За джихадистите на "Ислямска държава" започна началото на края. Включването на Турция във войната в Сирия вече зависи само от армията на Башар Асад
Алберт Аврамов
Дума 8. Февруари 2016 , брой: 31
Сирийските правителствени войски в района на Алепо заеха населените пунктове Нубел и Захра, а след това отидоха в района на Салва до турската граница, отрязвайки мащабна групировка джихадисти от основните сили. Дадената операция приключи първия етап на плана за настъпление около Алепо, който предвижда деблокиране на шиитските и християнските селища, които вече няколко години се намираха под пълна блокада и в изолация. Тези населени пунктове сами по себе си са естествени опорни точки за връзка на фронтовите части на правителствената армия при провеждането на операцията за възстановяване на контрола върху цялата провинция и сирийско-турската граница.
 Припомняме, че в провинция Алепо плановете за стратегическо настъпление на сирийската армия включваха именно разчленяване на групировките на джихадистите на две линии с опора на шиитските и християнските населени пунктове, а след това напредване към турската граница. Джихадистите и така наречените "умерени" въоръжени групи не издържаха на съпротивата, и в стратегически план ситуацията се измени буквално за минути. При това боят за самия град Алепо първоначално не бе разглеждан като приоритетен. Голяма част от Алепо, сериозно пострадала от многогодишната война, вече се намира под контрола на Дамаск и няма никакъв смисъл и занапред да се водят изтощителни сражения за всеки дом и всяка ферма.
 Паралелно в района на по-рано деблокираната въздушна база Квейрис тече последователно разширяване на контрола върху територията, може би не толкова бързо, но съдържателно. Няколко населени пункта за ден и

"Ислямска държава" бе изтласкана           

по посока на планините, въпросът за Квейрис вече не е на дневен ред. В него също не стои въпросът за това ИД да пробие по посока на кюрдите и към турската граница.
 Качеството на координацията на действията между сирийската армия на земята и руските ВКС достигна такова равнище, че въпросните операции са станали наистина лесни за осъществяване. Да се напредне няколко десетки километра за няколко дни вече е нещо нормално. Само преди няколко месеца това бе доста сложна операция, която бе планирана само на теория.
 Някои джихадистки ресурси в момента са се изпълнили с видеа, на които "населението на Алепо бяга от руската армия". По стилистика те много приличат на знаменитите кадри "на масовото бягство на албанското население от сръбската армия от Косово", които в крайна сметка доведоха до атаката на НАТО в Югославия. В този момент съпротивата на УЧК бе на практика смачкана, а основните бойни групи обезглавени. Беше необходима помощ отвън, пише в. "Руская Весна".
 

Излизането на правителствените войски на турската граница в района на основните пропускателни пунктове само по себе си е страшно за всичките видове опозиция. А клиновидното разделение на фронта, за което всички знаеха, но никой не искаше да вярва, че е възможно, поставя джихадистките групировки на границата на гибелта. При това трябва да се помни, че никаква "обсада на Алепо" няма, по-голямата част от града вече е под контрола на правителствените войски и отдавна само се говори за приемливи срокове за ликвидиране на крупните опозиционни сили, прехвърлени в този регион от други фронтове през последните два месеца. Джихадистите ясно разбраха посланието - започва началото на края.
 Когато Генералният щаб на Сирия заедно с ВКС на Русия планираха тази операция, в сметките, за което писа многократно в."Взгляд", бе взимана само текущата военна обстановка. А работата е проста - правителствените войски атакуват от Алепо на северозапад и на югозапад по посока на двата съпротивляващи се редица години анклави, деблокират ги, разрязват общия фронт на опозицията, а след това джихадистите може вече

да си пишат завещанието.
 
Така и се случи. Този план бе осъществяван на равнище Генерален щаб и никой не оценяваше политическите рискове. Освен това, както показа времето, ситуацията се разви толкова бързо, че военните не успяваха дори да смогнат на собствения си напредък. А ако някъде настъплението вървеше твърде бързо, с това щяха да изчезнат и много политически рискове.
 В резултат на реализацията на този план политическите и военните позиции на Турция в региона бяха застигнати от катастрофа. Изгубвайки през изминалите две седмици устойчивия контрол върху Идлиб, сега турците губят контрола и по границата в района на Идлиб. Джихадистките групировки, подкрепяни от Турция в Идлиб, започват напълно да губят връзка с Алепо и остават да "висят" на снабдяването от Анкара. Излизането на правителствените войски до граничните пунктове в Алепо физически ще принуди Турция да влезе в играта директно, вече без "проксита" във вида на "тюркменските сили". Именно това са и политическите рискове, които не пресметна сирийският Генерален щаб.
 
Ще загуби ли Анкара целия Кюрдистан?
 
Стремежът на Анкара е концентриран не толкова върху самата Сирия, колкото върху кюрдския проблем. Турция не може да допусне укрепване на кюрдите. А ликвидирането на джихадистките сили от правителствените войски северозападно от Алепо ще лиши Турция от възможността по какъвто и да е начин да влияе върху обстановката в Кюрдистан. А тогава довиждане на Източна Анадола.
 Ситуацията се усложнява от това, че действията на Анкара са импулсивни. Там има твърде много влияния на разнообразни "тайни общества" на президента Ердоган и министъра на външните работи Давутоглу. Там е прието да се смята за доблест онова, което в останалата част от света се смята изблик на емоция.
 Сега, когато победата е почти реална, стратегическата ситуация се е променила дотолкова, че намесата на Турция изглежда напълно вероятна, при което тя ще изисква вече друго военно осмисляне. Интензивни боеве между турски армейски части и кюрдски активисти се водят в центъра на град Диарбекир, предаде кореспондент на РИА "Новости" от мястото на събитието. Според него залпове се чуват из целия град. Към районите на престрелките се насочиха няколко коли на Бърза помощ, явно за да приберат ранените. Боевете се водят в историческия район Сур на Диарбекир, смятан за "столица" на турските кюрди. Районът е отцепен от военните части, те обстрелват позициите на кюрдите. Кметът на града Фиран Анли заяви, че от 70-те хиляди жители на Сур 50 000 са напуснали квартала.
 Турското правителство обяви през декември комендантски час в редица кюрдски райони в югоизточната част на страната - главно в провинциите Сирнак и Мардин. Властите твърдят, че от средата на декември са ликвидирали в хода на военните операции 750 кюрдски бойци. На свой ред кюрдските бойци твърдят, че повечето загинали са случайни жертви от мирното население.
Напълно е възможно Турция да игнорира мнението на "по-възрастните" в НАТО, на първо място, САЩ. Това вече се е случвало. Турското ръководство по принцип не е склонно да се вслушва в колективния разум, предпочитайки да се ръководи от собствени, разбираеми само за него мотиви. Все пак също не трябва да се преувеличават и турските военни възможности. Пълномащабно нахлуване в Сирия за Анкара би било голям проблем, но локална операция в района на Алепо им е напълно по силите. Но все пак срещу тях ще се изправи армията на Башар Асад - укрепнала и мотивирана.