Икономически волунтаризъм с фатални последици. Какви са всъщност "възходите" на България през 25-годишния преход
Йордан Съев
Дума 20. Януари 2016 , брой: 15
Страната ни е имала и големи възходи през последните 25 години, сега сме членове на ЕС и НАТО, стандартът не може да се сравни с миналото, заяви вчера бившият премиер Иван Костов в едно телевизионно предаване. Сегашният премиер Борисов тутакси го похвали за думите, докато пак натъртваше, че ако го свалят, повече "няма да им отвори вратата".
Такива дитирамби за "възходите" на България в последните 25 години пораждат желанието да поговорим за стандарта, който "не може да се сравни с миналото". Да, наистина не може.
  След Втората световна война икономиката на България е съсипана. Рязко спада промишленото производство, а отчасти и селскостопанското. Това се отразява върху заетостта и задоволяването на населението с промишлени и хранителни продукти. Въвежда се купонна система, с която се определя колко хляб, сирене, месо и други хранителни продукти може да консумира един възрастен или дете, а също така за обувките, облеклото, а дори за домакински съдове. Тогавашното отечественофронтовско правителство търси изход от положението и приема 2-годишен план (1946-1948 г.), в който се поставя задачата да се достигне довоенното производство. Задачата в общи линии е изпълнена, но това не решава кардинално въпроса със задоволяването на населението с промишлени и хранителни продукти. Това в някаква степен става през 1952 г., когато се отменя купонната система.
 
Успехите на социалистическото планово стопанство
 
В периода 1948-1989 г. в България се изгражда мощна индустриална база. Произвеждат се от гайка и винтче до стругове, трактори, автобуси, камиони, а в определен период и самолети. Стигаме до 2-ро място в света по производство на електро- и мотокари на глава от населението, на първо по цветни метали. От продажбата на военна и специализирна продукция реализираме по 2,2 млрд. долара годишно. Силно развити са химическата промишленост и стоманодобивът. Страната се превръща в строителна площадка. Създават се мощни енергийни източници, включително и първата АЕЦ в Югоизточна Европа. Всички предприятия работят ефективно, поради което внасят големи отчисления от печалбата си в бюджета. Безработица на практика няма. Това позволява да функционират безплатно здравеопазване, образование, ползване на културни ценности, занимания със спорт и туризъм. Освен това предприятията формират и солиден фонд СБКМ (Социално-битови и културни мероприятия), с който се осигуряват столова храна и почивка на символични цени за всички работещи. Кооперираното селско стопанство произвежда в изобилие всякакъв вид продукция, която се предлага на ниски цени в магазините и на пазарите. До 1989 г. има свръхпроизводство на промишлени и хранителни стоки, затова значителна част от тях се изнасят и това ни осигурява положително външнотърговско салдо.
 
Последва възможно най-лошият преход
 
Новопоявилите се демократи издигнаха в догма тезата, че държавата е лош стопанин и всичко трябва да се приватизира. Това за някои отрасли имаше основание, но приватизацията у нас се осъществи по възможно най-лошия вариант. В тогавашната Чехословкия също извършиха приватизация, но по съвсем друг модел. Там намериха наистина стратегически инвеститори, които в заводите "Шкода" например започнаха да произвеждат автомобили на световно ниво и не само запазиха, но и увеличиха работните места. Там не ликвидираха брутално селскостопанските кооперативи, а ги преобразуваха в акционерни дружества. По подобен цивилизован начин се извърши приватизацията в Полша и Унгария. Само у нас тя стана волунтаристично - с тотално разграбване на промишлените предприятия, присвояване и продажба на активите, с ликвидиране на селскостопанските колективи. Съзнателно ликвидирани бяха водещи предприятия, докарали милиарди печалба на държавата. Само "Химко", ДЗУ в Стара Загора, "Балкан", "Булгартабак" да споменем, е достатъчно. Затова последва тотален срив в производството, което доведе до масова безработица и принуди стотици хиляди хора да търсят препитание в чужбина. Затова днес почти всички продукти и храни, които ядем, са вносни.
 
Резултатите
 
По-долу посочвам данни за някои промишлени и селскостопански производства през 1989 и 2014 г. Както се вижда, за 25 г. по нито един показател не само няма прираст, а се забелязва голям спад.
 
МЕТАЛУРГИЯ
 Изделия    1989 г.    2014 г.
 (хил. т)
 Чугун            1523        461
 Стомана      2900        746
 Олово            101,5    67,5
 Цинк              195        56,5
 Алуминий      740,2    65,1
 
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
 Цимент    1989 г.    2014 г.
 (хил. т)     5030        2100   

СЕЛСКО СТОПАНСТВО
 Продукти    19898 г.    2014 г.
 (хил. т)
 Пшеница     5425        3137
 Домати          873        115
 Мляко
 (млн. л)        2438        1267
 Яйца
 (млн. бр.)    2726        1416
 
ПРЕРАБОТВАТЕЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ
 Изделие    1989 г.    2014 г.
 (хил. т)
 Сирене        120,8    42,3
 Кашкавал    34,9        20,1
 
Това се отразява и на потреблението, което също бележи сериозен спад.
 
ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛНИЕТО
 (за 1 г.)
 Продукт      1989 г.    2014 г.
 Хляб            183 кг    97,8 кг   
Месо            77,8 кг    32,2 кг
 Зеленчуци 117,1 кг    39,3 кг
 Плодове      84,8 кг    44,8 кг
 Захар            34 кг        7,8 кг
 Яйца           255 бр.    140 бр.
 
Може да се посочат данни и за останалите промишлени и хранителни стоки, при всяка една от тях има сериозен спад. Да не говорим за образованието и здравеопазването, които станаха на практика платени. Науката е направо сритана в ъгъла. Това са "възходите" на изминалите 25 години, г-н Костов.
 
Какъв е възможният изход от трагедията
 
Решаваща роля трябва да изиграе т.нар. Национално отговорен капитал и да докаже, че той е по-добър стопанин от държавата. Той е обединен в няколко асоциации, но те се изявяват повече на политическата сцена, отколкото на икономическата, а трябва да бъде обратното. В банките е натрупан огромен финансов ресурс, поради което те свалят лихвите по депозитите дори до отрицателни. Това води до понижаване на лихвите и по кредитите, така че финансирането на проекти вече не е проблем. Освен това могат да ползват средства от еврофондовете и кредити от чуждестранни банки, където лихвите са много ниски. Въобще на ход е Национално отговорният капитал. Неговите асоциации трябва да се обединят и да подготвят 2-3-годишен план, с изпълнението на който да се достигне производството от 1989 г., а през следващите години да го надмине. Може би тогава ще се осъществи предвижданият от правителството 4,5% икономически ръст за 2016 г. и няма да е необходимо да се взимат нови външни заеми. Впрочем така и не се разбра за какво са взети.
Не е основателно бизнесът да се оплаква от недостига на кадри, той трябва да се включи във финансирането на тяхната подготовка. Защото държавата не е длъжна да подготвя кадри, фактически безплатно за бизнеса, който сам за себе си е по-богат от нея. Навремето към всеки по-голям завод имаше училище, в което се обучаваха работници за него. Като пример ще посоча училището към Завода за металорежещи машини в София, но такива имаше още в много други отрасли.
 Държавата също е в дълг към икономиката. Една от спирачките към по-нататъшния икономически растеж е затруднението в реализацията на продукцията. Виждаме как някои чужди дипломати у нас се грижат за интересите на бизнеса на техните държави - в ущърб на нашия. Това води до огромен размер на натрупаните междуфирмени неразплащания, които вече са близо 70 млрд. лв. Потреблението на вътрешния пазар е силно свито, затова трябва да се търси реализация на външните пазари. В това отношение повишена роля трябва да изиграят българските търговски представителства в чужбина. Трябва да се рекламират активно не само туристическите ни обекти и да се набляга на "алкохолния" туризъм, а също така нашите промишлени и хранителни продукти. Тази дейност в момента у нас е просто занемарена.