Масовото следене не е верният отговор в борбата срещу тероризма
Дума 20. Ноември 2015 , брой: 268
Джон О. Бренън "Ню Йорк таймс"
Това е нещастен, но лесен за предсказване ритуал след всяка нова терористична атака: определени политици и чиновници, без да се бавят, използват трагедията за своите собствени нужди. Казаното в понеделник от Джон Бренън, директора на ЦРУ, отбеляза ново и още по-позорно падение. Говорейки по-малко от три дни след координираните терористични атаки в Париж, които убиха 129 души и раниха стотици, г-н Бренън се оплака от "извиване на ръцете на правителството в усилията да се опита да разкрие тези терористи".
 Това, което той нарича "извиване на ръцете", беше реакцията на обществото след разкритията, направени през 2013 г. от Едуард Сноудън (бивш служител на граждански договор с Агенцията за национална сигурност - АНС), че АНС е използвала разпоредби от Патриотичния закон, за да събира тайно информация за милиони телефонни разговори на гражданите на САЩ. През юни т.г. президентът Обама подписа Закона за свободата на САЩ, който сложи край на масовото събиране на телефонни данни от територията на страната (но не и събирането на други, като електронна поща и съдържанието на международни телефонни разговори на американците) и изисква тайният Съд за чуждестранно следене и разузнаване да направи своите най-важни решения достъпни за обществото.
 Тези реформи са само дребно подобрение на Патриотичния закон, но разузнавателната общност видя в тях голяма пречка за усилията й в борбата с тероризма. В своите понеделнишки коментари г-н Бренън нарече терористичните атаки в Париж "биене на камбаната" и твърдеше, че последните "политически и законодателни" действия "правят способността ни да открием... тези терористи много по-трудна".
 Трудно е да се повярва на каквото и да е, казано от г-н Бренън. М.г. той отрече, че ЦРУ е проникнало незаконно в компютрите на служители в Сената, които провеждаха разследване на програмите за задържане и изтезания на ЦРУ, когато фактически го бе сторило. През 2011 г., когато Бренън беше съветник по борбата с тероризма на президента Обама, той заяви, че американските безпилотни самолети не са убивали никакви цивилни лица, въпреки доказателствата, че са убили тъкмо такива хора. А неговият шеф Джеймс Клапър, директор на националното разузнаване, призна, че е излъгал Сената, когато е говорил за събирането на данни от АНС. Дори да оставим липсата на доверие настрана, не е ясно какво още иска г-н Бренън.
 Повечето от хората, извършили атентатите в Париж, вече са били в полезрението на службите във Франция и Белгия, където няколко от нападателите са живели на стотина метра от централното полицейско управление, в квартал, известен като спокойно място за всички екстремисти. Както каза френски експерт в борбата с тероризма и бивш служител в Министерството на отбраната, това показва, че "нашето разузнаване всъщност е доста добро, но способността ни да действаме въз основа на събраното от него... е ограничена от количеството на разузнавателните данни". С други думи, проблемът в този случай не е в липсата на данни, а в липсата на действие от страна на властите, след като вече са имали тези данни.
 В действителност безразборното събиране на огромни масиви от данни никога не е било полезно. Вече две години, откак станаха известни програмите на АНС за събиране на такива данни, а разузнавателната общност все още не е успяла да докаже, че подслушването на телефони е успяло да предотврати дори един терористичен атентат. Независимо от това, от години служителите на ЦРУ, конгресмените и сенаторите многократно подвеждаха обществеността с твърдения, че то е ефективно.
 Това, че разузнавателните агенции не казват истината за подслушването, е една част от проблема. По-големият проблем е готовността им да заобиколят законите, независимо какво пише в тях. Разкритията на Сноудън демонстрираха колко лесно е да се злоупотреби със силите и средствата на службите за сигурност, когато техните правомощия са дефинирани едва-едва, а и се извършват тайно.
 Като слушаме г-н Бренън и други чиновници - например Джеймс Коуми, директор на Федералното бюро за разследване, току-виж сме повярвали, че правителството е безпомощно да защити американците срещу заплахата от бъдещи терористични атаки.
 Г-н Коуми каза, че технологични компании като Apple и Google трябвало да направят така, щото органите на реда да имат възможност да декодират криптираните съобщения на потребителите на услугите, които тези компании предоставят. Но ако се оставят такива вратички в софтуера, това ще направи потребителите много по-уязвими за хакерски атаки от страна на престъпниците, а и на чуждите разузнавания. Експертите казват, че службите могат да разкрият връзките между заподозрените и без да използват такива вратички, като просто проучват с кого си говорят или обменят съобщения, колко често и за колко време.
 Истината е, че разузнавателните служби могат да вършат повечето от нещата, които правеха и преди, само че с малко повече контрол от страна на съда и на обществото. Никой не оспорва факта, че службите и органите на реда трябва да разполагат с необходимите правомощия, за да открият и предотвратят атаки, преди те да са започнали. Но това не означава да приемем, без да задаваме въпроси, неефективни и по всяка вероятност противоконституционни действия, които ограничават свободата, без да правят живота ни по-безопасен.
 --------------------

От преводача Вени Марковски: Публикувам тази статия на редакционния съвет на в. "Ню Йорк Таймс" от 18.XI.2015 г., защото почти всички аргументи в нея важат и за ЕС, а и за България.