Новият статус на Русия. Самостоятелната руска намеса в Сирия сложи точка на американската хегемония
Дума 21. Ноември 2015 , брой: 269
Петър Куцаров
Операцията на военно-космическите сили на Русия в Сирия ни направи свидетели на ново явление в международния живот - практическо раждане на прокламираната от Кремъл многополярност на света. С други думи, самостоятелната руска намеса в Сирия сложи точка на световната американска хегемония. Невероятно! Довчера считан за изцяло изолиран, днес руският президент е желан и търсен от западните лидери събеседник. Руските и френските военноморски сили действат като съюзници, както по времето на Втората световна война. На този фон Западът и САЩ продължават да твърдят в своите коментари в тази връзка, че Путин избрал грешен път, водещ към затъване в сирийското блато, че Москва не се грижела за световните интереси, а за съдбата на Башар Асад. Според официалната трактовка на Москва руските действия в Сирия са
превантивен удар
по забранената в Русия "Ислямска държава" и другите терористически групировки. Външният министър на Русия Сергей Лавров обяви, че убийството на руските граждани на пътническия самолет, който катастрофира на Синайския полуостров в Египет, е равнозначно на атака срещу Москва. В официалното руско изложение намира място тезисът за подкрепа на сирийския президент Башар Асад като единствена сила, имаща легитимно право, готовност и при това физическа способност да се бори с ИД по суша.
Трябва специално да се подчертае важният психологически момент: преди години подобна операция изглеждаше въобще невъзможна. Знаеше се, че Кремъл поддържа Асад дипломатически, хуманитарно и с пропаганда и оръжие. Никой не си е помислял, обаче, че Москва може да изпрати бойна авиация в подкрепа на Дамаск. Кога въобще в последното десетилетие Русия е провеждала военни операции в далечната чужбина? При това постави целия свят пред свършен факт. Може да припомним първоначално уж ефектния, но в края на краищата неудачен опит за овладяване на Косово. Оттогава вниманието на Кремъл е съсредоточено върху вътрешно руски проблеми и близката чужбина.
Наред с главната задача - заявка за
равнопоставеност със САЩ
на международната арена, Москва преследва и друга, не по-малко важна цел. Русия показва на международната общност, че изграждането на нови взаимоотношения със Сирия може да стане не чрез разрушаване на съществуващия държавен ред, не чрез унищожаване на действащия лидер. На фона на образа на Америка и американския президент като разрушители и унищожители на държави и държавни ръководители въпреки международното право, образът на Русия и руския президент е друг. Това е образ на съзидател, демиург на нов подход в решаването на сложни международни проблеми, какъвто е сирийският.
И още нещо. Военното сътрудничество между Москва и Париж вече е факт. Предстои официална визита на френския президент в Русия. САЩ сами се поставиха в такава ситуация, та им се налага да се съобразяват с новата роля на Русия. И първите стъпки вече са налице. Макар и трудни, контактите между американските и руските военни ще продължават, диалогът Лавров - Кери ще се задълбочава.
Къде е България?
Нашата страна изпадна в тежка изолация заради действията на недалновидните си ръководители. Президентът, външният и военният министър, изживяващи се като ястреби в борбата срещу Русия, продължават да се държат твърдо за вече неактуалния антируски пеш на американската администрация. Те даже не искат да знаят за предишните позиции на България в Сирия, за съществуващото по-рано сътрудничество, за подготвените у нас кадри, за смесените бракове. Национално отговорната политика трябва да се съсредоточи преди всичко върху интереса на България, да подготвя и дири икономически изгоди за нашата страна в последващото развитие на събитията не само в Сирия, а и в Близкия изток.
