Ефектът на бумеранга. Само промяна в политиката на САЩ и на Европа към Близкия изток може да намали риска от още тероризъм
Дума 25. Ноември 2015 , брой: 272
Джефри Сакс в "Проджект синдикейт"
 
Терористичните нападения срещу цивилни, независимо дали става дума за свалянето на руския самолет над Синай с 224 загинали пътници, ужасяващото клане в Париж, отнело 129 човешки живота, или трагичния бомбен атентат в Анкара, убил 102 мирни активисти, са престъпления срещу човечеството. Техните извършители - в конкретния случай "Ислямска държава" (ИД) - трябва да бъдат спрени. За да стане това, трябва да имаме ясна представа за корените на тази безмилостна джихадистка мрежа.
 Колкото и да е болезнено да признаем, Западът и особено САЩ носят голяма отговорност за създаването на условията, в които ИД процъфтяваше. Само промяна в американската и европейската външна политика по отношение на Близкия изток може да намали опасността от още тероризъм.
 Неотдавнашните атаки трябва да бъдат разбирани като ужасен и неволен резултат от тайни и явни военни действия на САЩ и Европа в Близкия изток, Северна Африка, Африканския рог и Централна Азия, целящи да свалят режими и да издигат на тяхно място други, изгодни за западните интереси. Тези операции не само дестабилизираха съответните региони и причиниха още по-големи страдания. Те също така изложиха на голяма опасност от терор населението на САЩ, ЕС, Русия и Близкия изток.
 На обществото така и не му бе разказана истинската история на Осама бин Ладен, "Ал Кайда" или за възхода на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия". Започвайки от 1979 г., Централното разузнавателно управление (ЦРУ) започна да мобилизира, набира, обучава и въоръжава млади сунити, които да се бият срещу Съветския съюз в Афганистан. ЦРУ масово вербуваше хора от мюсюлманските общности (включително в Европа), които да създадат многонационалните сунитски въоръжени сили, наречени муджахидини, и да ги мобилизира да прогонят от Афганистан съветските неверници.
 Произхождащият от богато саудитско семейство Бин Ладен бе нает да помага с ръководството и съфинансирането на операцията. Това бе типично за операциите на ЦРУ - да се разчита на финансиране, осигурено на бърза ръка от богато саудитско семейство и от приходи от контрабанда и търговия с наркотици.
 Наблягайки на идеята, че това е свещена война в защита на земите на исляма (Дар ал ислам) от другоземци, ЦРУ създаде опитна военна сила от хиляди млади мъже, откъснати от домовете си и готови за битка. Тази военна сила и идеологията й са в основата на сунитските джихадистки бунтовнически движения, в това число ИД. Въпреки че първоначалната цел на джихадистите бе Съветският съюз, днес в списъка на неверниците са САЩ, Европа (особено Франция и Обединеното кралство) и днешна Русия.
 В края на 80-те, със съветското изтегляне от Афганистан, някои части на муджахидините се преобразуваха в "Ал Кайда", арабската дума за "база". Наименованието се свързва с военните съоръжения и тренировъчните полигони, изградени за муджахидините от Бин Ладен и ЦРУ. След съветското оттегляне названието "Ал Кайда" започна да променя смисъла си и да се използва вече не за обозначаване на военната база, а на организацията, ръководеща джихадистите.
 Ефектът на бумеранга за Америка започна да се усеща през 1990 г. при първата война в Персийския залив, когато САЩ създадоха и разшириха военните си бази в "Дар ал ислам" и по-конкретно в Саудитска Арабия, откъдето е тръгнал ислямът и където се намират най-светите му места. Поради това американското военно присъствие бе истинско проклятие за джихадистката идеология, която ЦРУ толкова се стараеше да разпространи.
 Непредизвиканата война на Америка в Ирак през 2003 г. пусна духа от бутилката. Не само че войната бе започната въз основа на лъжи на ЦРУ. Целта й бе и да създаде предвождан от шиити режим, подчинен на САЩ. Това бе анатема за сунитските джихадисти и многото иракски сунити, които бяха готови да посегнат към оръжията. А не толкова отдавна САЩ, Франция и Обединеното кралство свалиха от власт Муамар Кадафи в Либия, а САЩ си сътрудничеха с египетските генерали, които отстраниха излъченото чрез избори правителство на "Мюсюлманските братя". След жестокото потушаване на мирни протести през 2011 г. от президента на Сирия Башар Асад САЩ, Саудитска Арабия, Турция и други регионални съюзници помогнаха да избухне въоръжен бунт, който вкара страната във все по-влошаваща се спирала от хаос и насилие.
 Опитите за съставяне на легитимни правителства и дори най-елементарната сигурност се провалиха многократно и в много случаи имаха пагубни последици. И обратното, събарянето на стабилните, макар и авторитарни, правителства на Ирак, Либия и Сирия, и дестабилизирането на Судан и други части на Африка, смятани за враждебни към Запада, до голяма степен подхраниха хаоса, кръвопролитието и гражданските войни. Именно тази суматоха позволи на ИД да превземе и да запази контрола си върху територии в Сирия, Ирак и части от Северна Африка.
 Необходими са три стъпки за побеждаване на ИД и други войнствени джихадисти. Американският президент Барак Обама трябва да спре тайните операции на ЦРУ. Използването на ЦРУ като секретна армия за дестабилизиране има дълга и трагична история на провали, всичките скрити от обществото под мантията на потайността на агенцията. Слагането на край на причинения от ЦРУ безпорядък ще спре нестабилността, насилието и омразата към Запада, които подхранват тероризма в днешно време.
 Второ, САЩ, Русия и другите постоянни членки на Съвета за сигурност трябва незабавно да спрат вътрешните си противоборства и да установят рамка за мир в Сирия. Те имат общ и неотложен интерес да се противопоставят на ИД, тъй като всичките са жертви на терора. Освен това военни действия срещу ИД могат да бъдат успешни, само като бъдат легитимни и подкрепени от Съвета за сигурност на ООН.
 Рамката на ООН трябва да включва незабавен край на съпротивата срещу Асад, която САЩ, Саудитска Арабия и Турция продължават да оказват; прекратяване на огъня, въоръжени сили, които да се противопоставят на ИД със санкция на ООН; политически преход в Сирия, продиктуван не от САЩ, а от ООН с консенсус за подкрепа на ненасилственото политическо възстановяване.
 И накрая, дълготрайното решение на регионалната нестабилност се крие в устойчивото развитие. Целият Близък изток е засегнат не само от войни, но и от все по-задълбочаващи се проблеми на развитието - недостиг на питейна вода, суша, висока младежка безработица, лоши образователни системи и други сериозни пречки.
 Нови войни - особено ако са подкрепяни от ЦРУ и водени от Запада - няма да решат нищо. Вместо това трябва да има увеличаване на инвестициите в образование, здравеопазване, възобновяема енергия, земеделие и инфраструктура, финансирани от региона и глобално - това е истинският ключ към изграждане на по-стабилно бъдеще за Близкия изток и света.
 
* Джефри Сакс е преподавател по устойчиво развитие, по здравна политика и управление и е директор на Института за Земята в Колумбийския университет в Ню Йорк