Евроатлантизъм. Андрей Пантев
Дума 13. Януари 2016 , брой: 9
В ДПС скандала Лютви Местан се обяви едва ли не за месия на някакви евроатлантически ценности. Формулирани при това като философия "анти Русия". Какво значи евроатлантически ценности? Няма такива, има общочовешки ценности. Хората, които са между Атлантика и Западна Европа, не са по-стойностни като човешки същества от японците, австралийците и китайците. Никой не е дал дефиниция на тези ценности, освен идеята, че на Запад човекът живее за себе си, а на Изток човекът живее за държавата. Това е доста спекулативно, защото и четирите религии, които днес доминират като духовност в нашия свят, са родени исторически, а до известна степен и философски, вън от Европейския континент. Така че към евроатлантическите ценности може да бъде причислен и колониализмът, за който днес се разплащаме с голямо закъснение, но доста болезнено в съвременния свят.
 Какво значи да следваме евроатлантическите ценности и как това се връзва с патриотизма? Патриотизмът не е професия, не е субсидия и не е хонорарна каса. Но патриотизмът преди всичко не е изолация от една общност, каквато и да е тя. Цялата драма тук е какво означава защитата на национален интерес. А това означава не да преметнеш съседите си, а да изпитваш чувство за достойнство и себезначимост, която да не е свързана с фанатична мания за изключителност. Патриотизмът се учи още на бабино коляно, след което се развива от училище, от армия, от университет, от семейство и пр. Често пъти патриотизмът обаче е прикритие на диктатура. Хитлер започна в началото да набира скорост и власт с идеята, че германците са унижени, че са поставени на колене, че са обявени за победена държава, дори когато немски войски още се намират на територията на Франция. Аз съм един от малкото историци, които правят разлика между патриотизъм и национализъм. Патриотизмът е преди всичко любов, а не агресия. Спекулативните словесни комбинации за евроатлантически ценности нищо не означават тогава, когато те до голяма степен принизяват собствения национален облик, който, без да е най-великият в света, е нещо различно от условното понятие на такива ценности.
 Често пъти защита на национален интерес означава реакция на другите по-значими, да не кажа велики сили. Веднага щом се породи някъде, не само в Европа, усещане за съобразяване с националния интерес, веднага се спретват демонстрации и безредици. Неотдавна такъв опит беше направен в Унгария. Тя беше на мушката. Там тези инициативи се провалиха. Обикновено защита на национален интерес означава да отстояваш това, което смяташ, че е най-добре за твоята страна, независимо в каква коалиция участваш и член на какъв съюз си. А ние с охота приемахме доста активната подкрепа на Турция за нашето членство в НАТО и тогава не мислехме за тази заплаха, която сега съществува.
 САЩ напълно постоянно обявяват, че навсякъде по света имат интереси и ги защитават. Защото се приема, че са най-могъщата страна, въпреки че последните пет войни, които водиха, завършиха с неуспех. Тяхната цел е да се изградят напълно марионетни и подвластни им режими. Преди 20 години нямаше диктаторски режим в Южна Америка, който да не бе подкрепен от САЩ. Драмата на съвременната самоличност на нациите е, че всяка от тях, която се опитва да прояви воля за различие, за свой облик, е обявявана за недемократична. А демократични са онези, които са съюзници на САЩ - като например демократичната Саудитска Арабия.
 Западът много обичаше Русия на Елцин, когато към него течаха водопади от злато и финанси. Тогава Русия беше демократична страна. Тези дни по телевизията чух колко лошо било, че Русия възвръща предишната си мощ. Все пак не говорим за Съветския съюз. Какво укорително има в това, че Русия възвръща предишната си мощ? Иначе тя трябваше да бъде разпарчетосана на автономни малки региони, каквато беше между другото целта и на Хитлер. В момента обаче една Унгария има огромен стокооборот с Русия, понеже й е изгодно и никой не казва, че това нейно собствено решение е антидемократично. Докато нашият национален исторически порок е да слушкаме. Да не би случайно да ни вземат за болшевики, за русофили и прочие. Но както съм го казвал и друг път, всички тези, които временно ни използват като територия, тайно ни презират за това използване. Навремето всяко руско семейство ядеше по един буркан българска продукция. Изгубването на всичко това не би било толкова драматично днес, ако всяко френско семейство ядеше по един буркан български грах и купуваше цигарите "Стюардеса". За жалост не се получи така. Тревожно е, когато се съсипва едно производство, без да бъде заменено с нещо, ако не по-ефективно, то поне равно по стопански и финансов ефект на предишното. Ние просто живеем чрез докарвачество. Затова разрушихме цяла България - от кльона през заводите до летните кина.