Доктрина ли?
Андрей Пантев
Дума 2. Декември 2015 , брой: 278
Тези дни чух историчка да казва, че най-голямата беда на България в момента е, че сме загубили националната си идентичност. Но идентичност се губи тогава, когато я имаш. Не може да имаш идентичност - историческа, културна, езикова, емоционална, и да я загубиш. Ние винаги сме били под заплаха от корозия и поради това се появяват и различни деривати на българския етнос. Идентичността е част от едно културно наследство, на историческото наследство на един народ. Понеже нашият идентитет е роден в Средновековието, той  невинаги може да издържи предизвикателствата на модерния национализъм.
 В началото на ХХ век нас ни погубва липсата на чувство за равновесие. Ако България се беше разширила надолу към Тракия, щеше да бъде почти средиземноморска страна чрез Беломорието и дори да бяхме загубили "Струга града, мамо..." Току-що мина годишнината от Ньойския договор. За разлика от времето на Сръбско-българската война, ние тогава загубихме чувството за равновесие. В спомените си проф. Кацаров казва как в нашия печат пишело, че България не може без Солун, не може без Охрид, не може без Скопие. Оказа се след това, че може. Това чувство за политическо равновесие се губи, когато нашите победи при Тутракан и преди това, най-вече при Одрин, ни дават впечатление за всемогъщество и максимализъм, който накрая ни счупи главата. И след 1913 г. никой не иска да влезе в съюз с България, защото ние имаме претенции - основателни, разбира се, но към всичките си балкански съседи. Именно поради това ние се съюзяваме с реваншистките сили в Европа и на Балканите, каквито са Австро-Унгария и Германия през Първата световна война и Тройният пакт през Втората.
 Сега забравяме, че и след двете войни България е победена страна. Има един саркастичен израз на Бисмарк: "Италианците искат нови територии, без един век да са загубили някоя война". Горе-долу така излиза и при нас. Не може да не бъде наказан един противник. Какво искат да внушат новите ни корифеи - Англия и Америка, да дадат територии на своя противник България за сметка на своите съюзници Гърция и Югославия? Не е нужно да си велик историк, за да видиш тази проста логика. Сега се появяват националисти, искат си Западните покрайнини, Македония, какво ли не. Обаче те първо трябва самите да участват, ама не с телевизионни предавания, в приобщаването на българските земи. Нямали сме били доктрина. Доктрина се появява тогава, когато има среда и условия за нейното осъществяване. Като толкова милеят за Западните покрайнини, тези хора да станат учители, свещеници, адвокати, учени в тези земи, за да сеят българското слово, а не от телевизора да вадят саби и да се упражняват в юридически красноречия.
 Защо Турция има доктрина - неоосманизма? Все още не съм прочел книгата на Давутоглу, но предполагам, че не е толкова глупав този професор да казва, че Турция трябва да стигне до стените на Виена в териториален смисъл. Неоосманизът е идея да се възстанови културното присъствие на Турция в бившите османски територии, и то не само с джамии, а с медресета, с езикови особености и пр. Затова тази книга трябва да срещне решителен отпор. Но тя не е, както се представя примитивно, постулат, че утре "Александър Невски" ще стане джамия или пък Пазарджик - Татар Пазарджик. Струва ми се, че при това недопустимо представяне на книгата в БАН председателят на академията и министърът Танев не знаеха какво говорят. Имам чувството, че самият автор би се чувствал леко неудобно от такова венцехвалене. Но в крайна сметка една книга може да бъде опасна, когато по страниците й има отрова. По същото време имаше представяне на книгата на Дарина Григорова в тържествената зала на Военния клуб и мисля, че там имаше много повече и много по-съвестни хора, беше пълно с правостоящи.
 В момента обаче Турция така го е "закършила", че дори американците като че ли не смеят да застанат зад нея. Европа й обещава сега 3 милиарда заради бежанците, падане на визи - по същия начин обещаваше на Украйна... Просто всяка антируска проява се поощрява. Турско-руските отношения само при Ататюрк са били в добро състояние. Но веднага след Освобождението, колкото и парадоксално да звучи, отношенията между Русия и Турция се подновяват, защото Турция се чувства измамена. Тогава Западът, особено Англия, поощряваше Турция да се съпротивлява срещу отделянето на България, но когато Русия нападна Турция, Англия не си мръдна пръста, с изключение на една кратка морска демонстрация. Турция е страна с потенциал, което никой не отрича. Но според мен свалянето на руския самолет беше много сериозен гаф, най-вече срещу интересите на Турция, подклаждан от някой друг.