Бюджет`2016 - нагъл опит да се купи управленско безвремие. Изказване в НС при първото четене на проектозакона на 19 ноември т.г.
Дума 21. Ноември 2015 , брой: 269
Проф. Румен Гечев
 В този проектобюджет е подменена основната цел с условията за нейното постигане. На стр. 8 пише "Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси". Тук ни се предлага цел поддържане на фискална дисциплина и постигането на определени бюджетни параметри (основно бюджетен дефицит) като самоцел, а не като условие за икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт на българите. Това противоречи на практиките в ЕС, където бюджетната политика се разглежда като един от двата основни стълба на икономическата политика, т.е. като условие и средство за постигане на определени цели, свързани с растежа на БВП и подобряване благосъстоянието на хората.
Ето, в Бюджет 2016 на Германия пише, че основна цел е "насърчаване на заетостта, инвестициите, индустрията, сигурността на гражданите и по-добри обществени услуги". И целият бюджет е изграден по тази логика, в т.ч. примерно заделянето на около 20 милиарда евро за бюджетни инвестиции за стимулиране на икономиката. Сравнителният анализ на приетите бюджети в ЕС показва, че с изключение на Германия, другите страни от ЕС не залагат на непрекъснато свиване на бюджетните дефицити далеч под границите от 3-те процента...
 Какъв е смисълът от нулев бюджетен дефицит, ако икономиката буксува, безработицата расте и основните публични услуги са недофинансирани? С така цитирания приоритет правителството ни показва, че

не е наясно с фундаменталната разлика

между бюджетна и фискална политика и че за разлика от другите ни партньори в ЕС, вместо реални приоритети ни предлага бюджетни показатели и продължаващи усилия за "фискална консолидация". Странното е, че на стр. 12 в проектозакона правителството само стига до абсурдността на този приоритет, защото прави извода, че "През първата половина на 2015 г. икономическата активност в развитите страни беше подкрепена от ниските цени на петрола, по-бавните темпове на фискална консолидация и по-благоприятните условия на пазара на труда". Похвален извод. Но защо развитите страни забавят фискалната си консолидацията, за да си осигурят икономически растеж, а нашето правителство предлага обратното - ускорена фискална консолидация и то при положение, че състоянието на бюджетните ни показатели е по-добро от повечето страни от Съюза. Изглежда правителството не е чуло, че има план "Юнкер" на ЕС, който мобилизира над 300 млрд. евро за допълнително инвестиране чрез публично-частното партньорство. В този бюджет няма инвестиционен фонд, сложен е кръст на доказано полезния опит от 2014 г., когато бяхме заделили 500 млн. лв. за инвестиции в слабо развитите региони на страната.
    Дълбоко погрешна е заложената за периода 2016-2018 г. тенденция за свиване на дела на бюджета и в частност на бюджетните разходи в БВП. През последните четири десетилетия страните от ЕС поддържат дела на бюджетните разходи в БВП в границите на 45-50%, като по правило този процент е по-висок в условията на криза и в следкризисен период, когато държавата поема допълнителни функции по стимулиране на икономиката за излизане от кризата и за поддържане на достатъчен икономически растеж. Във Франция, например, този дял през 2015 г. е 57%. Сравнителният анализ на новите бюджети на страните от ЕС както водещи, така и бившите соцстрани, показва, че категорично налагана тенденция е увеличението на дела на бюджетните им разходи в БВП, при спазване на ограничителните критерии от Маастрихт. По-скоро, бавно и балансирано намаление на дела на държавните дългове в БВП, който сега остава средно 75-90% от БВП.
В новия си бюджет 2016 г. Германия залага увеличение на бюджетните разходи със средно 2.5% -3% годишно, т.е. изпреварващо спрямо очаквания растеж на БВП.

Другата разлика с България е

че там това се съчетава със заложено изискване за увеличение на дела на бюджетните приходи, така че това да осигури балансиран бюджет. Българското правителство и тук ни предлага противоположно и очевидно грешно решение - подхожда по обратния начин, опитва се да отчете нисък бюджетен дефицит, но при намаляващи бюджетни приходи спрямо БВП. Немският подход означава фискална дисциплина при развитие, докато тук вносителите ни предлагат нисък дефицит при лазеща по дъното икономика.
 Днес управляващите ни предлагат нещо уникално за практиката на другите страни от ЕС - да се движим в обратна на европейската и световната практика посока - да свиваме дела на бюджетните разходи в БВП - от под 39% тази година на рекордно ниските нива от 37% през 2018 г...
За нашата страна значението на фискалните инструменти имат особено силно роля, бих казал те са единственият ни шанс за провеждане на смислена макроикономическа политика. Обяснението е много просто - ние сме в Паричен съвет, който забранява провеждането на монетарна политика от страна на Централната банка. Следователно, единственият ни шанс за някаква степен на управление на българската икономика и реализацията на стратегически цели с пазарни средства е фискалната политика. За съжаление, този проект няма дори елементи на такава политика, той ни предлага един обикновен бюджетен план със сравнително балансирани отделни показатели, като бюджетния дефицит, например. Но този план по никакъв начин не е обвързан с развитието на българската икономика и не мобилизира ресурсите на държавата за реализацията на определени приоритети на развитието. Приоритети, които следва всяка уважаваща себе си държава. Тук няма приоритети, няма и механизми за тяхната реализация.
 
    Напълно сбърканата политика

за намаляване на дела на бюджетните разходи в БВП води до заложен срив и в основните сектори на икономиката ни. Така например в периода 2016-2018 г. този дял намалява за отделните пера на бюджета, както следва: образование (от 3.6% на 3.4%), здравеопазване (от 4.5% на 4.4%), отбрана и сигурност (от 3.7% на 3.5%), икономически дейности (от 6.5% на 5.5%, замразява се делът на социално осигуряване, подпомагане и грижи на 13.2% от БВП. Как така, когато са приети конкретни директиви на ЕС за увеличение дела на разходите за образование до нива поне от 4.5% от БВП, нашето правителство залага движение в обратна посока. В МС не са ли чували за стратегическите цели на Европа, за изграждане на икономика на знанието, за това, че безапелационно е доказано от стопанската история, че излизането от криза и осигуряването на устойчиво развитие изисква изпреварващо увеличение на разходите за образование и наука.
И докато ни се предлага да намаляваме разходите за образование от 3.6% на 3.4% от БВП, този дял в Чехия е 4.5%, Унгария 4.7%, Франция 5.7%, Финландия и Швеция по 6.8%, Великобритания 6%, а в Дания дори 8.8%. У нас държавната субсидия за наука намалява както в относителен дял - от 0.16% от БВП 2014 г., на 0.15% - 2015 г. и 0.14% от БВП през 2016 г., така и в абсолютен размер - от 128.8 млн. лв. 2014 г., на 125 млн. лв. 2015 г. и слиза до 122.8 млн. лв. следващата 2016 г.
     Като категорично заставаме зад необходимостта от спазване на критериите на ЕС за максимално допустими нива на бюджетния дефицит и на държавния дълг, т.е. спазването на общоприети принципи на фискалната дисциплина, ние

не виждаме аргументи и анализ

доказващи необходимостта България на всяка цена да се движи към балансирани бюджети в тези трудни условия. Да, Германия може да си го позволи като водеща европейска икономика и като страна, която доста успешно обвързва монетарната политика на ЕЦБ във Франкфурт със своите икономически интереси. Но даже Германия в последните четири десетилетия е имала не повече от 3-4 години балансирани бюджети, т.е. даже за нея умерените бюджетни дефицити са били елементи в политиките им за ускорено икономическо развитие. Даже и днес бюджетният дефицит на Великобритания е -4.6%, на Испания -4.4%, на Франция -4.1%...
Най-опасно за бъдещото на българската икономика е това, че балансирането на бюджетните показатели по приходната и разходната част се осигурява не от работеща и развиваща се икономика, а от

главоломно нарастване на държавния дълг

По същество, само за три години 2016-2018 този дълг се удвоява и достига почти 30% от БВП. Вече посочихме, че няма никакви приоритети и че се замразяват социалните плащания. Но даже и тази мизерия се гарантира с цената на 16 милиарден дълг, която ще легне върху плещите на нашите деца и внуци. Лошата новина е, че веднъж вкарана в такава стръмна спирала на задлъжняване, нашата страна няма как да се измъкне лесно от такава мъртва хватка. Нали на всички ни е ясно, че няма как тази тенденция да бъде обърната през 2019 г. или 2020 г., т.е. днешните грешни решения ни тласкат по нанадолнището на теглене на нови и нови нарастващи заеми... Този нечуван по размерите си дълг от 16 млрд. лева ляга като воденичен камък върху българската икономика. Защото проблемът е не само и даже не толкова в размера на дълга, колкото в очевадния факт, че тези чужди пари не отиват за осигуряване на инвестиции чрез публично-частно партньорство, нито за възраждане на българското образование и наука, нито за повишаване на конкурентоспособността на българските фирми. Те ще потънат в неефективни административни разходи, ще гарантират рекордни доходи за кръговете от привилегировани от властта фирми, трупащи милиони от обществени поръчки, и разбира се, ще гарантират оставането на власт на сегашните управляващи.
 В тази връзка буди недоумение заложената уговорка в проектозакона за Бюджет 2016 г. фискалният резерв в края на годината да не пада под 4.5 млрд лева. Как така, та нали само преди месец МФ отчете, че резервът е достигнал рекордните 11 млрд. лева. Фактически правителството ни казва, че освен новия дълг от 5.3 млрд. лв. през 2016 г., то си запазва правото да похарчи и 6.5 млрд. лв. от резерва! Това прави общо 11.8 млрд. лв. за следващите 12 месеца. Този фискален комфорт за правителството при провалени реформи в МО и МВР, при задънената улица в пенсионното осигуряване и здравеопазването, при крещящите проблеми в образованието и науката, окачествяваме като нагъл опит да се купи управленско безвремие за ГЕРБ и неговите подгласници в управлението.
    Този бюджет ни предлага запазване на неадекватната система от плосък данък, който освен другото е рекордно нисък и не изключва от облагане дори работещите бедни - хората с минимална работна заплата. Многократно сме подчертавали, че няма развита или бързо развиваща се страна, която да не е с прогресивно данъчно облагане. Защото то, първо, осигурява по-големи бюджетни приходи и, второ, смекчава социалната поляризация.

Средното ниво на пределния данък

за богатите в страните от ЕС е около 50%, в отделни страни като Франция, ФРГ, Дания и др. значително повече. На практика, Чехия и Словакия излязоха от системата на плоския данък, въвеждайки двустепенна система на облагане, а Унгария разшири данъчната база на облагане и продължава да прилага двустепенна структура на корпоративното доходно облагане - то достига 19% от печалбата. Другите няколко източноевропейски страни с плосък данък имат диференцирани ставки ДДС за основни хранителни стоки и/или за лекарства и детски стоки. За разлика от България. По последни данни на Евростат България е страната от ЕС с най-силна социална поляризация, за което основен принос има плоският данък.
 БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ категорично няма да подкрепи този Проект за Бюджет 2016 г., защото той:
 1. Не отговаря нито на състоянието и предизвикателствата пред българската икономика, нито на политиките и стратегическите цели на ЕС.
 2. С него се заявява, че държавата абдикира от преките си ангажименти да създава адекватни условия за икономическо развитие.
 3. Абдикацията на държавата е съпроводена с трупането на колосални държавни дългове и стопяване на фискалните резерви на страната.
Този бюджет трябва да бъде отхвърлен, защото с него се демонстрират управленска немощ, липса на идеи и пълна незаинтересованост към съдбата на българските граждани и на българския бизнес.