Държава на бухалките
Ина Михайлова
Дума 16. Януари 2016 , брой: 12
Всичко започна с бухалки...
Мислехме, че страшното е минало. Че са назад годините, в които се свивахме и тръпнехме.
 Уви, не!
 Лекар стрелял по деца, защото вдигали шум. Журналист пребит с бухалки. Таксиметров шофьор намушкал с нож клиент. Разцепиха с бухалки главата на студент. Брутално смачкаха от бой бременна жена. Пушка, бухалки, нож, бухалки, метален бокс и бухалки... Страх, ужас, арогантност. И агресия от всеки ъгъл. За няма нищо. Или за много.
 Баркодът днес е бухалка.
 Мачкат ни всеки ден. Удрят и ритат. С повод и без повод. И така ни се иска да застанем зад нещо чисто и истинско, справедливо и почтено. Има ли? Може би се намира. Трудно, дори невъзможно.
 Озъбване, погром, злоба и завист. И какво ни е като хората да попитаме? Лекарите ли? Тях ги бият, а те стрелят. Няма кой да ги защити и да ги постави в нормална среда. Пациентите ли? За тях лекарства все няма. И лечение няма... Учителите ли? Образованието ли? Родителите ли? Икономиката ли?
 Навсякъде ни цакат, тарашат и премятат. Мизерия, ниски доходи, безработица, тарикати на дребно. Скърцат със зъби и муфтят.
Искаш да се оплачеш в полицията, пращат те в девета глуха. Ако не протестира за пари, търси начин как да ги изкара. А ти искаш защита. От бухалката, която дебне в тъмния вход на последната панелка по разбитата квартална уличка.
 Опреш до съда, а там те връщат в изходно положение. Не си по мярката и по калибъра, няма справедливост, която да ти подхожда.
 Всичко е оставено на самотек - докато и докъдето изкара. Безхаберие, безочие. Нечовешко просто. А Тя, властта, се хили, забавлява, есемесира, не й пука и приглася на бухалките от ъндърграунда.
 Как, как да дишаш в такова безвремие? Кой да ти даде глътката въздух? Днес медиите са бухалки, а бухалките - медии. Толкоз е простичко. Има добри и лоши медийни бухалки. Зависи на кого и срещу какво се кланят. И вместо някому да прави впечатление, че всичко се изражда и гине, че потъваме и не се вижда добро, Тя, властта, удря ли удря. И се подиграва, и се гаври, и се хильосва.
 "Спрете да вървите след мен като патици!", дума на млади наперени репортерки Бойко Борисов. А те пак отърчат подире му, държат микрофони и се хилят като метреси на властта. И медиите, и обективността им, да прощават част от колегите, и те в кюпа на общата помия. Там жълтеникаво сайтче на местна почва громи де кого свари. Е, громените и те не са стока, но и громителят мяра няма. Тук други "капацитети" през час ни озонират с агресия и простотия до Бога. Стигнахме ли най-сетне дъното? Или може, още може. Държавата си имала мафия, а мафията - държава. Все тая.
На мой гръб си изкарват парите, думаше Борисов за лошите медийни бухалки преди време. А днес? Същите се превърнаха в близалки. Венцехвалят Го и Тя, властта - къде политическа, къде икономическа, ги ползва срещу когото, когато и както й изнася. Да удрят, да ликвидират, да пръскат зловоние и пошлост. Да размазват лошотията и като капак да даянят от всичко накуп.
 Кое ни е свястното в тази държава? Как при всеобщата, потресаваща и повсеместна простотия да застанем зад свястното? Где е то? Всичко е омешано, сбъркано, омазано. Досущ като Понички с катран.
 Живеем в държава на бухалките.
 Всичко започна с бухалки.
 И пак с бухалки изглежда ще свърши.
 Това е нашето правораздаване.
 
Бел.ред.
Съдът във Враца пусна вчера задържаните за убийството, бе съобщено снощи. Пуснати са с мярка “домашиен арест”. Адвокатите на обвиняемите били пледирали, че не може да се твърди, че смъртта на момчето е настъпила вследствие на побоя, докато не бъде получен резултатът от аутопсията. Защитниците пледират смекчаване на мярката на домашен адрес, понеже извършителите имали чисто криминално минало и уседнал живот във Враца, нямало основание да се вярва, че ще извършат отново престъпление или ще избягат.