Дързост и рахат
Георги Георгиев
Дума 12. Януари 2016 , брой: 8
Към новото полско правителство на десницата има много критики заради фактическото овладяване на обществените медии и Конституционния съд. Особено се отличиха председателят на Европарламента Мартин Шулц и еврокомисарят по дигиталната икономика Гюнтер Йотингер. Във ФРГ се чуха дори призиви за налагане на санкции на Полша.
Вижте обаче как реагират поляците на тази критика отвън. Веднага бе извикан германският посланик във Варшава във връзка с "антиполските изказвания на германски политици". Министърът на правосъдието Збигнев Жобро пък написа отворено писмо до Йотингер, в което го съветва "да внимава с оценката за поляците" и че "нямал намерение да отговаря на глупави забележки за Полша, когато са изречени от чужди политици".
У нас последният път, когато български политик реагира на изказване на чужденец за страната ни, беше в неделя, когато лидерът на БСП Михаил Миков настъпи по петичките френския посланик Дьо Кабан. Последният си позволи в публична изява в Пловдив да дава политически оценки за дейността на български правителства, които хвърлят сянка върху БСП. Но Миков е опозиционен политик. У нас някак е прието, че на американците или европейците може да се опъват само опозиционерите. Нали това им е работата. За тях е едва ли не безопасно да го правят.
 Абстрахирайте се от конкретния казус с Полша и си задайте въпроса: възможно ли е българско правителство, ако смята, че е право, да реагира така остро и решително на критика, която идва от европейски структури или от Германия. А? За какво говорим тогава? След като дори не можем да си представим подобна смелост, себеуважение и дързост от страна на управляващите, за какво уважение можем да говорим спрямо България? Полша може и да не е права в случая, но показва характер и ще бъде уважавана. У нас е точно обратното. Дори когато сме прави, както беше в случая с "Южен поток", а преди това - с малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", българските политици предпочетоха да бъдат послушните деца на Европа. Резултатът е като в оня виц за солта, боя и т.н. Да не говорим за скандала около Лютви Местан, където външният ни министър с половин уста призна, че Турция се меси във вътрешните ни работи, но така и не се чу посланикът на южната ни съседка да е извикан, да му е връчена нота, не дай, Боже, да бъде натирен от страната, както май е по-редно да се направи, ако наистина е прекрачил рамките на дипломатическия си ранг. Обаче - не. Рахатът е по-важен. А достойнството? Него кучета го яли.