политиците, които служат на повече от един господар. Страховете, които ги раздират, не са шега работа. Ами ако Го отсвирят? Жалко, че селяндурските Му номера и компроматите насаждат омраза. Но ние, българите, сме такива - все нещо и някой ни разделя.