Защо Турция не ни залива с бежанци?
Иво Атанасов
Дума 28. Ноември 2015 , брой: 275
Че на земята няма справедливост, е известно от хилядолетия, но последните събития разочароваха и онези, които вярваха, че ще я срещнат поне на небето. Оказа се, че едни имат право да си го пазят, а на други не бива и през ум да им минава да го сторят. Само от януари до август т.г. 101 военни самолета на Турция са извършили 1306 нарушения на гръцкото въздушно пространство, като в 28 случая дори са прелетели над територията на южната ни съседка. Гърция обаче не си е позволила да свали нито един. Не толкова защото и двете държави са в НАТО, а тъй като вероятно си дава сметка какви ще бъдат последиците от такъв инцидент.
 През пролетта на 1999 г. небето над Кюстендил вреше от чужди самолети, които точно там правеха завой, след като са пуснали бомбите си над тогавашна Югославия. А в Горна баня натовска ракета дори отнесе покрива на къща. В този случай южното командване на пакта официално призна, че е нарушило въздушното пространство на България. Тогава военното дело не беше поверено на земеделци и армията ни имаше потенциал да удари някой бомбардировач, още повече, че все още не бяхме в НАТО. Но и ние се въздържахме.
 Защо обаче турците си позволиха да свалят руския "Сухой"? Възторжените думи на наш генерал как те дали ясен знак, че пазят небето си, са приказки за наивници. Сирия и Турция отдавна спорят къде точно минава границата помежду им. Навярно руснаците летят по сирийски карти, а турците - по свои, и оттук идват различните версии за мястото на поразяване. Но дори и "Сухой" да е прекосил онзи турски "нос", врязан в сирийските планини, това е било за броени секунди. Кога го засякоха, кога го предупредиха, кога успяха да получат разрешение от премиера си да го свалят! А и бомбардировачът се е връщал от мисия, вече е бил без опасен товар и пилотите на турските изтребители са виждали това. По никакъв начин не е бил заплаха за хора или обекти.
 Все по-непреодолимо е впечатлението, че става дума не за нелеп инцидент, а за търсена провокация. Тепърва ще се разбере кой я е организирал. За нас най-важно е какви ще бъдат последствията за България. Ние сме едва ли не благодарни на Турция, че не ни наводнява с бежанци, както постъпва примерно спрямо Гърция. Пуска ни в пъти по-малко, колкото да ни подскаже, че може да стане много по-зле, ако не сме на нейна страна. А ние бързаме да се реваншираме, като настояваме да се увеличи, също в пъти, финансовата помощ от ЕС за Турция. И дори в Европейския съвет пледираме да се подкрепи турското искане за установяване на зона за сигурност в Северна Сирия. Правим го даже след оценката на Доналд Туск, че идеята е нереалистична. "Мога да разбера защо на Турция са й нужни зони за сигурност - казва полякът, председател на Европейския съвет - но аз нямам илюзии."
 Не бива и ние да живеем с илюзии. Турция иска зона за сигурност в Северна Сирия, най-вероятно за да може с нейната благословия и занапред да върви в едната посока оръжие, а в другата - евтиният петрол на "Ислямска държава". Но най-вече, за да държи под контрол развитието на болезнения за нея кюрдски въпрос. Навярно неслучайно тези дни беше размахана публикуваната още през 2006 г. в списанието на Пентагона "Armed Forces Journal" т.нар. карта на Ралф Питърс под заглавието "Как може да изглежда по-добре Близкият изток". В нея се предвижда създаването на държава "Свободен Кюрдистан", която да отхапе територия и от Турция. След свалянето на руския бомбардировач мнозина смятат, че и Москва ще се присъедини към усилията кюрдите да получат правото на своя държавност. Това едва ли е съвсем реалистично, защото кюрдската независимост би засегнала сериозно и Иран, а тази страна е основен съюзник на Русия в региона. Същевременно обаче Москва обективно няма интерес през Близкия изток да минат газопроводи и нефтопроводи, които да накърняват нейното господстващо положение върху доставките за Европа. На Вашингтон също не му е най-голямата мечта страните от ЕС да се домогнат до по-евтини енергоносители от Катар или Саудитска Арабия, защото това би им позволило да конкурират собствената му икономика. Не се знае дали в някой момент големите и сега противостоящи си интереси няма да се напаснат до такава степен, че Анкара да се окаже потърпевша.
 Турция няма как да не мисли за този вариант. И да не се опитва чрез тайни съглашения още отсега да си гарантира компенсации, ако кюрдите получат своя държавност. А компенсациите неизбежно ще са за сметка и на България. Доведохме се дотам, че на Русия вече не можем да разчитаме. Не бива да имаме илюзии, че и САЩ ще са на наша страна при конфликт между София и Анкара. Ето как се оказваме може би не най-апетитната, но все пак най-беззащитната хапка. В този контекст съвсем логичен е въпросът защо Турция не ни препълва с бежанци. Дали пък не ни пази за себе си?
 
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info