Борисов загърби националните ни интереси, заради американските. Как беше изпратен в небитието "големият шлем" в енергетиката
Дума 11. Януари 2016 , брой: 7
Антон Гицов
   
 В предновогодишно интервю Бойко Борисов  засегна темата за печалната съдба на трите българо-руски енергийни проекта от "големият
 шлем".

Нефтопроводът "Бургас Александропулос"
 
Премиерът заяви, че проектът бил спрян защото "представляваше сериозна опасност за екологията". Истината обаче е по-друга. Бойко Борисов заговори за спиране на проекта още преди да му бъде изготвена екологична оценка. На 6 декември 2009 г. той заяви, че петролопроводът е проблем за екологията в региона, и че така или иначе не бил изгоден за страната ни, защото "България просто е един път, откъдето минава един тръбопровод. Минава една тръба от единия до другия край на България и толкова". Но България не беше само територия, през която минава "една тръба", тя имаше заедно с Гърция по 24.5% от акциите на създадената за тази цел международна проектна компания "Транс Балкан Пайплайн". Премиерът даже изрази  увереност, че няма как екооценката да е положителна. Но екологичната експертиза от 5 октомври 2010 г. от консултантите на проекта - ILF Consulting Engineers и Environmental Resources Management (ERM) се оказа положителна. Тя съответно беше

връщана неколкократно
 
за дообработка от българска страна, като в края на краищата Министерството по околната среда и водите (МОСВ) все пак беше принудено на 3 ноември 2011 г. да я приеме и потвърди официално. Същевременно в пресата излезе информация, че само от транзитни такси България ще печели минимум 35  млн. дол. годишно, а при пълен максимален пренос на 65 млн. т. годишно страната ни според експерти би трябвало да получава до 300 млн. дол. Това без приходите от продажба на ток, обслужване с катери и създаване на близо 1000 работни места.
 Всичко това нямаше значение. На 11 юни 2010 г., без да дочака резултата от еко оценката след среща с посланиците от ЕС, премиерът съобщи, че
 
  България се отказва
 
от участие в проекта за петролопровод. В тази връзка гръцкият вицепремиер Теодорос Пангалос заяви, че нефтопроводът Бургас-Александруполис се е оказал в задънена улица, поради това, че "в съседна България побеждават политически сили, които са под силното влияние на Запада и че транснационалните петролни компании, "свързани с американското правителство", използват всички средства за това проектът да не бъде реализиран.
 Между другото България плати солидна неустойка заради отказа си да изпълнява проекта, като на всичко отгоре "Транс Балкан Пайплайн" продължава да съществува, защото руската и гръцката страна не желаят да излязат официално от проекта, и ежегодните разходи по издръжката на компанията ни струват в някои от последните години до 700 000 лева годишно.

  
 АЕЦ "Белене"
 
 Премиерът хвърли вината за провала на проекта за АЕЦ "Белене" върху правителството на Тройната коалиция. Оставили на ГЕРБ да подпише някакъв неясен договор, без да се знае кое колко струва. Многомилиардният проект бил така заченат, че да не може да се осъществи.
 Нещата обаче стоят малко по-другояче. Вярно е, че правителството на тройната коалиция, ръководено от Сергей Станишев, не си беше свършило добре работата и носи определена вина, но нищо на пречеше на правителството на Бойко Борисов да седне на масата на преговорите с Москва и да договори необходимите и липсващи параметри и проектът да тръгне. Самият Бойко Борисов, една година още с идването на ГЕРБ на власт, беше ентусиазиран по отношение на АЕЦ "Белене". През май 2010 г. той заяви, че "АЕЦ "Белене" може да се превърне в

един от най-значимите
 
и големи проекти както на Балканите, така и в Европа" и през октомври същата година, че "строителството на АЕЦ "Белене" e изключително важно за България". Още същата година той поиска твърда цена от Русия и такава му беше дадена през 2010 г. -  4 млрд. евро, плюс максимално възможна ескалация от 2,3 млрд. евро, или общо 6,3 млрд. евро, като при тази цена, според руските изчисления, централата ще се изплати за 20 години. През март 2011 г. той потвърди наново " Ще строим АЕЦ" Белене", как няма да не го строим". И изведнъж една година по-късно обрат на 180 градуса: през март 2012 г. той заяви: "АЕЦ "Белене" няма да се строи. В Белене има един гьол, една дупка". Това за проект със сертифицирана площадка и изградени съоръжения, за който вече са похарчени 1,35 млрд. лева, които отиват на вятъра.
 За да си обясним обрата в позицията на българския премиер, следва се върнем във времето назад, когато се решаваше съдбата на АЕЦ "Белене". В средата на септември 2010 г. след посещение на енергийния министър Трайчо Трайков в САЩ се появиха съобщения, че американската "Уестингхауз" е изразила готовност да участва във всеки ядрен проект в България. Тогава и беше положено началото на

изключителния натиск
 
от страна на Вашингтон САЩ да изместят Русия от българския ядрен пазар. На 21 октомври 2010 г. американският посланик Джеймс Уорлик, имайки предвид "Уестингхауз", заяви, че е по-изгодно за България да построи нови 7-ми и 8-ми реактори на "Козлодуй", отколкото да строи "Белене". На 1 март 2011 г. в среща у нас с Бойко Борисов помощник-държавния секретар на САЩ  Филип Гордън разви тезата за необходимостта България да диверсифицира енергийните източници. На 5 февруари 2012 г. на четиричасово посещение в София долетя държавният секретар Хилари Клинтън, която в среща с Бойко Борисов постави въпроса за необходимостта от енергийната независимост на България, а три дни след нея, на 8 февруари, в София пристигна нейният специален пратеник по енергийните въпроси за Европа Ричард Морнингстар, който проведе срещи с Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев, по време на които призова България да намали енергийната си зависимост от Русия и да диверсифицира ядрената енергетика. Резултатът от тази мощна американската офанзива не закъсня: на 16 март 2012 г. Бойко Борисов съобщи, че е разпоредил спиране на строителството, ден по късно той заяви, че "шансовете Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ "Белене", са "нулеви" и на  28 март, без още да е готов анализът на HSBC, обяви официалното решение на правителството за спирането на проекта АЕЦ "Белене".
  

   Газопроводът "Южен поток"
  
 За провала на "Южен поток" премиерът Бойко Борисов обвини в интервюто си "пуча", който спретнали на ГЕРБ; "пуча", това са масовите демонстрации из цялата страна през януари-февруари 2013 г. срещу високите цени на тока, довели до оставката на правителството на ГЕРБ. "Ако ГЕРБ не беше паднал от власт - каза премиерът, - щеше да се строи. Той беше изгоден за България, тогава я нямаше кризата в Украйна. С президента Путин се бяхме разбрали и за цени, и начина, по който ще се строи, с конкурси, по европейски правила."
 Значи нашата страна е спряла проекта, не защото не е отговарял на изискванията на "Третия енергиен пакет", както често твърдяха управляващите, а по чисто политически причини, свързани с Украйна. Битката на двете велики сили САЩ и Русия за влияние и надмощие в Украйна щеше да бъде предрешена в полза на Русия, ако беше построен "Южен поток" и така проамериканските политически формации в Украйна загубиха основния си коз - да бъде държана в шах Москва. Затова и начинът да се спре проектът беше той 

да бъде торпилиран
 
в най-важното и същевременно най-слабото и политически податливо на влияние звено - България. Разбира се, правителството на Борисов би могло да защити българския национален интерес, като не се поддаде на външнополитическия натиск за спирането на проекта, но затова се иска гръбнак. Други страни не се подадоха на натиск. След като Австрия подписа договор с Русия за строежа на част от газопровода на нейна територия, тя беше упрекната от Вашингтон, че така се нарушавало "трансатлантическото единство срещу руската агресия", на което австрийският президент Хайнц Фишер отговори "Никой не може да ми каже, защо един газопровод, който се планира да минава през страни от НАТО и ЕС, не може да бъде изграден в Австрия". А унгарският парламент, въпреки силния американски натиск, прие закон, който позволява строежа на газопровода на унгарска територия, без да е необходимо одобрение от ЕС. Тези две държави са пример за това как се защитава национален интерес и за България все още не е късно

да възроди проекта
 
особено след провала на алтернативния "Турски поток".
 В сегашното си интервю българският премиер призова "Да не ругаем Европа и американците за това, че е спрян "Южен поток". Сигурно би казал това и по отношение на другите два проекта от "Големият шлем" и би бил прав - не Европа и американците спряха тези проекти. Яснота по този въпрос внесе вицепремиерът Румяна Бъчварова, която на 15 януари 2015 г., коментирайки нейното и на Бойко Борисов посещение във Вашингтон през юни 2014 г. и неотдавнашно посещение у нас на американския държавен секретар Джон Кери, заяви следното: "Нека да не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три големи енергийни проекта - на газопровод, нефтопровод и ядрен проект.   Това е силно политическо действие, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори. В световно отношение това е изключително важно решение."