Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2016 17:26 - Полша в европейската политика. Новото правителство явно поставя националните интереси над всички
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове:
0



Полша в европейската политика. Новото правителство явно поставя националните интереси над всички
Зорница Илиева
Дума 11. Януари 2016 , брой: 7
Когато "The Eсonomist" или в. "The New York times" пишат, че "Полша е новото главоболие на Европа" или че "Полша завива надясно и това тревожи мнозина в Европа", това едва ли означава нещо друго, освен че с идването на власт във Варшава на консервативната "Право и справедливост" са започнали промени, които са пореден етап в наблюдавания с внимание процес на дълбоки европейски трансформации, а това не е по вкуса на всички. Не става дума само за открояването на сериозни пукнатини между западната и източната част на ЕС, както и между Севера и Юга. Става въпрос за наличието на разногласия как да се начертае политиката на ЕС в условията на поредица от кризи, които се наслагват една върху друга. Особено по въпроса за бежанските неволи, които показаха, че Брюксел просто не е в състояние да разработи и приложи на този етап адекватна политика, която да се приеме от европейските граждани и да гарантира сигурността им.
 В противовес новият полски премиер Беата Шидло веднага след изборната победа заяви, че "ще провежда политика, от която да спечелят най-много гражданите на Полша", и нареди да се свали знамето на ЕС от залите и институциите, където заседава правителството или висшите чиновници. "Заседанията да стават на прекрасния фон на бяло-червеното национално знаме" е мотивировката на решението, но този сигнал за различна, национално
отговорна, както казваме у нас, политика бе разчетен в ЕС като проява на евроскептицизъм и охлаждане на отношенията между Варшава и Брюксел.
 Всъщност "Право и справедливост" спечели парламентарните избори с 37% и това й осигури възможността да управлява сама за първи път след 1989 г. и след 8-годишна опозиция, докато в парламента няма лява политическа сила. В Европа и САЩ не скриха изненадата от това решение на полския народ, защото БВП на страната от 2007 г. е нараснал с 1/3, което осигурява на Полша място на водеща сила в Източна и Централна Европа, където е най-голямата икономика. Страната има име на стабилна и преуспяваща, с проевропейска ориентация и сериозно дипломатическо влияние, което е в пряка връзка с демократичните принципи и спазването на върховенството на закона, което е обявен приоритет и на сегашното правителство. Но редица негови политики се определят като откровено леви и с антинеолиберални уклони. Редица анализатори твърдят, че Ярослав Качински, лидер на "Право и справедливост", е поклонник на унгарския премиер Виктор Орбан. Партията на Качински, който постави начело на правителството считаната за по-умерена, но малко популярна Шидло, спечелиха вота на последните парламентарни избори, защото предложиха прости, конкретни политики на поляците, които не разбраха какво им е донесъл в личен план възхваляваният икономически растеж. Те просто доказаха на практика, че са уморени от непрестанни скандали, неизпълнени обещания и прояви на корупция, с които бе дамгосано правителството на "Гражданска платформа". Обещания за повече разходи за социални помощи, повече детски надбавки, намаляване на данъците за по-бедните, програми за заетост по региони, повишаване на минималната работна заплата и намаляване на възрастта за пенсиониране, както и желанието да се обложат активите на банките с 0,39% през 2016 г., както и върху супермаркетите, са в основата на успеха на изборите. Още повече, че зад тези политики застанаха полската провинция и католическата църква, т.е. разнородна коалиция от националисти католици, ревностни борци срещу корупцията, земеделци, консерватори по идеи, хора, които смятат, че държавният контрол е спасението от поквареността и злоупотребите на "новите поляци".
 Освен откровено левите политики, партията "Право и справедливост" демонстрира не само защита на консервативните обществени ценности, но и се обявява открито срещу еднополовите бракове, абортите и оплождането ин витро, което е изискване на католическата църква. За нея Качински казва, че "църквата и нейното учение са основа на полската национална идентичност" и още "ръка, вдигната срещу църквата, е ръка, вдигната срещу Полша". Нещо много близко и до изказвания на Орбан за християнския характер на унгарското общество, което като цяло не приема натиск "да живее с хора, с които не иска".
 Ето в това отношение позициите на Полша и Унгария, а всъщност на цялата Вишеградска четворка, съвпадат и те заедно се противопоставят на т.нар. квотен принцип за разпределение на бежанци сред страните-членки на ЕС. Предишното полско правителство на "Гражданска платформа"  бе приело да приюти 7 хил. мигранти, но настоящото отхвърли категорично такава възможност. Неговите привърженици участват в проправителствени демонстрации с лозунги като "Бог, чест, родина" и пеят патриотични песни от времето на "Солидарност" като "Нека Полша да е Полша". Да не говорим за факта, че полски националистически настроени младежи горят чучела на ортодоксални евреи във Варшава. Макар и единични, това са сигнали за промяна в нагласите на полското общество, част от което настоява за малко повече грижа за националните интереси, а не само съобразяване с наставленията на Брюксел и Вашингтон. И докато и Качински, и Шидло не спират да повтарят, че те са за ЕС и по никакъв начин няма да предприемат каквото и да било за  напускане или за разпадането му, има политолози, които твърдят, че новото полско правителство се стреми да подкопае влиянието на ЕС в полза на САЩ и НАТО, като служи на отбранителната им промишленост. Така се разчитат и някакви усилия на Варшава да попречи на сближаването на Германия с Русия. Като пример се сочи старата идея на Юзеф Пилсудски от времето между Първата и Втората световна война, която е наречена "Междуморие" и е имала точно такива цели. Може би затова и немалко наблюдатели са убедени, че появилите се разногласия на Полша с ЕС относно миграционната криза са всъщност опити на Варшава "да се освободи от Брюксел".
 В същото време се оказва, че полският министър на отбраната е на мнение, че армията от 80 хил. трябва да стане 150 хил., за да се осигури адекватен отговор на заплахите. Според него главната опасност за сигурността на Европа е украинският конфликт, където главната роля за него е на Москва и затова трябвало да се създадат нови 3 бригади за източната граница на Полша. Без значение, че някои икономисти във Варшава твърдят, че "в Киев е ад и там никой няма пари за нищо" и те настояват полското правителство да си търси дължими от Украйна 5 млрд. евро.
 Полша винаги е била възприемана от Брюксел и Вашингтон за "стожер на цялото идейно скеле на новата европейска интеграция" след Студената война. Великите, казват, че изпитвали угризения на съвестта, че често в миналото са предавали интересите на страни като Полша и затова днес поддържат "сливането й в едно цяло с културно-историческата й люлка". До момента, в който страната е заплашена от процедура заради контрола над медиите, който предприе "Право и справедливост". ЕС може да лиши Полша от право на глас в решенията на ЕС, защото полският парламент прие закон, поставящ медиите под контрола на държавата, т.е. на управляващата партия и постановяващ назначаването без конкурс на ръководителите на обществените медии. Мотивите на полския парламент са, че така се отнема възможността за едностранчиво отразяване на информационните потоци и изпадането под влияние на чужди интереси. По същия начин бе подменен и съставът на Конституционния съд и поставянето там на свои хора. Ще се съобрази ли Полша с протестите в страната и острите реакции на международни неправителствени организации и ще чуе ли гласа на ЕС? Ще смени ли Шидло след някой и друг месец Качински или "полската Меркел" ще си остане лице на "Право и справедливост"? Въпроси, които на този етап нямат отговор. По-същественото е, че Вишеградската четворка, воглаве с Полша, дават основание с изразени становища и политики, че "това не е само полски проблем", защото "традиционната демокрация е в криза", както се изрази и в София експрезидентът Александър Квашневски. Сега времената наистина не са нормални и ако ЕС не намери отговор на европейските проблеми, ако не защити подобаващо постижения и вековни ценности, страни като Полша и Унгария, заедно с Чехия и Словакия ще търсят опора в традиционния националистически уклон, ще подгряват патриотични чувства.
 В крайна сметка самият ЕС търси начин да съхрани себе си и не е ясно дали това няма да се окажат националните държави, а не федерализацията, какъвто бе замисълът. Стига да не се получи отново стара и нова Европа, т.е. център и периферия, която да е буфер за съществуващите опасности. Полша дали има отговор на такива въпроси или ще го играе "всяка кокошка за свой си крак"? Новото правителство подава разнопосочни сигнали, отхвърля искания на британския премиер Дейвид Камерън, а после се споразумява с него относно социалните помощи за полските мигранти на Острова, но явно поставя собствените си интереси над всичко. По това спор няма.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3035536
Постинги: 3517
Коментари: 2407
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031