Рекордно за рекорда
Аида Паникян
Дума 5. Януари 2016 , брой: 2
Казват, че когато цифрите и числата говорели, дори боговете мълчали. Затова няма начин да се премълчи поредният български негативен рекорд - през 2015 г. у нас са родени по-малко деца, отколкото дори в следвоенната 1945 г. От друга страна, едва ли това е изненада. Държава, в която не се произвежда нищо, слага прът в колелото на туризма и селското стопанство, чиято хазна се пълни само от увеличени данъци и такси, едва ли е в състояние да създаде продукт. А няма ли продукт, няма потребление, има безработица, а неграмотността расте неудържимо.
 Със затягане на коланите или предлагане на постни пици, с увеличаване на пенсионната възраст или създаване на временни работни места, при това с европари, едва ли младите хора биха получили сигурността на европейските си връстници и биха се решили да раждат деца. Не и докато бебешка количка струва повече от минимална заплата. Очевидно дори прехвалените ни автомагистрали - гордостта на Борисов, не са в състояние да дадат сигурност на българските граждани. А по тях така и не потекоха дългоочакваните и обещавани от премиера потоци от инвеститори и инвестиции.
 И каква сигурност, щом близо 3/4 от "спестяванията" на хората са под 1000 лв.?

Обяснението е, че в края на 1944-та и в началото
на 1945-та мъжете на жените са заминавали на фронта.

на икономическия фронт. Можеха поне да оставят СВОИ дечица тук да им харчат еврото.

Тогава (1944 и1945) инстинктът за продължение на рода е бил по-силен, жаждата за живот е била по-силна и въобще народът е бил по-силен, отколкото днес.