Унгарската позиция за "витринната политика" на Брюксел. Съществува ли опасност разногласията в европейската общност да доведат до създаването на "буферна зона", която може да предизвика разпадането на ЕС
Зорница Илиева
Дума 25. Януари 2016 , брой: 19
И докато някои сериозни наблюдатели открито започнаха да поставят въпроса колко време остава на ЕС до обявяване на самоубийството му, то други, изкушени завинаги от геополитиката като експосланик Уйлям Монтгомъри, с подчертана загриженост говорят за огромната опасност, пред която са изправени балканските страни, ако вместо да действат заедно с призив към ЕС за подкрепа(за да не се окажат изоставени и в крайна сметка използвани като "буферна зона"), предпочетат да си прехвърлят проблемите една на друга. Да, ЕС се намира в зоната на най-голямата криза, която го е застигала от дните на неговото създаване, заради проблемите с миграционните вълни. Да, бежанските потоци откроиха ясно ново разделение в съюза, този път по линията Изток-Запад. Без да се акцентира върху липсата от страна на Брюксел да се направят каквито и да било усилия за запълване на вече съществуващата пропаст ядро-периферия. Да, някои лидери на ЕС като водещата германска канцлерка Меркел без консултации със страни-членки (потърпевши от миграционния наплив) отправи покана към идващите от Близкия изток и Северна Африка за настаняване в Германия. Бързо стана пределно ясно, че ЕС на практика не успя да се справи с миграционния проблем, докато той можеше да бъде управляван и мигрантите бяха малко, а днес не е в състояние да  избегне

 разногласията                           

между страните от Централна и Източна Европа с  Брюксел. Монтгомъри дори си позволява да каже, че "ЕС е къща от карти, която може да се сгромоляса под тежестта на тези проблеми". Преди дни и ексдържавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър в  просторно интервю даде израз на мнението си, че "ЕС най-накрая е отстъпил на доминацията на националистическите сили и е на път да загърби  идеите за регионална интеграция, основана на принципите на отвореното общество" т.е. доброволно сдружение на равни. В крайна сметка се е получило, следствие поредицата от застъпващи се кризи, нещо като "сдружение между длъжници и кредитори", където "първите трудно успяват да спазят ангажиментите си и да търпят правилата на играта, определени от вторите".   Връзката според Кисинджър  между съюзниците вече не е "нито доброволна, нито нито справедлива".
В такава ситуация миграционната криза нямаше как да не открои нови пукнатини и следователно "оцеляването на ЕС е заложено на карта". Никак не е случайно, че този опитен геополитик посочва Унгария като една от страните, които "се опитват да преобърнат ситуацията на подчинение на националния суверенитет на наднационалния европейски ред". Един вид вместо предлаганата от него "обща европейска политика за правото на убежище, която би наложила контрол по границите на ЕС" Орбан имал политика за отблъскване на мигрантите на националните граници.  И даже бил на път да спечели с лекота на своя страна Европа. Защото при тази  мудност на Брюксел планът на Орбан да защити националните си граници от "търсещите убежище" според Кисинджър поставя "на карта бъдещето на Европа". Сигурно затова е особено интересно да се чуе на живо мнението на официален представител на Будапеща като министъра на външните работи и търговията на Унгария, Петер Сиярто, който гостува в София преди дни. Независимо от славата на представител на новото поколение политици в Европа, които говорят прямо и често в противоречие с традиционната "политическа коректност", Петер Сиярто остана верен на дипломатичния тон и наистина направи усилия да защити националните позиции на Унгария по темата "ЕС и предстоящите предизвикателства", без да засяга чувствителността на съседи или други страни-членки, които като Будапеща са потърпевши от миграционните потоци. Не е лесно да си прям и честен в среда, където лицемерието и "политическата коректност" са утвърдени правила и е липса на " бон тон" да се настоява докрай за изразяване на собствени интереси, когато си "малък". Веднага следват обвинения в ескремизъм, радикални действия, които имат разрушителен характер по отношение на ЕС, "путинизъм" или диктатура. Но когато казва, че ЕС не дава сигнали,че е в състояние да защити външните си граници и "само си говори", няма как определението "витринна политика" да не звучи приемливо.
Днешните предизвикателства пред ЕС изискват да бъдем честни, казва Сиярто. Принципно ЕС никога не е имал две лица и никога не се е сблъсквал до момента с подобни проблеми.  Понастоящем ЕС притежава 7-8% от световното население и произвежда 15-16% от световния БВП. В същото време  преразпределя 50% от световните средства за социални грижи и в момента голяма част от тях отиват за прииждащите мигранти. Повечето европейски държави са задлъжнели. При наличието на световната надпревара между регионалните икономически и търговски съюзи става все по-ясно, че ЕС изостава в регионален мащаб и причината е най-вече в многобройната бюрокрация, бавни действия и лицемерни приказки. Докато Русия прави усилия да наложи Евразийския икономически съюз, САЩ подписаха Транстихоокеанското споразумение и имат споразумение за свободна търговия с няколко страни от Азиатско-тихоокеанския регион, а арабските държави се стремят да наложат влияние в Африка и близките региони, ЕС не само изостава, но е и неконкурентоспособен. Препоръката му към България да изгради отношения с Китай, защото "вижте каква банка направиха там, Сърбия се присъедини към нея, а на нас ЕС ни размахва пръст и не позволява такива връзки" звучи някак покровителствено, но самочувствието идва с постигнати успехи. А информациите са, че Унгария ги има.
Всъщност с тези примери за търговско-икономическите проблеми Сиярто очерта първото според него
 
 предизвикателство за ЕС.               

Второто са отношенията със съседите и най-вече войната в Украйна. Тази война е бедствие и води до редица международни загуби. Унгария настоява за запазване териториалната цялост на Украйна и насърчава пътя на диалога за намиране на решение и прилагане на Минските споразумения. Но дали сме сигурни, че те постигнаха нещо до момента, сам се пита Сиярто. Заради санкциите Унгария е загубила 20% от индустриалния си капацитет, 4 млрд. и хиляди работни места, но има други, чиито загуби са повече.  Затова Будапеща настоява за изграждане на прагматични отношения с Москва, защото в противен случай ще се загуби конкурентоспособността и ще се увеличават загубите. В тази връзка той се спря и на политиката на Източното партньорство, където от  6-те държави, приобщени към тази европейска идея, само Беларус няма териториални проблеми. В същото време ЕС налага странни отношения с Минск, докато правото изисква те сами да решават с кого какви отношения да имат и как да се развиват отношенията им със съседите. Включително с Русия. Примерът е новите отношения  между САЩ и Куба, където и санкциите падат, и търговията е на път да се развива прогресивно.
Що се отнася до третото предизвикателство пред ЕС, а именно - енергетиката, това за средноевропейските страни е особено неблагоприятна тема. Имаме ли достатъчно източници в Европа, за да сме независими отново сам се пита министър Сиярто. Двойствената политика на Брюксел тук особено личи. "Южен поток" бе прекратен, спрян, но виждаме, че Германия, Дания и др. подписват договори с "Газпром", предвиждат "Северен поток 2" и това са просто двойни стандарти, убедено твърди унгарският външен министър. 85% от потребностите на газ идват от Русия, Сърбия има 100% зависимост от руски газ, а ЕС не дава отговори по тези въпроси. За унгарската енергетика решението е строеж  на нови ядрени централи и Будапеща ще ги строи съвместно с Москва, независимо че ЕС "иска да сложи прът и в това".
Другото предизвикателство пред ЕС е терористичната заплаха. Време е открито да се говори по тази тема. Никой не казва, че миграцията е равна на тероризъм, но кой контролира и как този процес на мигрантски вълни? Министър Сиярто е убеден, че това не е бежанска криза, а криза с масова миграция. И тя няма скоро да свърши. В крайна сметка чий живот е застрашен, е въпросът. Потенциалните мигранти са онези 30-35 млн., които преживяват по границите на Европа и ако решат, те ще дойдат в беззащитна Европа. Позицията на Будапеща определено е, че част от суверенитета на една държава е да реши кого да пусне и кого не на собствена територия. Унгария е успяла с политиката си на изграждане на стени да спре мигрантския поток и вече единици минават през граничните пунктове. Така е и по правилата на ЕС. Всеки може да влезе с документи, но през официалните гранични пунктове. Не е приемливо мигрантите да имат права да избират къде да живеят и да минават нелегално през границите, да хвърлят камъни, да рушат и оставят боклуци, да унищожават родните си паспорти и всички да искат да са сирийци и т.н.
ЕС не съумя своевременно да създаде ред и условия за справяне с миграционната криза. Сега Германия заплашва Гърция с излизане от Шенген, защото не се справяла с хилядите нахлуващите от морето през островите й. А Гърция твърди, че ЕС не е изпълнил обещанията си за помощ и не е изпратил утвърдените 1800 служители на Фронтекс по гръцките граници. Министър Сиярто подчерта, че уважава гърците, но никой не може да очаква, че Гърция сама може да се справи с този проблем при наличие на 6 хил. км морски граници и хиляди острови. Не е Фронтекс организацията, която може да помогне. Трябват хиляди полицаи и военни, за да се въведе ред при пропускането на мигрантите. Призивът е  да се спре  политиката на покани и съпричастност към онези, които са най-потърпевши. В унисон с усилия за изкореняване на причините чрез умиротворяване на ситуациите в Сирия, Либия, Йемен и т.н.
 Всъщност как да се укрепи в тази ситуация ЕС? Не може да се иска от 28 слаби държави да има силен ЕС. Шенгенската граница трябва да се разшири и България да влезе в Шенген. Да продължи процесът на разширяване на ЕС и тези, които са на външната граница, да пазят цялата зона   с отпуснати средства, повече полиция и военни, които ще са от всички страни-членки. Ясни послания с поднесени дипломатически поздравления за страната ни, че се била справила с миграционния проблем. Ако се питат българите, това едва ли е така и всеки има примери за нарушаване на границите ни, за стълпотворение от мигранти на определени места в столицата и провинцията, за сериозни недоразумения с тях, за трафиканти и престъпни връзки между организираната престъпност в различните балкански страни, която акумулира доста средства от дейности по превеждане на мигрантите през различните граници. Но дали изходът е поемането от страна на България и Македония  на южната линия на защита на ЕС? Кисинджър е убеден, че създаването на обща европейска политика за правото на убежище и контрол по границите на ЕС, а не на националните граници  ще даде възможност търсещите убежище да стигнат в Европа в ред и сигурност и при ритъм, съобразен с възможностите за прием на страните в ЕС. Но ако това не са хора, търсещи убежище, а просто търсещи социални помощи, изповядващи чужди радикални идеи, неспособни да възприемат европейските правила и ценности, завладени от идеите на джихада и т.н? Министър Сиярто е прав, че думите са повече от делата. Но и да се търси решение на принципа

"всяка коза за свой си крак"              

също няма да реши проблемите. Показателно за нас е, че Будапеща има подкрепата на останалите страни от Вишеградската четворка. Чехия предлага на границата с Македония да се изгради "резервна гранична система" със съответно оборудване и персонал, което би ограничило протока на нелегални мигранти към Европа. Причината е, че Турция и Гърция не изпълняват ангажиментите си в това направление. Филтрираща система с наше участие на наша граница? В наш интерес ли е?  Унгария си има идеи, министри, които открито защитават избистрени национални интереси, не се боят да настояват и действат за прагматични политики и отношения с Москва, успяват да отстояват позиции в Брюксел, когато някой "слага прът в колата им", и няма защо да се чудим къде е Будапеща, къде сме ние. И защо "Мерцедес" инвестира там, а не у нас. И защо ще си строят там ядрени централи, а ние все пием "студена вода". Имаме ли отговори? Казва ли ти някой. Казват, че Орбан скоро ще ни посети. Може би той ще ни каже.